Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 448   София  17.06.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на тринадесети май, две хиляди и десета година в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                                                                                                     БОРИС ИЛИЕВ   при секретаря  Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 21/2009 г.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. А. К., град Г., подадена от пълномощника му адвокат Н, срещу въззивно решение №182 от 13.10.2008 г. на Габровския окръжен съд по гр.д. №191/2008 г., с което е отменено решение №184 от 14.05.2008 г. на Габровския районен съд по гр.д. №1791/2007 г. , с което е уважен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и е уважен предявеният иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ като касаторът е осъден да заплати на П. Т. П., действащ като ЕТ „П”, град Г., сумата 2 291.76 лв. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е приел, че носи отговорност на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. По този ред отговорност носят само отчетници, а той не е такъв. Ответникът по касационната жалба П. Т. П., действащ като ЕТ „П”, град Г., оспорва жалбата. С определение №538 от 05.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №182 от 13.10.2008 г. на Габровския окръжен съд по гр.д. №191/2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправни и процесуалноправни въпроси относно възможността да се търси отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ от работници или служители, които не са отчетници и за това дължи ли работникът или служителят държавни такси по предявения срещу него от работодателя му иск. В обжалваното съдебно решение е прието, че ответникът независимо, че не е отчетник носи отговорност по реда на чл.207, ал.1, т.2 КТ, както и, че само ищците по трудови дела са освободени от заплащане на държавни такси. Според други съдебни решения - само отчетници, т.е. работници или служители, чиито трудови функции имат за предмет събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности, могат да бъдат привличани към пълна имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ. Ответниците по трудови дела също са освободени от заплащане на държавни такси. Правилно е второто разрешение. Пълната имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ за липса е приложима само за отчетници. Този състав на увреждане е приложим само за отчетническите трудови функции и е недопустимо прилагането му за работници или служители с други трудови функции. Това следва както от императивния характер на разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на неотчетност и недостиг на парични или материални ценности с неустановен произход. Разпоредбата на чл.359 КТ, съобразно която производството по трудови дела е безплатно за работниците или служителите, се отнася за всички видове производства и независимо от това дали те са ищци или ответници по предявен от работодателя им иск. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е безспорно установено, че касаторът е работил по трудов договор при П. Т. П., действащ като ЕТ „П”. Във връзка с изпълнение на задълженията му по трудовия договор са му били зачислени инструменти – машина „Х” и две свредла за нея. Те са били откраднати по време на работа в обект в град С.. При прекратяване на трудовото правоотношение зачислените инструменти не са били върнати на работодателя. Въззивният съд е приел, че искът е основателен независимо, че ответникът е работил при ищеца като водопроводчик и не е имал специфичните трудови функции на отчетник. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че ищецът не носи пълна имуществена отговорност за причинени вреди по чл.207, ал.1, т.2 КТ. Ето защо изводът на въззивния съд, че искът е основателен е неправилен. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за основателност на иска. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени и искът да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 400 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №182 от 13.10.2008 г. на Габровския окръжен съд по гр.д. №191/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. П., действащ като ЕТ „П”, град Г., срещу Ж. А. К., град Г., иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 2 291.76 лв. – стойност на липсващи машина „Х” и две свредла за нея, като неоснователен. ОСЪЖДА П. Т. П., действащ като ЕТ „П”, град Г., да заплати на Ж. А. К., град Г., 400 лв. деловодни разноски.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ:1.         2.