Р Е Ш Е Н И Е № 463 гр. София, 25 ноември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1298 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдените А. Я. А. и С. С. А., депозирано на 24.07.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 41/14 по описа на Окръжен съд, Монтана, по което е постановено решение от 25.06.14 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Лом, от 12.03.14, по НОХД № 787/13. С първоинстанционната присъда подсъдимият А. Я. А. е признат за виновен в това, че на 1.08.2013 г в [населено място], е придобил от сина си М. А. Я. огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, и е предал оръжието на съпругата си С. С. А., с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимата С. С. А. е призната за виновна в това, че на 1.08.2013 г в [населено място], е придобила от съпруга си А. Я. А. и е държала до 7.08.2013 г огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че липсва обективната страна на състава по чл. 339, ал. 1 НК, тъй като оръжието е намерено разглобено на съставните си части, че не е доказана субективната страна / че осъдените са съзнавали какво представлява намерената в дома им вещ /, че осъждането не почива на надлежна доказателствена основа, че не са обсъдени всички възражения на защитата, че въззивният акт не отговаря на изискванията по чл. 339 НПК, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното на осъдения А. наказание е завишено и оттам, явно несправедливо / не е съобразено влошеното здравословно състояние на молителя /. Иска се, по реда на възобновяването, да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и молителите да бъдат оправдани, или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде намалено наложеното на осъдения А. наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдените не участват лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лица, имащи право да поискат възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният съд е дал правилен отговор на въпроса за доказателствената обезпеченост на осъдителната присъда. Налице е надлежна доказателствена основа, формирана от протокола за претърсване и изземване, заключението на Съдебно-балистичната експертиза, показанията на св. А., св. П., св. Т., св. Б., св. Р., св. Б., св. Б., св. М. Я., съвкупно подкрепящи обвинителната теза. С оглед допуснатото изменение на обвинението съдилищата правилно са отбелязали, че дадените от подсъдимите обяснения преди изменение на обвинението не могат да бъдат ползвани при формиране на изводите по релевантните факти. От протокола за претърсване и изземване е установено, че на 7.08.2013 г в дома на осъдените А. е намерено разглобено огнестрелно оръжие. От заключението на Съдебно-балистичната експертиза е изяснено, че се касае за части от огнестрелно оръжие, които са смазани и са в добро състояние. Вярно са анализирани и гласните доказателства, изводими от показанията на цитираните свидетели. Не е допуснато процесуално нарушение при оценката на свидетелските показания. Извънпроцесуалните изявления на осъдените не са доказателствен източник, но представляват факти, които могат да бъдат приобщени в процеса, например, чрез гласни доказателствени средства. Ето защо, правилно съдилищата са дали вяра на показанията, депозирани от свидетелите-полицаи, пред които осъденият А. е заявил, че оръжието е донесено от сина му М., а той / А. А. / го е разглобил, почистил и го е предал на съпругата си С. А. да го прибере, за да не стане „пакост”. Установено е, че съпрузите А. са знаели каква вещ съхраняват в дома си, а именно: огнестрелно оръжие. Не се спори за това, че А. не са разполагали с надлежно разрешително по смисъла на чл. 339, ал. 1 НК. Верни са доказателствените изводи, че е налице обективната страна на състава по чл. 339, ал. 1 НК, както и субективната такава / за съставомерността на деянието е без значение дали намереното оръжие е разглобено на съставните си части или е в сглобено състояние /. Въззивният акт отговаря на изискванията по чл. 339 НПК. Възраженията на защитата са обсъдени в синтезиран вид, поради което неоснователно се твърди, че МОС е пропуснал да изпълни това си задължение. Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на МОС, а искането в тази насока не може да бъде уважено. С оглед на правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Касае се за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не може да бъде удовлетворено искането на осъдените за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването им от настоящата инстанция, тъй като не са налице основанията на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / молителите не са осъдени за несъставомерно деяние /. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно отговорността на осъдения А. е реализирана при хипотезата на чл. 54 НК. Отчетена е завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от обстоятелството, че предмет на престъплението е огнестрелно оръжие, представляващо картечен пистолет, годен да произвежда както единичен, така и автоматичен огън. Взета е предвид и високата степен на обществена опасност на дееца, чието съдебно минало е обременено / същият е осъждан седем пъти /. Наказанието на осъдения А. е определено при превес на смекчаващите обстоятелства / независимо че такива не са констатирани по делото / към абсолютния минимум на санкцията по чл. 339, ал. 1 НК, а именно: две години „лишаване от свобода”. Липсата на доказателства за влошено здравословно състояние на молителя А. препятства възможността за обсъждане на посоченото обстоятелство като смекчаващо отговорността такова. Не са налице кумулативните предпоставки на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, няма многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а, от друга страна, и най-лекото, предвидено в закона наказание / две години „лишаване от свобода” / не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, наложеното на осъдения А. наказание се явява справедливо и същото не може да бъде смекчено, а искането в тази насока не следва да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А. Я. А. и С. С. А. за възобновяване на ВНОХД № 41/14 по описа на Окръжен съд, Монтана, по което е постановено решение от 25.06.14 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Лом, от 12.03.14, по НОХД № 787/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: