2 решение по гр.д.№ 1369 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 633 [населено място], 25.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1369 описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. Л. Л. и З. Л. Л. срещу решение № 108 от 28.05.2009 г. на С. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 93 от 2009 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 189 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 179 от 2008 г. на Девинския районен съд за отхвърляне на предявения от А. Л. Л. срещу Р. А. Л. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на ½ ид.ч. от апартамент № 9, находящ се на трети етаж в жилищен блок К-1 на [улица] в[населено място] и за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт № 121, том I по нот.д.№ 351 от 11.07.1996 г. за дарение на ½ ид.ч. от апартамента на Р. Л.. В касационните жалби се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът Р. А. Л. оспорва жалбите като недопустими и неоснователни и моли решението на С. окръжен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 66 от 21.01.2010 г. по настоящото дело. За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от А. Л. срещу сина му Р. Л. иск с правно основание чл.108 от ЗС за 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в[населено място], [улица], ет.3, Смолянският окръжен съд е приел, че договорът за дарение на този имот от Алексъндър Л. на сина му Р. Л., обективиран в нотариален акт № 121 от 11.07.1996 г. е действителен като сключен от лице с представителна власт. Приел е, че адв.Д. е бил редовно упълномощен да представлява дарителя по тази сделка А. Л., тъй като в самия нотариален акт е описано пълномощно без дата и номер и тъй като поради унищожаването на нотариалното дело не може да се установи дали точно пълномощното от 04.07.1996 г, с което Алексъндър Л. и съпругата му Ц. Л. са упълномощили адв.Д. да ги представлява пред ВС, е представено по нотариалното дело. Не била изключена възможността представеното по нотариалното дело пълномощно да е било заверено в друг съдебен район, различен от Девинския. Дори и да се приемело, че такова пълномощно липсвало, съдът е приел за основателно възражението на ответника за придобиване на процесната ид.ч. от апартамента по давност, тъй като ответникът живял в апартамента от 1996 г. до 2002 г. и е бил добросъвестен владелец на този имот поради това, че не е знаел за липсата на пълномощно на адв.Д. за прехвърляне на имота. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не// настоящият състав на ВКС приема за правилна практиката, обективирана в решение № 1084 от 17.05.1968 г. по гр.д.№ 459 от 1968 г. на ВС, Първо г.о. и в решение № 1206 от 21.09.2001 г. по гр.д.№ 235 от 2000 г. на ВКС, Второ г.о., поради следното: Договор, който е сключен от лице без представителна власт, е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие. Нищожният договор не е годен да направи едно лице собственик, тъй като такъв договор сам по себе си не поражда никакви правни последици. Поради това такъв договор не е основание за установяване на добросъвестно владение по чл.70, ал.1 от ЗН върху имота- предмет на договора. Според чл.70 ал.1, от ЗС владелецът е добросъвестен, само ако е установил владение на правно основание, което е годно да го направи собственик /тоест въз основа на валиден, ненищожен договор/ и без да е знаел, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Като е приел обратното /че договорът за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от процесния имот, обективиран в нотариален акт № 121 от 11.07.1996 г., макар да е бил сключен без представителна власт, е основание за установяване на добросъвестно владение на Р. Л. върху имота,/ въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по смисъла на чл.293, ал.3 от ГПК, ВКС следва да постанови ново решение по спора. Същото следва да е за уважаване на предявения от А. Л. иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния апартамент поради следното: Видно от нотариален акт № 57, т.I по нот.д.№ 84 от 14.09.1978 г., процесният апартамент е бил собственост на майката на ищеца А. Л.- Р. З. Л.. След нейната смърт на 07.11.1987 г. апартаментът е станал съсобствен между двамата наследници по закон на Р. Л.- синовете й А. Л. Л. и З. Л. Л. /съответно ищец и трето лице помагач по настоящото дело/. Не се установи ищецът А. Л. да е прехвърлил притежаваната от него 1/2 ид.ч. от апартамента на сина си и ответник по делото Р. Л.. Действително, по делото е представен нотариален акт № 121, том I по нот.д.№ 351 от 11.07.1996 г., според който А. Л. и съпругата му Ц. Л. даряват на сина си Р. Л. тази 1/2 ид.ч. от апартамента. Според нотариалният акт обаче пред нотариуса вместо прехвърлителите Л. и като техен пълномощник се е явил адв.Д., за който не се доказва да е бил упълномощен от А. Л. и съпругата му Ц. Л. да прехвърли процесната идеална част от апартамента: пълномощно с такова съдържание не е представено по делото, а от удостоверение № 179 от 1011.2008 г. на Девинския районен съд и приложената към него извадка от книга е видно, че А. Л. и съпругата му Ц. Л. са упълномощили адв.Д. да ги представлява по дело пред ВС, а не да прехвърли процесната 1/2 ид.ч. от апартамента на сина им Р. Л.. Частта от нотариалния акт, в която е записано, че пред нотариуса е представено пълномощно /без номер и дата/, не се ползва с формална доказателствена сила. Съгласно чл.179 от ГПК, нотариалният акт като официален диспозитивен документ доказва достоверно спрямо всички само следните обстоятелства: че явилите се пред нотариуса лица са направили съответно волеизявление /в случая за дарение на описания в нотариалния акт имот/ и че това волеизявление е направено на посочените в нотариалния акт дата и място. Няма други доказателства за извършено упълномощаване на адв.Д. за сделката, а както бе изложено по-горе посочването на пълномощно без номер и дата към документите, представени при изготвянето на нотариалния акт № 121 от 11.07.1996 г., само по себе си не доказва наличието на пълномощно именно за дарение на имота. С оглед на това следва да се приеме, че при сключването на договора от 11.07.1996 г. адв.Д. е действал без представителна власт, тоест, че договорът е бил сключен без съгласието на собственика А. Л. и поради това е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Неоснователно е и възражението на ответника Р. Л., че е придобил процесната 1/2 ид.ч. от апартамента по давностно владение. На първо място, Р. Л., чиято е била доказателствената тежест, не е доказал, че е установил владение върху процесния апартамент. Действително, от показанията на свидетелите се установява, че той е бил допуснат да живее в апартамента, тъй като собствениците му /неговия баща и негов чичо/ са живеели другаде. Самият факт, че Р. е живеел в апартамента, не доказва, че той е владеел този апартамент /че е упражнявал фактическа власт с намерение да го свои/. Не е установено Р. Л. да е предприел каквито и да е владелчески действия, отричащи правото на баща му на собственост върху този апартамент- например да не го е допускал да ползва апартамента. На второ място, дори и да се приеме, че Р. Л. е установил владение върху процесния апартамент, не е доказано, че това владение е продължило повече от 10 години, какъвто е необходимия съгласно чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок при недобросъвестно владение /както бе изложено по-горе, владението въз основа на един нищожен договор, сключен без съгласие на собственика, винаги е недобросъвестно/. По делото са разпитани свидетели, едни от които твърдят, че Р. Л. е живял в процесния апартамент 1-2 години, а други- че е живял там от 1996 г. до 2002 г., тоест около 8 години. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер от 1737 лв. /103 лв. държавна такса за предявяване на иска, 52 лв. държавна такса за въззивна жалба, 82 лв. държавни такси за касационно обжалване и 1500 лв. адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 108 от 28.05.2009 г. на С. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 93 от 2009 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 189 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 179 от 2008 г. на Девинския районен съд за отхвърляне на предявения от А. Л. Л. срещу Р. А. Л. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на 1/2 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се на трети етаж в жилищен блок К-1 на [улица] в[населено място] И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС спрямо Р. А. Л.- ЕГН [ЕГН] от[населено място], кв.”Коматево”, [улица], че А. Л. Л.- ЕГН [ЕГН] от[населено място], ул.”Слава” № 10А е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се на трети етаж в жилищен блок К-1 на [улица] в[населено място] И ОСЪЖДА Р. А. Л. да предаде на А. Л. Л. горепосочената 1/2 ид.ч. от този апартамент. ОСЪЖДА Р. А. Л. с горепосочения адрес да заплати на А. Л. Л. на основание чл.81 във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 1737 лв. /хиляда седемстотин тридесет и седем лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.