Ключови фрази
законна лихва * солидарност * неоснователно обогатяване * неосъществено основание * Неоснователно обогатяване

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и де

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

89

 

София .15.07.2009 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година  в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

                                                                         МАРИАНА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Наталия Такева след като изслуша, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 700/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:

            Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Т. , Ю. С. П., Н. Д. Ш. – Г. , Д. С. Ш., Ю. Л. Й. и Т. Л. П., със съдебен адрес в гр. К. срещу решение №331 от 24.06.2008г., постановено по в.гр.дело №1010/2007г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменено решение №15 от 29.06.2007г., постановено по гр.дело №402/2005г. на Старозагорския окръжен съд и е увеличена сумата, която ответниците по делото дължат на ищците от 75 476 лв. на 107 238 лв., както и в частта за лихвите, законната лихва върху сумата от 107 238 лв., считано от 15.09.2002г. до изплащане на главницата, като в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е оставено в сила. Касаторите искат обезсилване на въззивното решение като недопустимо и неправилно, при наличие на отменителните основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение на апелативен съд, с правен интерес над 1000лв.

С определение №124 от 23.02.2009г. е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Прието е, че въпросът за задължението на съда да се произнесе по исковете, с които е сезиран от ищците, е съществен процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, а за решението на въззивния съд по акцесорните искове по чл.86 ЗЗД е прието, че противоречи на решение №1518-1959г. на ВС и т.14 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокирани са доводи за произнасяне от въззивния съд по искове, които не са предявени от ищците и при недопустимото им изменение с молба от 26.02.2008г. пред Пловдивския апелативен съд. Предявените от всеки от ищците лични субективно съединени искове, при условията на солидарност срещу ответниците, са били уважени общо за двамата ищци, при солидарно осъждане на ответниците. Твърди се, че съгласно даденото в т.17 от ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС разрешение, въззивният съд е бил задължен да поправи и повтори порочните процесуални действия на първоинстанционния съд извършени в с.з. на 1.11.2005г., за което не са били редовно призовани, поради нарушаване на чл.41, ал.5 ГПК/отм/ и не са били уважени процесуалните искания за допускане на доказателства и оспорване на представените от ищците писмени доказателства по чл.154 ГПК/отм/ в съдебно заседание на 29.11.2005г., първо по ред за ответниците. Позовават се на допуснато от съда нарушение по чл.116 ГПК/ отм/ при предявяване и приемане за разглеждане на субективно съединените искове на двамата ищци по чл.86 ЗЗД. Прави се довод за допуснато нарушение на чл.86 ЗЗД и изложени съображения, че съдът не се е съобразил с правната доктрина и съдебна практика за самостоятелния характер на иска за обезщетение за мораторни лихви, различен от иска за законната лихва, дължими от ответниците след подаване на исковата молба, в който случай съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив и след внасянето на ДТ. Прави се довод за постановен от въззивния съд недопустим диспозитив на решението, несъобразен с практиката на съда и процесуалната доктрина, за липса на произнасяне по възраженията за погасяване на вземането за мораторни лихви по давност, на мотиви за възприетата от съда активна солидарност за ищците и пасивна солидарност за ответниците. Решението на въззивния съд е обжалвано и в частта за разноските.

Ответниците И. К. Й. и П. Х. П. от гр. С. в съдебното заседание пред ВКС поддържат становище за недопустимост на въззивното решение, искат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, с указание за отстраняване на допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения и за постановяване на валиден и допустим съдебен акт. Алтернативното искане е за постановяване от ВКС на решение по съществото на спора. Претендират се разноски по делото. Представена е писмена защита с подробно изложени съображения по основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Срещу касаторите е предявен иск при условията на пасивно и активно съединяване на искове с правно основание чл.55, ал.1. От изложените в исковата молба факти се установява, че страните са сключили договор на 24.03.1998г. за съвместно строителство на жилищна сграда в гр. К., по който ответниците са се задължили взаимно да си учредят , а на ищците всички те да учредят право на строеж, както и да им заплатят дължимите суми за доплащане на надвишенията по предоставеното им обезпечение по цени и ред описани в договора. С договора е извършено предварително разпределение на имотите в бъдещата жилищна сграда, по вид, квадратура и ид.ч. от цялата сграда. Срещу прехвърлената собственост ищците е трябвало да построят жилищната сграда за срок от 24 месеца. /р. V на договора/ В. да изпълнят задълженията поети с договора, ответниците ги уведомили на 15.09.2002г., че развалят договора. С определение от 1.11.2005г. съдът е приел за разглеждане исковете на ищците, уточнени с молба от 4.07.2005г., при условията на обективно и субективно съединяване. С допълнителни молби, при условията на самостоятелност на исковете, ищците са увеличавали претенциите си, както следва: П. на 55 163 лв. от 193 070 лв. главница и сумата от 46 931 лв. от сумата от 164 258 лв. мораторни лихви, И. К. главница в размер на 137 907 лв. от общия иск от 193 070 лв. и мораторна лихва в размер на 117 327 лв. от 164 258 лв. По делото не спори, че не е спазена уговорката в р.ІХ договора и правата не са прехвърлени на ищците по делото. Ответниците са противопоставили възражение, че неизпълнението е по вина на ищците и са направили искане при евентуална основателност на иска да се прихване сумата от 85 715 лв.

С решение от 29.06.2007г., постановено по гр.дело № 402/2005г. Старозагорският окръжен съд е приел за доказан искът на ищците с правно основание чл.55, ал.1, пр. второ ЗЗД – получено от ответниците нещо на неосъществено основание, и след като е приел за доказани направените от тях разноски по построяване на сградата въз основа на фактури в размер на 163 191 лв., направил е прихващане със сумата от 85 715 лв. и е уважил главния иск при условията на солидарност за ответниците за сумата от 75 476 лв., а за разликата до 236 626.91 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че мораторна лихва се дължи от датата на разваляне на договора за строителство, считано от 15.09.2002г. и е отхвърлил искът за разликата до 164 258 лв., без да посочи в решението какъв е размерът на уважения иск по чл.86 ЗЗД.

С обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд е приел за основателен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД в размер на 193 053 лв. и го е уважил след прихващане със сумата от 85 715 лв. за сумата от 107 238 лв. Приел е също така, че законната лихва се дължи върху сумата от 107 238 лв., считано от 15.09.2002г. В останалата обжалвана част решението е оставено в сила. Присъдени са разноски в полза на ищците.

Въззивното решение е процесуално недопустимо.

При постановяването му съдът не се е произнесъл по исковете, предявени от ищците, при условията на самостоятелно предявени права, солидарно срещу всички ответници. Съдът е задължен да произнесе по предмета на спора, с който е сезиран, така както той е заявен от ищците в исковата молба, с изложените в нея обстоятелства и петитум. Както ищците, така и ответниците имат правен интерес от решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на заявеното в исковата молба спорно материално право. Разглеждането на иск, който не е предявен, и не разглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес, което има за последица обезсилване на недопустимото решение. В този смисъл съдът дължи произнасяне по самостоятелните искове на всеки един от ищците, предявени при условията на солидарност към ответниците, в рамките на заявените претенции. При кумулативно обективно съединяване на искове се постановява решение по всеки един от тях. Общото произнасяне по исковете на двамата ищци от съда не държи сметка за претендираните от тях права върху направените разходи по изграждането на сградата и представлява недопустимо изменение на приетите за разглеждане искове/ т.13 ТР №1 от 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС /.

Н. е решението по уважения иск по чл.86 ЗЗД. Искът по чл.86 ЗЗД макар да следва главния иск е самостоятелен иск. Затова при придявяването му трябва да отговаря на условията за предявяване на иск, чрез посочване на фактите, на които се основава и в какво се състои искането. Това означава да бъде очертан както периода от време за който се претендира, така и размера. От размера на иска се определя и дължимата ДТ. С оглед на даденото в т.13 разрешение на ТР №1/2001г. на ВКС съдът трябва да се произнесе с отделен диспозитив, в който да посочи размера, за който се уважава иска, защото върху него ще разпростре силата на пресъдено нещо. С постановеното решение в частта за мораторните лихви е създадена неопределеност в правата на ищците и задълженията на ответниците, няма точно произнасяне от съда, което ще бъде преодоляно чрез обезсилване на въззивното решение в тази част. Настоящият състав на съда намира за неоснователни оплакванията за допуснато от съда съществено нарушение на чл.116 ГПК при увеличение на исковете по чл.86 ЗЗД. Последното изменение на иска е допуснато с протоколно определение от 23.01.2007г., делото е отложено за ново съдебно заседание и е даде възможност на ответниците да вземат отношение по допуснатото увеличение на размера на иска, като същевременно е разпоредено препис от молбата да им бъде връчена. С предприетото от съда процесуално действие по отлагане на производството по делото за друго съдебно заседание, съдът е охранил правото на защита на ответника в процеса / чл.116, ал.2 ГПК отм/ и е изпълнена целта на закона страната да може своевременно да направи възраженията си съобразно допуснатото изменение.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд ще трябва да се произнесе освен по предявените от ищците искове и по поставените от касатора в хода на процеса материалноправни въпроси, релевирани в касационната жалба като оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон, за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила / чл.281, т.3 ГПК/, и по които няма изложени мотиви във въззивното решение, а именно от кой момент изпада в забава длъжника по иск за неоснователно обогатяване, по възражението за погасяване на вземането за мораторни лихви по давност, за отговорността при пасивна солидарност.

В заключение въззивното решение ще следва да бъде обезсилено и върнато делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на предявените искове, като с оглед на резултата от касационното обжалване, разноски на страните не се дължат.

Водим от горното и на основания чл.293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение 331 от 24.06.2008г., постановено по гр.дело № 1010/2007г. на Пловдивския апелативен съд.

Връща делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по предявените искове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: