О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53 гр. София, 29 април 2021г. Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар………………………………….….…и при становището на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Каракашева частно наказателно дело № 363 по описа за 2021г. Настоящото производството е образувано по спор за подсъдност по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК и чл.135, ал. 5 от АПК между РС – Бургас и АС - Бургас. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че компетентен е Административен съд – Бургас.Според изложените съображения, производството е инициирано по жалба срещу дадено разрешение от прокурор при ОП-Бургас по чл.37 от ЗБППМН, в който случай прокурорът действа като административен орган, а постановеният от него акт има характер на индивидуален административен такъв.При това положение, макар и да не е предвидено специално производство, обжалването на прокурорския акт следва да бъде по общите правила на раздел І“Оспорване на индивидуални административни актове“ на Глава десета на АПК. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, след преценка на материалите по делото, намира за установено следното: Защитникът на задържания непълнолетен Д. Х. Н.– адв. К. К. от АК – Бургас е депозирал чрез РП-Бургас до АС-Бургас жалба с вх.№3786/2021г. срещу разрешение на прокурор при РП – Бургас за удължаване срока за настаняване на неговия подзащитен в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни /ДВНМН/ – [населено място] за срок от тридесет дни, считано от 06.04.2021г. Така постъпилата жалба, ведно с приложенията, била изпратена от прокурор при РП – Бургас по компетентност и подсъдност на Административен съд – Бургас за произнасяне.По същата било образувано адм. д. № 839 по описа на АС-Бургас за 2021г. С определение № 754/13.04.2021г. по адм.д № 839/2021г. АС – Бургас прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на РС - Бургас.Изложил съображения, според които Административен съд – Бургас не е компетентен да разгледа жалбата, тъй като оспореното разрешение на РП – Бургас не е индивидуален административен акт. В основата на аргументацията на решаващия съд е поставено решение № 11/04.10.2016г. по к.д. № 7/2016г. /предпоследния абзац от същото/, с което е отхвърлено искането на петчленен състав на ВАС за установяване на противоконституционност на чл. 37 от ЗБППМН. В упоменатия абзац на решението е направена аналогия с разпоредбата на чл. 23 от ЗБППМН в частта, с която е очертан максимално широк кръг активно легитимирани лица да обжалват пред съответния районен съд решението на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при налагане на възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3-10 и 12 от ЗБППМН. Административен съд – Бургас е приел, че по сходен начин в чл. 24а, ал. 2 от ЗБППМН са определени и страните в съдебното производство пред районен съд по налагане на най-тежките възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 11 и 13 ЗБППМН, като е счел, че подобна аналогия може да бъде направена и във връзка с компетентността на районния съд по делата по УБДХ. След постъпване на делото в РС – Бургас било образувано ч.н.д № 1961/2021г., като с определение № 140 от 15.04.2021г., съдът прекратил производството по същото и повдигнал настоящият спор за подсъдност. Аргументите на РС -Бургас са на плоскостта на същото решение на Конституционния съд, но е поставен акцент на същността на упражняваната от прокурора по чл. 37 от ЗБППМН дейност, като е изведен извод, че тя е такава като на административен орган. Затова, издаденото от него разрешение по чл. 37 от ЗБППМН следва да се третира като административен акт, тъй като изпълва всички признаци на легалната дефиниция по чл. 21, ал. 1 от АПК. Също така, според РС - Бургас, съгласно чл. 120, ал. 2 от КРБ на обжалване пред съдилищата подлежат всички административни актове, освен ако обжалваемостта изрично е изключена със закон. В случая ЗБППМН не предвижда изключение от общото правило, поради което делото следва да се разгледа от Административен съд – Бургас по реда на глава десета от АПК „Оспорване на индивидуални административни актове“, с предмет на проверка материалноправната и процедурната законосъобразност на издадения индивидуален административен акт по чл.145, ал.1 и чл.146 от АПК. При така посоченото, настоящият петчленен състав на съдиите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че делото е подсъдно на Административен съд –Бургас. От решаващо значение за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност се явява въпросът за правната същност на разрешението на прокурора по чл. 37 от ЗБППМН. Според общото правило на коментирания законов текст, престоят в домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни не може да е за повече от 15 дни, като във всички случаи, за престой над 24 часа, е необходимо разрешение от прокурора. Разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗБППМН, уреждаща изключението за по-продължителен срок от максимално предвидения от 15 дни, предвижда правомощие на прокурора да удължи престоя до два месеца в изключителни случаи.Съдържанието на акта на прокурора по чл. 37 от ЗБППМН позволява извод, че той съдържа всички елементи на индивидуален административен акт по легалното определение на чл. 21, ал. 1 от АПК.Това е така, защото в коментирания прокурорски акт е обективирано изрично волеизявление на овластен със закон орган, с който непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани.В този смисъл, разрешението на прокурора за удължаване престоя в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни над 24 часа, не бележи същностни отлики от акта на съответния специализиран орган на МВР за първоначално настаняване.Наред с това, следва да се има предвид, че в случаите на чл. 37 от ЗБППМН, прокурорът не изпълнява, нито осигурява изпълнението на конституционните функции на прокуратурата, а действа като административен орган.При това положение, даденото от него разрешение следва да се третира като управленско (административно), поради което няма основание да се ползва с друг конституционен режим, различен от установения в чл.120 от Конституцията за всички административни актове” (Р. № 11/04.10.2016г. по к.д. №7/2016г. на Конституционния съд на Република България). С оглед всичко изложено, се установява, че търсената защита е по повод индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК компетентен да разгледа и реши производството е Административен съд – Бургас. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК и чл. 135, ал. 5 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА ч.н.д. № 1961/2021г. по описа на РС – Бургас за разглеждане от Административен съд - Бургас. Препис от определението да се изпрати на РС - Бургас за сведение. Определението е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3. 4. 5.