2 гр. д. № 1707/2009 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 230 София, 06.08.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1707/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. П. от [населено място] срещу решение от 22.10.2008 г. по гр. д. № 2715/06 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното и е решен спора по същество като е допуснато да се извърши делба на: магазин № 1 със застроена площ от 73.70 кв. м.; магизин № 2 застроен на площ от 69 кв. м. с галерия на 42 кв. м. и мазе на 7 кв. м.; апартамент на третия етаж с площ от 73.50 кв. м., всички в сградата построена в УПИ VІІ, в кв. 37 по плана [населено място], с административен адрес бул. М. Л.” № 76, както и на едноетажна жилищна сграда, построена в същия поземлен имот, между Й. Д. А. при квоти 20./96 ид. ч., А. П. П. при квоти 18/96 ид. ч., Х. Г. П. при квоти 9/96 ид. ч., И. Д. П. при квоти 9/96 ид. ч., И. Л. А. при квоти 10/96 ид. ч., В.(В.) К. Д. при квоти 10/96 ид. ч., Н. М. Й. при квоти 10/96 ид. ч. и О. М. Р. при квоти 10/96 ид. ч. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 1 и 2 ЗСВОНИ и за допуснато процесуално нарушение при направено оспорване на частен писмен документ, приет като доказателство по делото. Въззивното решение се обжалва и от И. Д. П. и Х. Г. П., наследници на ищеца Д. Г. П., починал в хода на процеса, като се позовават на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обосновават с твърдение, че неправилно е разрешен въпроса за това в чие лице настъпва реституцията по ЗВСОНИ. За разрешен в нарушение на съдопроизводствените правила намират и въпроса за това чия е доказателствената тежест при направено оспорване на завещание от лицето, което го е представило и се ползва от него. Трета касационна жалба е подадена от В. К. Д., Н. М. Й., И. Л. и А. Р. Р. с доводи за неправилно разрешаване на същите два въпроса, поставени и в другите жалби. Ответницата Й. А. намира жалбите за неоснователни. С определение от 15.06.2010 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение по два от разрешението с него въпроси: 1. в патримониум на кои лица настъпва реституцията по чл. 1 във вр. с чл. 2 ЗВСОНИ; 2. твърдението за нищожност на завещанието направено от С. в полза на сестра й Д. представлява ли оспорване на представен по делото частен писмен документ, какви процесуални действия следва да извърши съда при това оспорване и кой носи доказателствената тежест за установяване валидността на документа. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че имотите, предмет на делба, са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС от наследниците на П. С. П., починал през 1928 г. Към 1947 г., когато е извършено одържавяването, имотите са били съсобствени между наследниците на П.: 1. З. С., съпруга, 2. Д. Г. П., син на починала дъщеря Т., 3. Е. П. О., дъщеря (п. 1993 г.), 4. Б. П. Б., дъщеря (п. 1976 г.), 5. наследниците на Д. П. С. (син на наследодателя, п. 1930 г.) - М. Д. П. съпруга и дъщеря З. Д. П.. Петият низходящ на наследодателя, синът му Г. П. С., не е бил съсобственик на имотите, тъй като през 1933 г. е продал наследствения си дял на лицето В. Т. Я., който през 1938 г. го е продал на Т. П.. Между страните няма спор за това, че Б. П. Б. не е била съсобственик на одържавения апартамент, предмет на делба, поради което реституцията на същия не е настъпила в имуществената сфера на наследницата й В. К. Д., което се установява от сключената между тях доброволна делба на същите имоти на 28.12.2000 г. Сведение за това, от кого са одържавени имотите, се съдържа и в отразеното в заповед № РД-57-553/22.05.1996 г., с която е поправена заповед № 94-Д-110 от 24.04.1996 г. на кмета на СО за деактуване на имотите. Съдът е приел, че имотите са били отчуждени от всички наследници на общия наследодател и така е формирал дяловете им от всички имоти, който изводът не намира опора в доказателствата по делото. В хода на производството, при повторното разглеждане на делото от въззивния СГС – гр. д. № 7155/97 г., на 30.11.1999 г. е починала ищцата М. С. С. и е оставила за наследници по закон Е. С. Д., сестра и Й. Д. А., племенница от починал брат Д. С. Т.. С определение от 12.10.2000 г. е конституирана като страна Е. Д., която се е позовала на направено в нейна полза универсално завещание от наследодателката С.. С определение от 14.12.2000 г. съдът служебно е конституирал като страна и другата наследницата по закон на С. - Й. А.. След редовното й призоваване за съдебното заседание, проведено на 08.04.2004 г., тя е оспорила представеното от Е. Д. саморъчно завещание, написано от М. С., като е заявила, че е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателката. Заявила е също, че няма да се ползва от него. В това съдебно заседание е била заличена като страна Е. Д. поради това, че процесуалното правоотношение се е прекратило поради смъртта й, настъпила на 29.05.2001 г., като в същото е встъпила конституираната като страна Й. А., която е нейна законна наследница. Към датата на провеждане на това съдебно заседание, по времето когато производството по делото е било спряно за издирване адреса на наследницата А. и приживе на Е. Д., съсобствениците на имотите и съделители в производството за делба, са сключили на 28.12.2000 г. договор за доброволна делба на имотите, предмет на настоящия иск, с който апартаментът, предметна настоящата делба, е бил поставен в дял на А. П., Д. П. и Е. Д.. Уговорено е за уравнение делът на Д. в останалите имоти, предмет на делбата, да й бъдат изплатени суми както следва: В. Д., Н. Й. и О. Р. по 4167 лв. от всяка една; от А. П. 12500 лв.; от Д. П. 2700 лв. и от И. А. 13967 лв. В договора в т. 4 е записано, че И. А. и В. Д. са изплатили уговорените суми на Д. преди подписване на договора. В общ дял на И. А., В. Д., Н. Й. и О. Р. е поставен магазина в ляво на от входа на жилищната сграда, с площ от 65.80 кв. м., заедно с галерия на магазина и мазе на около 5.04 кв. м. и 13.5 % идеални части от общите части на сградата и 12 % ид. ч. от дворното място. В общ дял на А. П., Д. П. и И. А. е поставен магазин (южен калкан) в дясно от входа на жилищната сграда) с площ от 64.70 кв. м., заедно с галерия на магазина и мазе на около 7 кв. м., заедно с 14 % ид. ч. от общите части на сградата и 12.5% ид. ч. от дворното място. В общ дял на А. П., Д. П. е поставена едноетажна жилищна сграда, в североизточния край в дъното на дворното място застроена на около 40 кв., заедно с припадащите й се 1.7 % ид. ч. от дворното място. На 29.05.2001 г. на името на Д. е била открита сметка и депозирана сумата от 5500 щ. д., възлизащи на 12500 лв. от А. П., за което е бил уведомен пълномощникът на Д. адв. Ч.. На същата дата, е настъпила смъртта на Д.. Сумата е получена от Й. А. на 12.12.2001 г. Също през м. 12.2001 г. е получила сумите по депозита на Д., разкрит в лева и възлизащ на 2733.88 лв., след което депозитът е закрит (л. 78 и 79 по гр. д. № 2715/2006 г. на СГС). През 2003 г. А. заедно с останалите съсобственици на апартамента, предмет на иска и на доброволната делба, сключват договор за продажбата му на трето лице, за което е съставен нот. акт. № 180, т. І , н. д. № 143/2003 г. В нотариалното производство А. се е легитимирала като собственик след представяне на договора за доброволна делба, в който е участвала Д. като наследник по завещание на С., и удостоверение, че е единствен наследник на Д.. Въз основа на установените факти съдът е намерил за основателно, оспорването, направено от А. на завещанието, съставено от С. в полза на сестра й Д. и е приел, че е нищожно. Аргументирал се е с това, че оспорилата го страна е заявила, че няма да се ползва от него, а останалите страни не са ангажирали доказателства за установяване на това дали то е написано и подписано от завещателката. Намерил, че договорът за доброволна делба на имотите, предмет и на иска за делба, е нищожен като сключен без участието на единия съделител - А., който има качеството на наследник по закон на С. (племенница от починал брат Д. Т.). При тези данни съдът е приел, че съсобствеността между страните не е прекратена извънсъдебно, поради което иска за делба е основателен. С решението е допуснал делба на описаните имоти при посочените квоти. При постановяване на решението е допуснато процесуално нарушение при разрешаване на въпроса основателно ли е оспорването на завещанието от Й. А. през 2004 г., изготвено от С. в полза на Д., след като от него се е ползвала наследодателката Д. и наследницата й А.. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че Е. Д. се е позовала на завещанието, декларирала е придобитото на това основание имущество, сключила е договора за доброволна делба и е получила част от сумите за уравнение на делът й, уговорени в договора. А. не е декларирала придобито по наследяване имущество от С., не е оспорила направеното от нея завещание в полза на леля й, който факт й е бил известен. Последното е установено с гласни доказателства. В подкрепа на това са и извършените от А. действия след откриване наследството на Д., които съставляват получаване на суми, които са били депозирани на открити на името на Д. сметки. През 2003 г. А. се е разпоредила с правата върху апартамента, придобити от Д. на основание договора за доброволна делба. При установеното по делото, че преди приключване на устните състезания по разглеждане на делото в първата фаза на делбата страните по него са сключили договор за доброволна делба, с който са прекратили съсобствеността върху имотите, предмет на иска, както и че А. е конституирана като страна в процеса след като наследодателката й, действаща като бенефициер по завещанието, е сключила договора за доброволна делба и А., в качеството й на наследник по закон на Д., е приела наследството, не е оспорила валидността на завещанието, и се е разпоредила с придобитите от наследодателката й Д. от него права, то тя не е имала основание да оспорва завещанието. А. е встъпила и в процесуалните права на наследодателката Д., и в това си качество не е имала интерес да оспорва завещанието. Интересът й е обусловен от качеството й на наследник по закон на първоначалната ищца М. С.. Процесуалното право да оспорва завещанието е загубено поради това, че тя е получила наследството на Д., включително и придобитото от наследодателката като бенефициер по завещанието, и се е разпоредила с него. Това действие съставлява извънсъдебно признание за валидността на завещанието. От това следва,че при упражняване процесуалното право да оспорва завещанието, А. е действала в разрез с нормата на чл. 3 ГПК (отм.), възпроизведена и в сега действащия ГПК Съдът не е имал основание да приеме, че завещанието не е автентично след като този факт не е бил доказан по възможният за това начин чрез почеркова експертиза. Само изявлението за оспорване валидността на частен документ не е доказателствено средство за оборване формалната доказателствена сила, с която се ползва подписаният частния писмен документ. А. е оспорила завещанието в качеството си на наследник по закон на завещателката М. С., поради което нейна е била доказателствената тежест да установи този факт, за което не са ангажирани доказателства и той е останал недоказан. Съдът е изградил правните изводи за основателност на иска въз основа на неустановен факт. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. Делото се разглежда за втори път в касационно производство, поради което и на основание чл. 295, ал. 1 ГПК ще бъде постановено решение по съществото на спора. При установеното, че страните по иска по време висящността на спора са прекратили извънсъдебно съсобствеността върху имотите, предмет на иска, чрез сключен договор за доброволна делба и при не доказване на твърдението за нищожност на завещанието, искът за делба е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Въпросът за това, в полза на кои лица е настъпила реституцията, е решен от страните по делото също извън съдебно, със сключване на договора за доброволна делба. При този изход на делото разноските за воденето му следва да се понесат от страните така, както са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 22.10.2008 г. по гр. д. № 2715/06 г. на Софийски градски съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. А. и А. П. П., Х. Г. П., И. Д. П., срещу И. Л. А., В.(В.) К. Д., Н. М. Й. и О. М. Р. иск за делба: магазин № 1 със застроена площ от 73.70 кв. м.; магизин № 2 застроен на площ от 69 кв. м. с галерия на 42 кв. м. и мазе на 7 кв. м.; апартамент на третия етаж с площ от 73.50 кв. м., с мазе от 8 кв. м. и таван от 9 кв. м. и съответните 1.4 % ид. ч. от общите части на сградата и 10.1 ид.ч. от дворното място, всички в сградата построена в УПИ VІІ, в кв. 37 по плана [населено място], с административен адрес бул. М. Л.” № 76, както и на едноетажна жилищна сграда, намираща се в североизточния край на същия поземлен имот с площ от 40 кв. м, като неоснователен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: