Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * съсобственост * приращения * постановление за възлагане * вещно-прехвърлителен ефект


Р Е Ш Е Н И Е

№ 252

София, 14.10.2013.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2296 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. срещу решение №559 от 20.12.12г. по гр.д.№1249 на Великотърновския окръжен съд. С него е потвърдено решение №778 от 31.05.12г. по гр.д.№5407/11г. на Плевенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. П. Д. срещу И. П. Ц. и Н. Х. Ц. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата върху ½ ид.част от сградите, построени в УПИ ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място], област П. и е оставен без разглеждане искът и за установяване на собствеността и върху ½ ид.част от дворното място. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всичките и доводи, не е мотивирал решението си и не е приложил презумпцията на чл.92 ЗС, с което е нарушил материалния и процесуалния закон.
Ответниците в производството И. П. Ц. и Н. Х. Ц. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
Третите лица помагачи – И. П. Д., Б. А. М., „Р.” /България/ АД и Държавата, чрез министъра на финансите, не вземат становище по жалбата.
С определение №315 от 07.06.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали при строителство в съсобствено дворно място възниква и съсобственост и върху построената в него сграда, ако не е опровергана презумпцията на приращението по чл.92 ЗС.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
С решение №96 от 07.03.12г. по гр.д.№1148/10г. на ВКС, І ГО е прието, че фактическото строителство не създава право на собственост, а собствеността на сградата следва собствеността върху терена - чл.92 ЗС. Това решение е постановено при сходна фактическа обстановка, при която дворното място е било съсобствено, а строителството е извършено само от един от съсобствениците на земята. Прието е, че и сградата е съсобствена на основание чл.92 ЗС. Решението е постановено в производство по чл.290 ГПК, представлява задължителна практика на ВКС и следва да намери приложение и в настоящия случай. Презумпцията на чл.92 ЗС се прилага както в случаите, при които дворното място е изключителна собственост на едно лице, така и в случаите, при които мястото е съсобствено.
По съществото на касационната жалба:
Установено е по делото, че с нотариален акт №65, т.V, дело №865/1987г. на плевенски нотариус ищцата Д. П. Д. и брат и И. П. Д. са закупили дворно място от 770 кв.м., съставляващо парцел ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място], заедно с намиращите се в него едноетажна жилищна сграда с площ от 46 кв.м., лятна кухня и стопанска сграда. От заключението на вещото лице по делото се установява, че понастоящем в имота има нова двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от 114 кв.м., лятна кухня с площ от 28 кв.м., гараж от 22 кв.м. и стопанска постройка от 40 кв.м. Установено е също, че с постановление от 28.04.2009г. по изп.д.№20088160400156/2008г. на ответника в настоящото производство И. П. Ц. е възложена ½ ид.част от УПИ ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място], заедно с цялата построена в него двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м. и помощни постройки, които не са уточнени по вид и площ. Този имот е бил изнесен на публична продан за дълг на И. П. Д.. При тези данни въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че искът за собственост на ½ ид.част от дворното място е процесуално недопустим, тъй като в тази част правата на ищцата не са оспорени от ответниците. По отношение на сградите в същото дворно място искът е отхвърлен по съображения, че ищцата не е доказала правата си. Било установено, че новата жилищна сграда в имота не е идентична с тази по нотариалния акт и за нея не е представен документ за собственост.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон.
След като към 1987г. съсобственици на дворното място са били ищцата Д. П. Д. и брат и И. П. Д., по силата на чл.92 ЗС те се явяват съсобственици при равни дялове и на новопостроените сгради в това място. Презумпцията на чл.92 ЗС не е опровергана и следва да бъде приложена от съда. Обстоятелството, че строителството на тези сгради е извършено само от единия съсобственик, с негови средства и труд, води единствено до облигационни отношения между съсобствениците, но не и до възникване на изключителна собственост само за И. Д.. От друга страна, по силата на придобивната сделка за земята и на правилото на чл.30, ал.2 ЗС, ищцата е съсобственик не само на новопостроената жилищна сграда и помощни постройки, но и на ½ от съществуващите от 1987г. сгради в процесното място. Няма данни между съсобствениците да е извършвана делба. Следователно, в изпълнителното производство, образувано за дълг на И. П. Д., съдебният изпълнител е следвало да изнесе на публична продан само ½ ид.част от всички сгради и ½ от дворното място, тъй като само това е била собствеността на длъжника И. Д.. Това следва и от изричния текст на чл.500 ГПК, който урежда правилото за провеждане на публична продан на съсобствен имот. Възлагателното постановление, от което черпят права ответникът И. Ц. и съпругата му Н. Ц., ги легитимира като собственици само на ½ ид.част от мястото и на ½ ид.част от сградите в него. За останалата ½ ид.част от сградите, която е собственост на ищцата Д. Д., възлагателното постановление няма транслативен ефект, тъй като се прилага правилото на чл.496, ал.2 ГПК – че от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, както и правилото, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Без значение е и обстоятелството, че в изпълнителното производство Д. Д. не е заявила правата си върху ½ ид.част от сградите. Това тя може да стори и с иск за собственост, съгласно чл.498, ал.2 ГПК. Следва да се има предвид и това, че в изпълнителното производство е дадена оценка само на двуетажна сграда с площ от 72 кв.м., вместо на двуетажна сграда от 114 кв.м., каквато в действителност съществува.
Неоснователно е възражението на ответниците, че съдът не може да основе своето решение на разпоредбата на чл.92 ЗС, тъй като ищцата не се е позовала на тази разпоредба в исковата молба. Касае се до приложение на императивна правна норма, която съдът е длъжен да приложи служебно, при наличие на твърдения в исковата молба, че ищцата е собственик на основание придобивна сделка на ½ ид.част от дворно място и на ½ ид.част от построените в имота сгради и при данните по делото, че след закупуването на имота от съсобствениците старата жилищна сграда е съборена и на нейно място е построена нова двуетажна двуфамилна жилищна сграда. Като е приел, че ищцата не е собственик на ½ ид.част от процесните сгради, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция.
По отношение на дворното място въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като действително липсва правен спор за мястото, а оттук – и правен интерес от провеждане на иск за собственост по отношение на него.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции. Общият размер на сторените разноски е 748лв. Тъй като тя е предявила два иска, единият от които е оставен без разглеждане, а другият, за процесните сгради – уважен, разноските следва да бъдат присъдени съразмерно, като се изходи от съотношението на цените на двата иска. В този случай разноските по иска за собственост на ½ ид.част от процесните сгради е 503 лв., които следва да бъдат присъдени.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №559 от 20.12.12г. по гр.д.№1249 на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №778 от 31.05.12г. по гр.д.№5407/11г. на Плевенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. П. Д. срещу И. П. Ц. и Н. Х. Ц. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата върху ½ ид.част от сградите, построени в УПИ ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място], област П. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците И. П. Ц. и Н. Х. Ц. от [населено място], [улица], че ищцата Д. П. Д. от [населено място], [улица], е собственик на ½ /една втора/ ид.част от всички сгради, построени в УПИ ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място], област П., а именно: нова двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от 114 кв.м., лятна кухня с площ от 28 кв.м., гараж от 22 кв.м. и стопанска постройка с площ от 40 кв.м.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №559 от 20.12.12г. по гр.д.№1249 на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е оставен без разглеждане искът на Д. П. Д. срещу И. П. Ц. за установяване правото на собственост на ищцата върху ½ ид.част от дворно място, съставляващо УПИ ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място], област П..
ОСЪЖДА И. П. Ц. и Н. Х. Ц. да заплатят на Д. П. Д. сумата от 503лв. разноски за производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: