О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60168 гр. София, 30.12.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д.№ 4097 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Въкейшън Риал Естейт” ЕООД, ЕИК 148104116, срещу определение № 144 от 21.07.2021г. по ч.гр.д. № 519/2021г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 27.04.2021г. по гр.д.№ 3437/2020г. на Пазарджишки районен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 665/2020г. на Районен съд-Несебър. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е отчел характера на конститутивния иск по чл. 40, ал.1 ЗУЕС и действието на решението за уважаване на такъв иск. В случая дори да постигне целта си иска на “Бон марше” ЕООД по чл. 40 ЗУЕС, то не би отпаднала с обратна сила представителната власт на управителя Л. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и сключване на договора за цесия с жалбоподателя. За обосноваване допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: 1/ притежава ли управителя на Етажната собственост/ЕС/ представителна власт да сключи договор за цесия, въз основа на решение на Общото събрание/ОС/ на ЕС, ако срещу решението на ОС за избора на този управител е предявен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС; 2/ какво е действието на съдебното решение за уважаване на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС и има ли то значение за процесуалната и материалноправна легитимация на ищеца - частен правоприемник на вземане на ЕС в производство по чл. 422, ал.1 ГПК. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитите на правото и липсата на практика на ВКС по него. Сочи се и основанието очевидна неправилност на определението. Ответникът по частната жалба “Бон марше” ЕООД, ЕИК 112009392, в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол и че съдебният акт е правилен. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по гр.д. № 3437/2020г. на Пазарджишки районен съд е по иск по чл. 422, ал.1 ГПК предявен от “Въкейшън Риал Естейт” ЕООД против “Бон марше” ЕООД. Дружеството ищец е цесионер - с договор за прехвърляне на вземания от 20.11.2020г. Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.507.635.1 по КККР на гр. Несебър, представлявана от управителя В. Л., е прехвърлила на дружеството вземанията си към ответника, установени със Заповед за изпълнение от 09.11.2020г., издадена в полза на Етажната собственост по ч.гр.д. № 2731/2020г. на Пазарджишки районен съд. От ответника по делото е предявено възражение за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Представени са доказателства, че дружеството “Бон марше” ЕООД е предявило пред Районен съд-Несебър иск по чл. 40, ал.1 ЗУЕС против Етажната собственост за отмяна на решенията на Общото събрание на ЕС от 10-11.08.2020г., сред които решения е и избора на В. Л. за управител на Етажната собственост. По този иск е образувано гр.д. № 665/2020г. на Несебърски районен съд. С определение от 02.11 2020г. е допуснато обезпечение на предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС като е спряно изпълнението на решенията, взети на посоченото Общо събрание. Определението за спиране, постановено от първоинстанционния съд, е било обжалвано е и потвърдено с определение на Бургаски окръжен съд от 29.12.2020г. В съдебно заседание на 27.04.2021г. Пазарджишки районен съд е спрял производството по делото до приключването на гр.д. № 665/2020г. на Несебърски районен съд. Посочил е, че управителят В. Л. е избран с решение по т.10 от Общото събрание на ЕС, проведено на 10-11.08.2020г., като преди това друго лице е било управител; именно управителят Л. е упълномощил адвокат Г. да подаде заявлението по чл. 410 ГПК и същият управител е сключил договора за цесия, с който впоследствие е прехвърлено вземането, предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК. С оглед на това спорът дали е налице законна представителна власт на В. Л. да представлява ЕС е от значение за настоящето дело, което налага спиране на производството за изчакване изхода на спора по чл. 40, ал.1 ЗУЕС. С обжалваното определение Бургаски окръжен съд е потвърдил спирането. Намерил е за безспорно, че решението по гр.д. № 665/2020г. на Несебърски районен съд има значение за правилното решаване на спора по настоящето дело, тъй като разрешаването на спора дали В. Л. е избран законосъобразно за управител на ЕС има пряко отношение към материалната легитимация на ищцовото дружество „Въкейшън риал Естейт” ЕООД, което черпи права от договор за цесия, сключен на 20.12.2020г., с който Етажната собственост, представлявана от управителя Л., е прехвърлила вземането си против ответника „Бон марше” ЕООД. Обстоятелството дали Л. е имал надлежна представителна власт да представлява ЕС по договора за цесия е от съществено значение за процесуалната и материалната легитимация на ищеца по иска. При преценка на визираните основания по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. От значение за изхода на настоящето производство са двата правни въпроса, уточнени така: какво е действието във времето на съдебното решение за уважаване на иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решение на Общото събрание на Етажната собственост, с което е избран нов управител; как се отразява това решение на представителната власт на управителя на Етажната собственост, избран с отмененото решение на Общото събрание, за извършените от него действия от избирането му до влизането в сила на решението по чл. 40, ал.1 ЗУЕС. По този въпрос съдебна практика не е налице, а същият несъмнено е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По горния въпрос следва да се приеме следното: Решенията на Общото събрание на Етажната собственост подлежат на изпълнение независимо от уредената в чл. 40, ал.1 ЗУЕС възможност за бъде искана отмяната им. Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на атакуваните решения, освен ако съдът постанови друго - чл. 40, ал.3 ЗУЕС. Когато решението на Общото събрание, чиято отмяна се иска по чл. 40, ал.1 ЗУЕС, е за избор на нов управител, то извършените от управителя действия в периода докато трае спора относно законосъобразността на избора не са лишени от представителна власт. Представителната власт на управителя /по чл. 23, ал.3, чл. 23, ал.4, пр.1 ЗУЕС/, възниква с избирането му и би могла да отпадне с влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл. 40, ал.1 ЗУЕС, т.е. решението на съда има действие занапред. Липсва разпоредба, която да придава обратно действие на отмяната, а и действието занапред е наложително за гарантиране правната сигурност предвид отношенията с трети лица, в които влиза етажната собственост. За да се предотврати изпълнението на взетото от Общото събрание решение докато трае процеса по чл. 40, ал.1 ЗУЕС и по този начин да се обезсмисли успешния резултат от приключването на спора /особено при решения, които визират еднократно действие/, стои възможността да се бъде спряно изпълнението на атакуваното решение като обезпечителна мярка - виж Тълкувателно решение № 5/2014г. на ОСГК, т.4. Ако изпълнението на атакуваното решение на Общото събрание за избор на нов управител е спряно от съда по реда на чл. 40, ал.3 ЗУЕС, то от момента на налагане на обезпечителната мярка управителят не може да извършва валидни действия като представител на собствениците и ползвателите. Горните разяснения по правния въпрос налагат извод, че обжалваното определение за спиране на производството е правилно като краен резултат. Ответникът по предявения иск по чл. 422, ал.1 ГПК „Бон марше” ЕООД е поискал отмяна на решенията на Общото събрание, проведено на 10 и 11.08.2020г., сред които решения е и това за избор на управителя В. Л.. По образуваното пред Несебърски районен съд гр.д. № 665/2020г. /към което е присъединено гр.д. № 1005/2020г./ е постановено на 02.11.2020г. спиране на изпълнението на решенията на общото събрание. Обезпечителна заповед е издадена на 04.11.2020г. след внасяне на определената парична гаранция. Определението е обжалвано пред въззивния съд е и потвърдено с определение от 29.12.2020г. За спирането на изпълнението по чл.40, ал.3 ЗУЕС са приложими общите правила за обезпечителното производство /виж мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение № 5/2014г. на ОСГК/, сред които е и нормата на чл.396, ал.3 ГПК - обжалването на допуснатото обезпечение не спира изпълнението му. Така че, обезпечителната мярка е в действие от момента на налагането й на 04.11.2020г. Към този момент вече е подадено от управителя В. Н. Л. заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Договорът за цесия, с който “Въкейшън Риал Естейт” ЕООД се легитимира като ищец по предявения на 04.12.2020г. иск по чл. 422, ал.1 ГПК, е сключен на 20.11.2020г. и е обхванат от така наложената обезпечителна мярка. Именно с оглед на това решението по иска по чл. 40, ал.1 ЗУЕС се явява от значение за спора по чл. 422, ал.1 ГПК при преценката на материалноправната легитимация на ищеца. По тези съображения определението за спиране на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК се явява законосъобразно. В обжалваното определение на въззивния съд не е обсъдено значението на постановената обезпечителна мярка спиране на изпълнението по гр.д. № 665/20202г. на Несебърски районен съд, а еднозначно е прието, че решението по спора по чл. 40 ЗУЕС ще има значение за правилното решаване на спора по чл. 422, ал.1 ГПК. Предвид даденото разрешение на правния въпрос е необходимо да се извърши разграничението, че само висящността на спора по чл. 40 ЗУЕС, без допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението, не би обусловила преюдициалност спрямо настоящия спор. На основание изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 144 от 21.07.2021г. по ч.гр.д. № 519/2021г. на Пазарджишки окръжен съд по частната касационна жалба на “Въкейшън Риал Естейт” ЕООД, ЕИК 148104116 . ОСТАВЯ В СИЛА горепосоченото определение № 144 от 21.07.2021г. по ч.гр.д. № 519/2021г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.04.2021г. по гр.д.№ 3437/2020г. на Пазарджишки районен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. ОСЪЖДА на “Въкейшън Риал Естейт” ЕООД, ЕИК 148104116 да заплати на “Бон марше” ЕООД, ЕИК 112009392, сумата 400 /четиристотин/ лева разноски за настоящето производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: