О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 156

София, 07.04.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3967 /2021 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Г. П. против решение № 263809 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 15699/2019 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 196988 от 20.08.2019 г. по гр.д.№ 31165/2018 г. на СРС. С последното, касаторката е осъдена да плати на П. М. М. сумата 130,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за преглед и лекарства, претърпени от ищцата в резултат на противоправни действия и бездействия от страна на ответницата, изразяващи се в причинени изгаряния в областта на левия горен крайник, в областта на задната част на левия крак и седалището, вследствие проведена процедура по епилация от ответницата на 09.05.2014г. и сумата 7000 лева /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени от ищцата болки и страдания, психически и емоционален стрес вследствие посочените изгаряния, причинени от същата процедура, ведно със законната лихва върху двете главници считано от датата на увреждането - 09.05.2014г. до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като не е доказан фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а ако се приеме за доказан, не е отчетено съпричиняването от страна на ищцата на претърпените от нея вреди и е прекомерно завишен размера на обезщетението на неимуществени вреди. Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане от въззивната инстанция на всички възражения и доводи във въззивната жалба и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със съдебната практика по приложението на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК и конкретно на задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и със задължителната съдебна практика относно съдържанието на въззивното решение. Същото основание е наведено и с твърдения за противоречие със съдебната практика по чл. 51, ал.2 ЗЗД /решението по т.д.№ 2013/2018 на ВКС, І т.о./ Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се твърди по въпроса: “има ли право лице, което се е съгласило с възможни нежелани реакции от козметична процедура при настъпване на тези нежелани реакции да търси отговорност за имуществени и неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД“.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като първата група въпроси не кореспондират на мотивите, не е въведено от ответницата възражение за съпречиняване, поради което втория въпрос е неотносим, а по третия не са налице предпоставките на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Установено е, че касаторката /огветница по иска/ е извършила манипулация „фотоепилация“ на ищцата П. М. З. / М./ против касаторката на 09.05.2014 г. от 8,00 ч., която приключила към 8,45 ч. след която П. З. поради силни болки по кожата и поява на мехури по епилираните места незабавно потърсила медицинска помощ. Посетила специалист дермато-венеролог, който и е поставил диагноза: изгаряне 2-3 степен /еритема и везикули/. Била насочена за преглед в УМБАЛ „Александровска“, който се състоял в 12:45 часа, и се установило, че по задностраничната и задна повърхности на лява подмишница, както и по същите повърхности и цялото протежение на лява подмишница били налични множество коси и напречни ивицовидни изгаряния от втора към трета степен в централните си части и първа степен по периферията, заемащи обща площ за мишница 16.0/11.0 см. и за предмишница 25.0/12.5 см. В графа „предварителни сведения“ е посочено от ищцата, че изгарянията са в резултат на проведена процедура по фотоепилация. От СМЕ и допълнението към нея се установява, че ищцата е прегледана и на 12.05.2014г. в 12:45 часа, като на съдебния лекар е съобщила, че освен изгарянията по лявата ръка, след прибиране в къщи е усетила и болки в ляво седалище и ляв крак. След прегледа било установено, че на ляво седалище, в долно вътрешния му квадрант и навътре, към аналното отвърстие е имало множество надлъжни и напречни ивицови изгаряния от втора и трета степен, на обща площ от 13.0 на 9.5 см., както също било установено, че по задностраничната и задни повърхности на лявото бедро, както и по задната повърхност на горната трета на лявата подбедрица е имало множество подобни изгаряния, заемащи площ от 51.0 на 20.0 см. за цялата дължина на крайника. В амбулаторен лист 14.05.2014г. е отразено, че ищцата в 09:05 часа е прегледана от специалист дерматовенеролог, като при прегледа било установено зачервяване, мехури и огромни рани по кожата в областта на лявата ръка, левия крак и леви интимни части след фотоепилация. На ищцата са дадени десет дена отпуск поради болест по повод заболяване: изгаряне втора и трета степен на лявата ръка и ляв крак и интимна област до 23.05.2014г. при домашен режим. На 17.06.2014г. ищцата е била прегледана от специалист по съдебна медицина и деонтология, като обективно при прегледа били установено, че по цялата външно странична повърхност на лява предмишница е имало обширен участък около 20.0 на 10.0 см. с депигментация на кожата, като на този фон ясно са се откроявали и белези с червеникаво-розов цвят, леко изпъкващи над нивото на околната кожа, които са описани по площ: Според обясненията на вещото лице при приемане на заключението в открито съдебно заседание, изгарянията от втора и трета степен са предизвикали сериозни рани на ищцата, бил е налице сериозен риск от инфекция, поради обстоятелството, че раните са заемали не малка площ, и единствено правилното и адекватно лечение е предотвратило възникването на сериозни усложнения. Вещото лице потвърди, че оздравителния период продължава в рамките на 2,3 седмици по отношение заздравяване на раните, а белезите са с траен характер, може да избледнеят, но ще останат. От съдебно психиатричната експертиза се установява, че ищцата няма епизоди на качествени разстройства в психичното й функциониране, но е възприела изгарянията по тялото си като силен стресор, довел до продължителни негативни емоции, установени и от свидетелите - изгарянията не са позволявали на ищцата да стои в седнало положение, не е била във възможност през лятото да се излага на слънце, да изпълнява трудовите си задължение, Уврежданията са се отразили негативно на емоционалното състояние на ищцата, била е изнервена, влошили са се партньорските отношения със съпруга й.
РС, като съобразил изложеното и представените доказателства за платени лекарства и прегледи е уважил иска за имуществени и неимуществени вреди изцяло и за мораторна лихва върху присъдените суми.
Въззивната инстанция е потвърдила решението, като е изложила съображения, че са налице всички предпоставки за отговорността по чл. 45 ЗЗД, приел е наличие на причинна връзка, тъй като изгарянето е констатирано непосредствено след процедурата и не е установена друга причина за настъпването му. Не са констатирани никакви фактори за съпричиняване, а и подобно възражение не е направено от ответницата. Препоръките на ответницата са били ищцата да не се излага на слънце и на фотосоларни лъчения. Подобни действия не са доказани от страна на ищцата, а изгарянията са установени непосредствено след процедурата.
От съдържанието на мотивите на обжалваното решение не може да се направи извод, че то е постановено в противоречие със съдебната практика по чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК. Тъй като тази група въпроси не кореспондират на мотивите, не се допуска касационно обжалване.
Ответницата по иска не е заявила възражение за съпричиняване, а по делото не са установени и каквито и да е действия на ищцата, които да са довели до влошаване на състоянието й след изгарянето. Не се установява да се е излагала на слънце или да е посещавала фотосоларно студио. Поради това е неотносима към спора съдебната практика, отнасяща се до приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, въззивното решение не е постановено в противоречие с нея и поради това по въпроси, свързани със съпричиняване не се допуска касационно обжалване.
По въпроса “има ли право лице, което се е съгласило с възможни нежелани реакции от козметична процедура при настъпване на тези нежелани реакции да търси отговорност за имуществени и неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД“, се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато приложима правна норма или правен институт е уреден непълно или неясно и се налага чрез тълкуване да се разкрие точния вложен смисъл в правната уредба или когато е налице остаряла спрямо обществено икономическите и социалните отношения съдебна практика, която следва да се осъвремени или противоречива съдебна практика, която следва да се уеднакви. Настоящия случай не е такъв. Институтът на непозволеното увреждане е уреден и се прилага от десетилетия. По приложението на правните норми има богата съдебна практика. В Постановление на пленума на ВС № 17 от 1963 г. са дадени указания до съдилищата, че ако и самият пострадал е допринесъл за настъпване на вредите, е приложим чл. 51, ал.2 ЗЗД и е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, т.е. поведението на пострадалия, при противоправно поведение на деликвенка не води до изключване отговорността на последния. В този смисъл са и Решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о., Решение № 47 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о. Наличието на съдебна практика изключва приложението на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът е и неотносим, защото ответницата не е заявявала възражение за съпричиняване, а ищцата не е давала съгласие да се извърши процедурата въпреки възможни последици за увреждане на здравето й и опасност да останат трайни нежелани последици за външния вид – белези от изгаряне. Поради изложеното, не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
В обобщение не са налице основания за допускане до касационен контрол.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1185 лв., доказани с представената разписка към договора за правна помощ.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263809 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 15699/2019 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от А. Г. П..
Осъжда А. Г. П. от [населено място], [улица], ет.10, ап. 43 да плати на П. М. М. ЕГН - [ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1185 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: