4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 442 С., 28.11. 2016 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова Д. Стоянова като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова ч. гр. д. № 4748/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 96517/15.07.2016г. на Волен Н. С., чрез пълномощник адв. В. П., против въззивно определение № 16228 от 04.07.2016г. по в.ч.гр. дело № 7719/2016г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 22.01.2016г. по гр. дело № 46291/2014г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молба по чл. 248 ГПК за сумата 760 лв. и вместо това е изменено решение № 48106 от 07.07.2015г. по гр. дело № 46291/2014г. на Софийски районен съд в частта за разноските, като Волен Н. С. е осъден да заплати на П. Х. Б. разноски по делото за възнаграждение за адвокат в размер на 760 лв., представляващи горница над присъдения размер от 1800 лв. до претендирания пълен размер 2560лв. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса - може ли при определяне размера на адвокатския хонорар да не се взема предвид фактическата и правна сложност на делото, а да се изхожда от други различни критерии. Поддържа се приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът П. Х. Б. чрез пълномощник адв. И. Т. и адв. И. И. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени в отговора. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Поставения в изложението за допускане на касационно обжалване правен въпрос е включен в предмета на спора за разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, установена с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Според посоченото тълкувателно решение в т. 3 се приема, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателства, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната съдебна практика разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията за защита при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения хонорар. С обжалваното определение въззивният съд, след като е извършил предварителен анализ на разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, по съществото на направеното искане е обсъдил проведения брой съдебни заседание - общо три, от които само две съдебни заседания за извършване действия по разглеждане на делото (първото е било отложено по уважителни причини за неявява на ищеца), обсъдил е събирането на „множество писмени доказателства” и разпит на един свидетел, определил е минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита по дела с определен интерес на 1280 лв. по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следствие на което е достигнал до извод, че действителната фактическа е правна сложност на делото не се отличава с изключителност, но уговореното възнаграждение в размер на 2560 лв. не е прекомерно, предвид положените усилия за организиране защитата на ответника. Определението е неправилно. При наличието на направен извод, че фактическата и правна сложност на делото не е изключителна - проведени две съдебни заседание по събиране на доказателствата и изясняване на спора от правна и фактическа страна (неправилно съдът е приел, че минималното възнаграждение следва да бъде увеличено с още 100 лв. по чл. 7, ал. 6 от Наредбата) и наличието на установена задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 45 ЗЗД, в частност и когато пострадалото лице е политическа личност, което съобразно цитираната съдебна практика определя сложност на спорните въпроси в по-ниска степен, изводът на съда, че договореното възнаграждение от 2560лв. представляващ двоения размер на минималното адвокатско възнаграждение определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата не е прекомерен и не следва да бъде намален по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е незаконосъобразен. Фактическата и правна сложност на делото следва да се прецени, като незначително надхвърляща средната степен на сложност. Това обосновава частична основателност на искането на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат в размер на 2560 лв., което следва да се намали на 1800 лв., в какъвто смисъл се е произнесъл с решението си № 48-106 от 07.09.2015г. по гр. дело № 46291/2014г. Софийският районен съд, в частта за разноските, и с определението си от 22.01.2016г. не е уважил молбата на ответника за присъждане пълния размер на адвокатското възнаграждение. Обжалваното въззивно определение като неправилно следва да бъде отменено, а определението от 22.01.2016г. по гр. дело № 46291/2014г. на Софийски районен съд - потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 16228 от 04.07.2016г. по в.ч.гр. дело № 7719/2016г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 16228 от 04.07.2016г. по в.ч.гр. дело № 7719/2016г. на Софийски градски съд. ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.01.2016г. по гр. дело № 46291/2014г. на Софийски районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ