Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * управление на МПС след употреба на алкохол * ограничаване на процесуално право

Р Е Ш Е Н И Е

 

     Р Е Ш Е Н И Е  

 17

 

София, 05 февруари 2009 г

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и първи януари двехиляди и девета  година в състав:

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова

                            ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева

                                                  Жанина Начева

 

при секретар Надя Цекова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева

н.дело № 603/2008 год.

Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения И. Р. Р. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 178 от 2.10.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 264/2008 год. по описа на Великотърновския окръжен съд.

В искането се твърди, че непроверяваното по касационен ред решение е постановено при съществени нарушения по чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения за съществено ограничаване на процесуалните му права с отказа на въззивната инстанция да разгледа делото с участието на назначения служебен защитник.

В съдебно заседание осъденият не се явява, а служебно назначеният му защитник поддържа искането.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивното решение, за да се произнесе по искането съобрази следното:

С присъда № 383 от 19.03.2008 год. постановена по НОХ дело № 1945/2007 год. Верикотърновският районен съд е признал подсъдимия И. Р. Р. за виновен в това, че на 28.10.2007 год. в гр. П. Тръмбеш управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.87 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил да изтърпи отделно и общото наказание от една година лишаване от свобода по ЧНД № 905/2007 год. на Великотърновския районен съд.

С въззивно решение № 178 от 2.10.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 264/2008 год. Великотърновският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.

Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.3 НПК и въззивното решение подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно.

Оплакването на осъдения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на възивното решение се мотивира с ограничаване правото му на защита. В този смисъл е изложеното съображение, че възивната инстанция без основание е разгледала делото в отсъствието на назначения служебен защитник въпреки изричното му възражение. Оплакването намира опора в данните по делото и е основателно.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия, в която са поддържани доводи за съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Великотърновският окръжен съд в течение на трите съдебни заседания, за които е насрочвано делото е изразил непоследователно становище относно допускането до участие в производството на назначения в досъдебното производство и участвал в предходната инстанция служебен защитник. С резолюция от 8.05.2008 год., за която няма данни от кого е поставена, е постановено да не се призовава служебния защитник, защото не са налице условия и законово изискване за назначаване на такъв. В първото съдебно заседание има определение на съда да се призове служебния защитник и той е призоваван за следващите съдебни заседания, включително и това, когато делото е решено. Във връзка с депозираната молба от служебния защитник, че в момента не представлява подсъдимия е поставена резолюция, че е назначен за служебен защитник и не е освободен от това задължение, поради което следва да се яви в съдебно заседание. Подсъдимият е изразил последователно становище, че желае да бъде защитаван от адвокат.

При тези данни, като е разгледал делото в отсъствието на редовно призования защитник, съдът съществено е ограничил правото на подсъдимия да има защитник в наказателното производство, предоставено му с разпоредбата на чл. 94 НК. При наличието на посочените в тази норма предпоставки съдът има задължение да му осигури адвокат за оказване на правна помощ. Изложеното съображение, поради което е преценено, че делото може да се разгледа в отсъствието на редовно призования служебен защитник противоречат на разпоредбите на процесуалния закон. Законодателят не свързва изискването за участие на служебен защитник единствено с тежестта на обвинението, поради което не може да бъде възприето съображението, че първоинстанционният съд без основание е назначил такъв. Разследващият орган и съдилищата самостоятелно преценяват необходимостта от участие на защитник в наказателното производство при наличието на всяка една от хипотезите, посочени в чл. 94 НК. В т.9 от същия изрично е предвидена възможност за назначаване на служебен защитник когато подсъдимият желае да има такъв, не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието налагат това. Именно на основание тази разпоредба първоинстанционният съд му е осигурил квалифицирана правна помощ. С призоваването на защитника за съдебните заседания въззивният състав по същество е възприел необходимостта от участие на служебен защитник и без наличието на данни, които да променят този извод, е следвало по надлежния ред да осигури явяването му. Незаконосъобразно е съображението, че ход на делото следва да бъде даден без участието на защитник, поради изтичането на всички срокове за разглеждането му. Правото на справедлив процес, включва освен разумния срок за разглеждане на делото и съблюдаване основните права на подсъдимия.

Допуснатото от въззивната инстанция нарушение е особено съществено по смисъла на чл.422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 НПК. На това основание въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото следва да бъдат взети всички мерки за осигуряване в пълен обем правото на защита на подсъдимия.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

 

 

 

Р Е Ш И:

 

Отменява по реда на възообновяването на наказателното дело въззивно решение № 178 от 2.10.2008 год. постановено по ВНОХ дело 264/2008 год. на Великотърновския окръжен съд.

Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: