4 Р Е Ш Е Н И Е № 163 С., 12,11,2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3450/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. И. К. Д., К. И. Д. и Д. И. Й., чрез пълномощника им – адв. П. С. са подали касационна жалба против решение №51 от 10.01.2013 г. по гр.д. №3037/2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 19.06.2012г. по гр.д. 9209/10г. на СГС, в частта му, с която са били отхвърлени предявените от И. К. Д., К. И. Д. и Д. И. Й. частични искове по чл. 226, ал.1 КЗ, както следва- за И. Д. за разликата над 50000лв. до предявения размер от 120000лв., за К. Д. – за разликата над 60000лв. до предявения размер от 110000лв. и за Д. Й. за разликата над 70000лв. до предявения размер от 150000лв. Касаторите са поддържали оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложили разбирането си за неправилност на решението, поради това, че решаващият състав при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е загинала М. Д. - съответно съпруга, майка и дъщеря на ищците, съдът е следвало не само формално да посочи фактите, на базата, на които е определил обезщетението, но и да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната подробно е изложила обстоятелствата, установени по спора, които счита, че не е взел предвид въззивният съд при определяне размера на вредите от непозволеното увреждане. Ответникът по касация- [фирма]- [населено място] не е заявил становище. Третото лице – помагач на страната на ответника – Н. Г. К. не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищците в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от третото лице помагач - Н. К., водач на МПС, неимуществени вреди от предизвиканото от нея на 20.07.2009г. при управление на л.а „ВоловоS 40” ПТП, при което е причинила смъртта на две лица, сред които и наследодателката на ищците и средна телесна повреда на ищеца – И. Д.. При определяне размера на следващото се на ищците обезщетение за причинените вреди в размер- на И. Д. 50000лв., на К. Д. –60000лв. и на Д. Й. в размер от 70000лв., въззивният съд е отчел изплатеното от застрахователя обезщетение на увредените лица, като е изложил фактите – починала е млада жена – 38 годишна, която е била в много близки отношения с ищците, като членове на нейното семейство- съпруг, майка и син и на които внезапната й смърт причинила продължителни страдания. С определение № 477 от 11.06.2014г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, за приложение принципа на справедливост, за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ. Този въпрос е разрешен в противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от касаторите ППВС №4/68г., както и с приложената в този смисъл и цитирана практика на ВКС- актове постановени по реда на чл.290 ГПК- решение № 29/17.03.20101г. по т.д. №211/2009г., ВКС, ІІ т.решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др., според които справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалите лица. В случая САС не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти – лишаването на ищците от морална и материална подкрепа, отразяването на загубата, предвид възрастта на починалата, върху живота на нейното семейство- установената по делото съществуваща дълбока привързаност между ищците и пострадалата, голямата обич, разбирателство и опората, от която са лишени за в бъдеще и която починалата приживе е оказвала на своите майка, съпруг и син. Тези безспорно доказани по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора – сега касатори – вреди, изразени в стойностния им адекват.Следователно, като не е отчел изложените конкретни обстоятелства въззивният съд се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение.С оглед изложеното настоящият състав намира, че справедливо според този критерий е обезщетението, в пълния частичен размер, претендиран от ищците по спора.Или решението в частта по претендираното от И. Д. обезщетение - за разликата над 50000лв. до предявения размер от 120000лв., от К. Д. – за разликата над 60000лв. до предявения размер от 110000лв. и от Д. Й. за разликата над 70000лв. до предявения размер от 150000лв., следва да бъде отменено и тези суми в посочените им претендирани размери на основание чл.226, ал.1 КЗ да бъдат допълнително присъдени на пострадалите. С оглед този изход на спора следва да бъде уважено искането за разноски, като съобразно представения пред настоящата инстанция списък по чл.80 ГПК и доказателствата за направените от касаторите разноски следва да им бъдат присъдени такива в общ претендиран размер от 15180лв. С оглед увеличения размер на обезщетенията и установеност на предпоставките по чл.274, ал.1, т1 КЗ, ответницата по обратният иск на застрахователя – Н. К. следва да бъде осъдена за заплати присъдените с настоящето решение суми на застрахователното дружество при условие, че то удовлетвори пострадалите. По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №51 от 10.01.2013 г. по гр.д. №3037/2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 19.06.2012г. по гр.д. 9209/10г. на СГС, в частта му, с която са били отхвърлени предявените от И. К. Д., К. И. Д. и Д. И. Й. частични искове по чл. 226, ал.1 КЗ, както следва- за И. Д. за разликата над 50000лв. до предявения размер от 120000лв., за К. Д. – за разликата над 60000лв. до предявения размер от 110000лв. и за Д. Й. за разликата над 70000лв. до предявения размер от 150000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на И. К. Д. допълнително разликата над 50000лв. до предявения размер от 120000лв. или още 70000лв., на К. Д. – разликата над 60000лв. до предявения размер от 110000лв.или още 50000лв. и за Д. Й.- разликата над 70000лв. до предявения размер от 150000лв.или още 80000лв.- съставляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Д., съответно тяхна съпруга, майка и дъщеря,причинена при ПТП на 20.07.2009г., ведно със законната лихва върху така присъдените обезщетения от 20.07.2009г. до окончателното изплащане както и направените разноски по делото в общ размер на 15180лв. ОСЪЖДА на основание чл.274, ал.1 КЗ Н. Г. К. от [населено място], общ. К. да заплати на [фирма]- [населено място] допълнително както следва – за И. Д. - още 70000лв., за К. Д. –още 50000лв. и за Д. Й. още 80000лв., ведно със законната лихва, начислявана от 20.07.2009г. до завеждане на иска – 05.08.2010г. при условие, че тези суми бъдат заплатени на И. К. Д., К. И. Д. и Д. И. Й. от [фирма]- [населено място]. ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 8000лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: