О   П   Р   Е  Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 278   гр.София, 03.05.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на на двадесет и девети април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 260/ 2010 г. за да постанови определението, взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на П. П. Г. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Старозагорски окръжен съд № 39 от 12.02.2010 г. по ч.гр.д. № 53/ 2010 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Чирпански районен съд от 03.12.2009 г. по гр.д. № 184/ 2009 г., като по този начин касаторът е осъден да заплати на М. Д. К., Д. К. Д. и А. С. Д. сумата 450 лв – възнаграждение за адвокатска защита. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че разрешаването на спора по частната жалба от Върховният касационен съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по въпроса какъв е редът за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Ответникът по частната жалба А. С. Д. оспорва същата и счита, че няма основания за допускане на касационно обжалване, тъй като законът е пълен и ясен. Трябвало е да се приложи по аналогия чл.250 ал.1 от ГПК, тъй като непроизнасянето по искане за присъждане разноски съставлява непълнота на съдебният акт. Ако обжалването бъде допуснато, ответницата моли за потвърждаване на определението, тъй като счита, че са били налице всички законоустановени предпоставки за постановяването му. Ответниците по жалбата М. Д. К. и Д. К. Д. не вземат становище по същата. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, като основателно е и искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Процесуалният закон предвижда два възможни способа за допълване на решението – правилото на чл.248 от ГПК урежда изменението и допълването на съдебни актове в частта относно дължимите разноски в производството, а това на чл.250 от ГПК урежда отстраняването на непълнотите въобще. Съотношението между двете разпоредби не е изрично изяснено от законодателя, а по въпроса няма данни за задължителна съдебна практика, поради което обжалването следва да бъде допуснато с цел създаване на такава практика, съгласно чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Непълен съдебен акт е този, в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото. Спорния предмет се определя според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните твърдения на ответника. Съпътстващите искания за разноски също са част от предмета на делото и когато съдът не се произнесъл по тях в диспозитива на акта, с които разрешава спора (или с който приключва производството по друг начин), съдебният акт е непълен. Обаче за отстраняване на този порок е предвиден специален процесуален ред – по чл.248 от ГПК, който касае изключително и само хипотезите, в които съдът е пропуснал да възложи разноските или ги е възложил неправилно. Правен принцип е, че специалният закон изключва приложението на общия, а доколкото правилото на чл.250 от ГПК обхваща всички случаи на непроизнасяне на цялото искане, това е общото правило. Специалното правило е това по чл.248 от ГПК – то касае само хипотезата на непроизнасяне по искането за разноски. Следователно когато до съда се отправи искане да допълни актът си с произнасяне по въпроса за разноските, приложимия ред е по чл.248 от ГПК, а не по чл.250 от с.к. Обратното би означавало, че молителите в производството за допълване могат да избират сами по кой от различните процесуални способи могат да релевират исканията си, което е правнологически невъзможно. Следователно атакуваното определение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК, тъй като въззивният съд е счел за приложим процесуалният ред по чл.250 от ГПК. Това налага отмяна на атакуваното определение и решаване на процесуалния въпрос за допустимостта на молбата за допълване на определението с присъждане на разноските от настоящата инстанция. Искът, предявен от частния жалбоподател против ответниците по частната касационна жалба, е счетен за недопустим от съда от първа инстанция и производството по него е прекратено с определение от 15.10.2009 г. Това определение е съобщено на ответниците М. Д. К., Д. К. Д. и А. С. Д. на 28.10.2009 г. Срокът за обжалването му е изтекъл на 04.11.2009 г. В този срок ответниците Д не са подали по делото молба по чл.248 от ГПК. Такава молба е подадена на 19.11.2009 г. и с обжалваното в настоящето определение тя е уважена. Определението е неправилно. Съгласно чл.248 ал.1 от ГПК молбата за допълване на решението на съда (по аналогия – и на определението на съда за прекратяване на делото) относно присъждането на разноски, когато актът е обжалваем, следва да бъде подадена в срока за обжалване. В конкретния случай срокът за обжалване е изтекъл на 04.11.2009 г. В този срок е трябвало да бъде подадено искането за допълване. Пропускането на този срок препятства възможността съдът да разгледа молбата за присъждане на разноските по същество. Като е сторил това, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а молбата за присъждане на разноски да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Старозагорски окръжен съд № 39 от 12.02.2010 г. по ч.гр.д. № 53/ 2010 г. ОТМЕНЯ определение на Старозагорски окръжен съд № 39 от 12.02.2010 г. по ч.гр.д. № 53/ 2010 г. и потвърденото с него определение на Чирпански районен съд от 03.12.2009 г. по гр.д. № 184/ 2009 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Д. К., Д. К. Д. и А. С. Д. от 19.11.2009 г. за допълване на определение на Чирпански районен съд от 15.10.2009 г. по гр.д. № 184/ 2009 г. в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: