Р Е Ш Е Н И Е   № 343   гр.София, 08 юли  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:    КАПКА КОСТОВА                                                                      НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 329/2009 година   Осъденият И. Г. И. е отправил на 15 май 2009 год. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (гл.33 НПК), оспорвайки осъждането си от районния съд-Велико Търново-като първа инстанция, и от окръжния съд в същия град – като втора инстанция. Първоинстанционната присъда - № 43 от 21 януари 2009 год. по нохд № 1049/2008 год., е за хулиганството по чл.325, ал.1 НК, извършено на 28 май 2008 год.; на И. е наложено наказание пробация с двегодишен срок за включените в нея три мерки (двете задължително налагани и още една-включването в програми за обществено въздействие) и обществено порицание. Второинстанционното (въззивно) решение - № 70 от 17 април 2009 год. е за изменение на присъдата с намаляне на една година на срока на пробацията. Искането на осъдения за възобновяване на делото съдържа позоваване на всички основания, свързани с касационните (чл.422, ал.1, т.5 във връзка с 348, ал.1 НПК), както и доводи, които подателят смята, че са в тяхна подкрепа; изходът на делото е видян с отмяна на осъждането и ново произнасяне по обвинението в районния съд или с оправдаване още във ВКС. В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурорът, който е за отхвърляне на искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основания за възобновяване на делото. Неточно се твърди, че инкриминираното поведение на И. се е изразило само в нарушения по Закона за движение по пътищата, но доколкото такива нарушения са извършени, погрешно се смята,че те могат да бъдат санкционирани само по този закон. В случая някои от действията на осъдения са илюстрация тъкмо на добилия гражданственост израз „хулиганство по пътя”: демонстративното няколкократно движение с автомобила в кръг, и то в градско кръстовище и с отнемане на предимството на други водачи, последвано от жеста „среден пръст” на полицая, опитал се да го спре със стоп-палка. Друг е въпросът, че от делото не личи И. да е бил наказан за това си поведение и по ЗДП, което би било напълно законосъобразно. В съдебните актове наистина липсват изрично мотиви за това,че непристойните действия на осъдения „са достигнали до съзнанието на конкретни представители на обществото”, но такъв престъпен резултат не е предвиден в състава на чл.325 НК. Хулиганското престъпление, както е известно, е от вида на т.нар. формални (на просто извършване), за които е от значение обективната годност да бъде засегнат техния обект. ВКС не споделя и оценката на осъдения, че дори да се приемат за установени някакви негови неправомерни действия, те са с по-ниска степен на обществена опасност – по Указа за борба с дребното хулиганство, а не по НК. Това разминаване със законосъобразната оценка е всъщност логическа последица и от отношението на осъдения към доказателствата в подкрепа на обвинението; то стига даже до голословното отричане на някои от тях – например св. М, не само е потвърдил отнасянето към колегата си П. , но именно той е свидетелствал за конкретните изрази към него „днес си капитан, утре си майор, вдругиден си пенсионер, не си ми на бизнеса и на парите, че ще ме спираш” (проток. от съд.заседание в РС, л.36, гърба). Още по-малко основателни са възраженията срещу оформянето на съдебните актове при конкретизиране на инкриминираното поведение; в тази насока не се отчита единството между тяхната диспозитивна и мотивировъчна част, а претенцията за пунктуално формулиране на всеки непристоен жест или всяка непристойна дума няма никаква подкрепа в процесуалния закон. Тенденциозността (необективността), която осъденият смята, че е в основата на осъждането му, вероятно съществува в неговото съзнание, но ВКС не вижда конкретната й подкрепа в твърдения като това, че „наблюдаващият прокурор е бивш следовател… в приятелски отношения с по-голяма част от служителите… на МВР-Велико Търново” или, че „В рамките на ВТОС… е честа практика… деянията винаги да се квалифицират по чл.325, ал.1 от НК…, винаги да има „скъсан пагон” или „джоб”. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също е израз на подценяване на извършеното – то се обсъжда само „теоретично”(хипотетично) като мярка за санкцията. Ако тежестта на престъплението се обсъжда обаче реално (както би трябвало), няма как да бъде подминато и важното значение на предишното наказване на И. преди 3 години пак по чл.325, ал.1 НК, което осъденият не отчита, но ВКС вижда като най-сериозния довод за необходимостта от по-чувствително репресивно въздействие върху него. Ръководен от изложеното и с оглед останалите приложими разпоредби от гл.33 НК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 70 от 17 април 2009 год. по внохд № 94/2009 год. на Великотърновския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: