Ключови фрази
Частна касационна жалба * иск за неоснователно обогатяване * минимален размер на адвокатско възнаграждение * цена на иска * прекомерност на адвокатско възнаграждение * нередовност на исковата молба * прекратяване на производството по делото * разноски при прекратяване на делото

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 23.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:


Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№ 6 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. И., действащ като [фирма], срещу определение №2016 от 05.08.2014г. по гр.д.№2712/14г. на Софийския апелативен съд, поправено с определение от 09.10.14г. по същото дело.
С обжалваното определение на САС е отменено отхвърлителното определение от 26.05.2014г. по гр.д.№76153/12г. на Софийски градски съд и жалбоподателят в настоящото производство е осъден да заплати по реда на чл.248 ГПК на Министерство на земеделието и храните сумата от 54 740,31лв. разноски по гр.д.№76153/12г. на СГС. Въззивният съд е определил тази сума, като е разгледал направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и е приложил чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.9, ал.1 и. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателят счита, че това определение е неправилно. Поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 по въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно разрешението по т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно: за присъждането на разноски по чл.78 ГПК и по-конкретно – присъждането на разноски на ответника при прекратяване на производството, без да е даван ход на делото и да е имало движение по него, както и за определянето на прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение. По първия подвъпрос въззивното определение противоречало на определение №46 от 08.02.2011г. по гр.д.№37/2011г. на ІІ ГО на ВКС. Отделно и по двата подвъпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът в производството Министерство на земеделието и храните оспорва частната жалба. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество, тъй като няма ясна и точна формулировка на правните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване. Освен това повечето от изложените от жалбоподателя доводи са по съществото на спора и са неотносими към производството по чл.280 ГПК. Не се поставят правни въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали се присъждат разноски на ответника, когато делото е прекратено преди да му е бил даден ход. По този въпрос има ясна правна уредба, която не се нуждае от тълкуване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Текстът се прилага за всички възможни хипотези на прекратяване на делото, включително и когато ищецът не е отстранил нередовност на исковата молба. В този смисъл е и определение №254 от 14.06.10г. по ч.гр.д.№224/10г. на ВКС, ІІ ГО. Посоченото от жалбоподателя определение №46 от 08.02.2011г. по гр.д.№37/2011г. на ІІ ГО на ВКС не дава разрешение на поставения въпрос и не влиза в противоречие с обжалваното в настоящото производство определение на въззивния съд.
Вторият въпрос е за възможността да бъде намалено адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност. Жалбоподателят поставя този въпрос в аспекта на това как се определя материалният интерес, от който се формира адвокатското възнаграждение, когато посочената в исковата молба цена на иска е в неденоминирани лева. Въпросът е определящ за изхода на спора по настоящото дело и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При даване отговор на поставения въпрос следва да се отчете разрешението, дадено в ТР №3/27.10.2014г. по тълк.д.№3/2014г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че при проверката по чл.280, ал.2 ГПК, съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му, а когато това е станало преди 05.07.1999г., прилага спрямо нея чл.1 и чл.2 от Закона за деноминация на лева. С други думи – когато искът е предявен преди 05.07.1999г., а касационната жалба се разглежда по реда на ГПК от 2008г., при проверката по чл.280, ал.2 съдът служебно определя цената на иска в деноминирани лева. Даденото разрешение следва да се приложи в сходна хипотеза като настоящата, при която от съдържанието на искова молба е видно, че страната търси връщането на платена цена по нищожен договор, по който престацията е определена в неденоминирани лева. В този случай, изхождайки от посоченото тълкувателно решение, цената на иска се определя от съда в деноминирани лева. Това е и цената, която определя материалния интерес, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение, при прилагане на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По съществото на частната жалба:
К. И. И., действащ като [фирма], е предявил срещу Министерство на земеделието и храните иск по чл.55 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че с договор от 25.09.1992г. е закупил от Ликвидационния съвет на ТКЗС [населено място] два воловарника, един овчарник, колиен кантар, сеновал, автомобил и друг инвентар общо на стойност 1 425 459лв., която сума той заплатил. Впоследствие договорът бил прогласен за нищожен и той бил лишен от владението на обектите. Дадената от него продажна цена не му била върната, затова той иска от съда да осъди ответното министерство да му възстанови сумата от 1 425 459лв., като му присъди и обезщетение в размер на 980 000 лв. - лихва върху главницата за периода 20.02.03г. – 20.03.12г. Ответникът в производството - Министерство на земеделието и храните е подало в срок писмен отговор на исковата молба. Отговорът е изготвен от упълномощен адвокат. Впоследствие съдът е оставил исковата молба без движение с указания за внасяне на държавна такса. Поради неизпълнение на тези указания исковата молба е върната с влязло в сила разпореждане №13807 от 17.07.2013г. по гр.д.№7615/2012г. на Софийски градски съд.
С определение от 26.05.2014г. по същото дело, постановено в производство по чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е отказал да присъди на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски на ответника в размер на 176 000 лв. Решаващите мотиви на съда се свеждат до това, че няма данни тези разходи да са действително направени.
С обжалваното в настоящото производство определение №2016 от 05.08.2014г. по гр.д.№2712/14г. на Софийския апелативен съд е прието въз основа на допълнително представени доказателства, че ответникът е извършил плащане на посоченото адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение е прието за прекомерно, поради което е намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до минимума по чл.9, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е приел, че този минимум е 54 740,31лв.
Обжалваното определение е неправилно. При постановяването на това определение съдът не е съобразил, че сумите, посочени в исковата молба, са в неденоминирани лева и те следва да бъдат приведени в съответствие с действителния им размер, произтичащ от чл.1 и чл.2 от Закона за деноминация на лева. Това се отнася не само за главницата от 1425459лв., която представлява връщане на заплатена продажна цена по договор от 25.09.1992г., сключен преди деноминацията на лева, но и за съответстващата и лихва за забава от 980 000 лв., която очевидно е изчислена, като за база е взета неденоминираната стойност. Действителната цена на иска е в размер на 1 425 деноминирани лева главница и 980 лева лихва или общо 2405лв. Това е и цената, която формира материалния интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. Тази сума следва да бъде взета предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, под който съдът не може да спадне при произнасяне по възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Изчислено при тази база, минималното адвокатско възнаграждение по чл.9, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300лв. Това е и действителната сума, която следва да бъде присъдена на ответника на основание чл.78, ал.4, вр. чл.78, ал.5 ГПК.
Като не е съобразил действителната цена на иска, а оттам и точния размер на материалния интерес по чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въззивният съд е постановил неправилно определение. Това определение следва да бъде отменено и дължимата сума да се определи от настоящата инстанция съобразно изложеното по-горе, като на ответника се присъди сумата от 300лв.
Тъй като жалбоподателят не е направил искане за разноски за настоящото производство, такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2016 от 05.08.2014г. по гр.д.№2712/14г. на Софийския апелативен съд, поправено с определение от 09.10.14г. по същото дело.
ОТМЕНЯ определение №2016 от 05.08.2014г. по гр.д.№2712/14г. на Софийския апелативен съд, поправено с определение от 09.10.14г. по същото дело и вместо него постановява:
ОСЪЖДА К. И. И., действащ като [фирма], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата от 300лв., представляваща разноски по гр.д.№7615/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: