Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. София, 19 юли 2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, - І НО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретаря……..….Марияна Петрова…...........……и в присъствието на прокурора……….……..Антоанета БЛИЗНАКОВА……………..…..…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 447 по описа за 2022 г.
Производството е образувано по подадена касационна жалба от адв. Т. Н. - защитник на подсъдимата С. Г. Х. срещу решение № 26 от 14.03.2022г., постановено по внохд № 18/22 г. на Великотърновски апелативен съд.
С жалбата се релевират касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Излагат се аргументи, че при определяне на наказанието, въззивният съд не взел предвид всички смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Като неправилна се счита и преценката на съда, че предишните осъждания на подсъдимата в държави – членки от ЕС представляват пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като същите не са признати по реда на чл.4, ал.2 от НПК. Алтернативно се предлага изтърпяването на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК, а в случай, че не е нарушен материалният закон – да се намали размерът на наказанието.
Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимата Х. – адв. Т. Н. по изложените в нея съображения.
Пред настоящата инстанция се явява и втори упълномощен защитник на подсъдимата – адв. Л. Г.. Последният също поддържа жалбата, като излага съображения, че липсват доказателства дали наложените в държави - членки от ЕС наказания са условни или ефективни и дали са заменени с друг вид наказания според националното законодателство на съответните държави. Навежда и доводи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е приел, че признаването от страна на подсъдимата на фактите по обвинението се подкрепя от събраните доказателства, което защитникът счита за спорно и което според него би следвало да се прецени като основание за връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд.
Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна. Излага аргументи, че въззивният съд е взел под внимание разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК, която е приложима и по отношение на чуждестранните присъди, без да е необходимо същите да бъдат признати преди това по реда на чл.463 и сл. от НПК. В случая според прокурора се касае не до изпълнение на непризнати по съответния ред присъди, а до зачитане на правните им последици. Наличните по делото материали сочат на многократни осъждания на подсъдимата Х. с влезли в сила съдебни актове на държави – членки на ЕС, с наложени наказания лишаване от свобода, което прокурорът счита, че изключва приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимата Х., редовно призована, не се явява пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 22 от 30.11.2021г., постановена по нохд № 414/21 г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимата С. Г. Х. за виновна в това, че на 25.06.2017г. в периода от 17:26 часа до 17.31 часа в Република Хърватска, на бензиностанция "Б." ООД, на местност (улица) Ислам 1 Латински, Нова Бащица 2/Б, община Поседаре, действайки като извършител в съучастие с Д. Р. И. и Г. Д. В. – двамата като помагачи, при условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент без съгласието на титуляра - банкова карта с номер ***********, издадена от "З. б." на името на хърватската гражданка П. Я., чрез която от АТМ устройство с номер W0320 на "РБА-Банка" изтеглила следните суми: в 17:26 часа - 500 куни, в 17:27 часа - 700 куни, в 17:27 часа - 3000 куни, в 17:29 часа - 800 куни, или общо 5000 куни с левова равностойност 1320.97 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК наложил на подсъдимата С. Г. Х. наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1400 лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години.
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимата заплащането на направените разноски.
Въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд е инициирано по протест на прокурор от окръжна прокуратура гр. Плевен с искане за увеличаване на размера на наказанието на пет години лишаване от свобода и на размера на глобата между средния и максималния предвиден за престъплението размер. С решение № 26 от 14.03.2022г., постановено по внохд № 18/22 г., апелативният съд е изменил присъдата, като отменил отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66, ал.1 от НК и я потвърдил в останалата част.
Върховният касационен съд, като обсъди изложените от страните доводи и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Производството пред първата инстанция се е развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата признала изцяло фактите по обвинението. Направеното признание първоинстанционният съд намерил, че се подкрепя от наличните по делото доказателства – свидетелски показания; съдебно - оценителна експертиза; видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза на записите от 2бр. CD-носители, възпроизвеждащи записи от видеокамери на бензиностанция „Брала“ Хърватска, върху които не са установени следи от манипулация.
Твърдението на адв. Г. за допуснато съществено нарушение на процесуални правила от първоинстанционния съд във връзка с преценката му дали самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, не може да бъде разгледано и съответно да обуслови връщане на делото за ново разглеждане. Това е така, тъй като доводите за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК не са посочени в жалбата, а се навеждат след изтичане на срока за обжалване, едва в заседанието на касационния съд. За разлика от въззивната, касационната инстанция проверява правилността на атакуваните съдебни актове само на посоченото основание и само в обжалваната част.
Оплакването за нарушение на закона се отнася до неправилното вземане под внимание на влезлите в сила съдебни актове, постановени в държави- членки на ЕС, с които подсъдимата Х. е била осъждана за извършени престъпления с наложено наказание лишаване от свобода. Изтъква се, че присъдите, издадени срещу С. Х. за извършени престъпления в други държави – членки от ЕС не са признати по реда на чл.4, ал.2 от НПК. Твърди се също, че съгласно рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета, някои държави – членки признават правните последствия на присъдите, постановени в други държави – членки, докато други вземат под внимание единствено присъдите на собствените си съдилища, а подсъдимата не е била осъждана от български съд.
Така изложените аргументи не могат да бъдат споделени.
Съществува разлика между признаването и изпълнението на чуждестранна присъда от една страна и зачитането на правните последици на присъда, издадена от чужд съд, от друга. Тази разлика произтича от обстоятелството, че определеното наказание е елемент от съдържанието на присъдата и подлежи на изпълнение, а осъждането е нейна вторична правна последица. Съгласно чл.4, ал.2 от НПК влязла в сила присъда, постановена от друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България. Процедурата по чл. 463 от НПК се провежда именно с оглед признаването на чуждестранните присъди, за да могат те да бъдат изпълнени. Нормата на чл.8, ал.2 от НК предвижда, че влязла в сила присъда, постановена в друга държава – членка от ЕС за деяние, което съставлява престъпление по българския НК, се взема предвид при всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. За „вземането предвид“ не се изисква изпълнение на процедурата по чл.463 от НПК, тъй като не се касае за изпълнение на чуждата присъда, а за зачитане на правните й последици (в същия смисъл р. № 7 от 26.02.2021г. по н.д. № 891/20г. на ВКС II н.о.). С решение на СЕС от 21.09.2017г. по дело № С-171/16г. с предмет преюдициално запитване по дело Т. Б. срещу Софийска районна прокуратура е дадено задължително тълкуване на рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава - членка на предишна присъда, постановена от съд на друга – държава - членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава- членка.
С цитираната разпоредба на чл.8, ал.2 от НК е транспонирано рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета. Твърдението, че това рамково решение давало възможност на държавите – членки съгласно националното им законодателство да вземат или не предвид присъдите, постановени срещу същото лице в друга държава– членка тълкува превратно нормата на чл.5 от същото, в която изрично е упоменато, че „следва да се утвърди принципът държавите – членки да приемат, че присъда, постановена в друга държава- членка поражда същите правни последствия като присъда, постановена от собствените им съдилища според националното законодателство, независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право.“ Задължението да се вземат предвид предишни присъди, постановени в други – държави членки съществува дотолкова, доколкото предишните национални присъди се вземат под внимание в националното право. В тази връзка не може да се приеме, че подсъдимата Х. е третирана по - неблагоприятно в контекста на чл.8 от рамковото решение, тъй като и по националното право наличието на предходни присъди, с които лицето е осъждано на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, представлява пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
За постановените присъди срещу подсъдимата С. Х. е постъпила надлежна информация от Министерство на правосъдието по реда на международно - правното сътрудничество от регистрите за съдимост на съответните държави- членки относно време, място на извършване, характер на деянието, правна квалификация, наложено наказание и дата на влизане в сила на присъдите, която е достатъчна да се извърши преценка относно наличните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Наличието на осъждания с наложени наказания лишаване от свобода за престъпления, осъществени през периода 02.07.2014г. – 04.11.2016г. (от съдилища в Испания, Италия и Австрия) за кражби, укриване на документи и отнемане на безкасови платежни средства, с влезли в сила присъди от 2015г. и 2016г., предхождащи датата на извършване на престъплението по настоящото дело, сочат на очевидна невъзможност за прилагане на чл.66, ал.1 от НК, както е преценил и апелативният съд. Материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НК.
При преценката на обстоятелствата от значение за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимата, апелативният съд е приел за смекчаващо обстоятелство единствено младата й възраст, а е отчел като отегчаващи липсата на трудова ангажираност, предходните осъждания и проявената престъпна упоритост. Въпреки, че е констатирал липсата на част от приетите от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивният съд не е ревизирал присъдата в частта относно наказанието вземайки предвид изтеклия период от време от извършване на деянието и налагането на наказанието за него. Следва да се отбележи, че апелативният съд не е отчел като смекчаващо обстоятелство възстановяването в полза на пострадалата на сумата, предмет на престъпление, чрез банков превод, което е отразено в обвинителния акт и е сред признатите от подсъдимата факти. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства сочи на лек превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства. Определеното наказание от три години лишаване от свобода, редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода, е съответно на съотношението на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което липсват основания за допълнителното му смекчаване. С оглед изложеното касационният съд намира оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 26 от 14.03.2022г., постановено по внохд № 18/22 г. на Великотърновски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |