О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 205 София, 28.05.2012г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав : Председател: Светлана Калинова Членове: Зоя Атанасова Мария Яначкова като изслуша докладваното от съдия Яначкова ч. гр. д. № 115 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 16, постановено на 04 януари 2012г. по ч. гр. д. № 2498/2011г. по описа на Варненския окръжен съд, е потвърдено определение № 10159 от 11.07.2011г. по гр. д. № 20754/2010г. по описа на Варненския районен съд , с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че правилно районният съд е спрял производството по делото до приключване на посочените от ищците преюдициални производства по искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като „ сделката по производството е последна по рода си „ , евентуално при уважаването на исковете по останалите правни спораве, това би довело до промяна в правото на собственост на праводателя на [фирма], поради което и решенията по тези дела са от значение за изхода на спора. Определението е обжалвано от [фирма] с оплакване, че е незаконосъобразно поради липса на преюдициалност, а и поради факта, че е станал съсобственик в имота на основание договор за дарение, неоспорено от ищците, сключен преди продажбата, предмет на делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подадено съгласно изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК, сочат, че правният въпрос, от значение за изхода на делото, е следният : При „ неоспорена от ищците транслативна сделка – дарение, на чието основание купувачът се легитимира като съсобственик в имота, какви биха били правните последици от евентуално положително решение по дела с искове по чл. 33, ал. 2 ЗС срещу предхождащи дарението сделки върху правото на собственост на ответника по процесната сделка, която е направена след дарението ? „ . Поддържат , че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнително основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че в представените от тях съдебни решения е приета неприложимост на нормата на чл. 33 , ал. 2 ЗС в хипотези на легитимация на приобретателя като съсобственик в имота. Позовават се на решение № 532 от 19.04.2010 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 98/2010 г., ГО, 8-ми с – в ; решение № 412 от 24.04.1985г. по гр. д. № 1026/84г., I ГО на ВС; определение № 659 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 388/2011 г., II г. о. ; решение № 385 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 59/2009 г., I г. о., ГК (решение по чл. 290 ГПК); решение № 475 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 621/2009 г., IV г. о., ГК (решение по чл. 290 ГПК) ; решение № 1101 от 13.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4187/2007 г., I ГО, ГК. Твърдят, че основанието на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е налице и поради това, че „ постановяването на незаконосъобразни определения е нарушение на закона и отмяната им би допринесла за правилното прилагане на закона и за развитието на правото ”. Ответниците по частната касационна жалба И. С. К., К. Х. К. и М. Г. Г. са оспорили жалбата с доводи, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като изложените съображения касаят правилността на обжалвания акт. Евентуално поддържат, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като производствата, до приключването на които е спряно настоящото, са преюдициални. Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирана страна. Предпоставките за допускането й за разглеждане по същество по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са налице, като съображенията за това са следните: На основание чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос, от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, не и за правилността на съдебния акт, жалбоподателят следва изрично да посочи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като мотивира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване, в подадената касационна жалба и в приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешения от въззивния съд въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). В случая формулираният правен въпрос, основан на наличие на договор за дарение, е от значение за делото, тъй като е в неговия предмет - свързан е с основен спорен въпрос в производството, а именно следвало ли е продавачът да предложи на ищците да изкупят дела му и сторил ли е това ? С оглед предмета на спора, въпросът касае и извършената по делото преценка за наличие на пречка за движението му поради връзка с друга дела, по които се упражнява право на изкупуване срещу същия ответник - купувач ( чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ). Поставеният въпрос попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, понеже е от значение за делото и от значение и за развитието на правото и касационно обжалване следва да се допусне по него. Другото поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, свързано с „необходимостта от отмяна на незаконосъобразни определения „ , няма изяснените характеристики на общо основание за селекция на касационната жалба. Въпросът за порочността на обжалвания акт е въпрос по същество, който се разглежда след като същият бъде допуснат до касация. Приложените към частната касационна жалба съдебни актове не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – тези, постановени по реда на чл. 290 ГПК и 2 ГПК – тези, постановени по ГПК ( отм.) и от въззивния съд. В тях са разрешени въпроси, без значение за предмета на настоящия спор, - за действителността на дарението и настъпването на целените с него правни последици и срещу кого следва да се насочи искът, с който се упражнява право на изкупуване (вторият въпрос е разрешен с решение № 412 от 24.04.1985г. по гр. д. № 1026/84г., I ГО на ВС). Определението, цитирано от касатора, е постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което касационната жалба не се разглежда по същество, а се проверява наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК в задължителната предварителна фаза на касационното производство и то не е измежду актовете, попадащи в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (вж. ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). По посочения по - горе правен въпрос, за който са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав счита следното : Правото на изкупуване е потестативно право, признато от закона за онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредена чрез договор за продажба идеална част от недвижим имот от страна на друг съсобственик в полза на трето лице извън съсобствеността ( чл. 33, ал. 2 ЗС). От хипотезиса на посочената правна норма следва, че от значение за успешното упражняване на посочения конститутивен иск е и дали купувачът, към момента на сключване на договора за продажба, вече е бил съсобственик на имота, идеална част от която е предмет на продажбата, в която предявилият иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС иска да встъпи. При положение че към момента на сключване на договора за продажба, купувачът е съсобственик на вещта на основание неоспорен договор за дарение, предхождащ договора за продажба, без значение за правилното решаване на спора е изходът на дела, образувани по искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, по които се иска встъпване в продажбени правоотношения, възникнали със същия купувач преди правоотношението, с източник договор за дарение. Разгледана по същество, при съобразяване на дадения отговор на правния въпрос, от значение за делото, частната касационна жалба е основателна по следните съображения : Основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, от категорията на отрицателните, защото за да се пристъпи към решаване на делото по същество, е необходимо да няма друго висящо дело, решението по което би оказало влияние върху изхода на разглежданото дело. П. от наличието на посочената отрицателна процесуална предпоставка е спирането на производството. В настоящия случай договорът за продажба, спрямо който ищците И. С. К., К. Х. К. и М. Г. Г. упражняват право на изкупуване ( чл. 33, ал. 2 ЗС), е извършен на 01.06.2010г. с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2010г., с продавач Г. И. А. и купувач [фирма] – ответници по делото. Предмет на договора за продажба са 128, 50 кв. м. идеални части от урегулиран поземлен имот *, находящ се в кв. *, по плана на * подрайон на [населено място], целият с площ от 297 кв. м., при граници от две страни : улици, УПИ № * и УПИ № *, УПИ – * ; продажната цена е 10 000 лв. ( при данъчна оценка 9 020, 70 лв.). Този договор се предхожда от договор за дарение, извършен с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2010г., с който С. М. Ж. е дарил на [фирма] идеални части от горепосочения УПИ. В отговора на исковата молба ответникът [фирма] е направил правоизключващо твърдяното право на изкупуване възражение, като се е позовал на договора за дарение и по този начин е поддържал, че ответникът Г. И. А. не е бил длъжен да предложи на ищците да купят продадената от него част от имота. Същото възражение е направил и ответникът Г. И. А.. В съдебно заседание на 06.07.2011г. ищците изрично са заявили, че не оспорват извършените дарения на идеални части от имота. С обжалваното определение, с което въззивната инстанция е потвърдила определението на първоинстанционния съд, производството по делото е спряно, както се отбеляза, до приключване на производства по искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, в чийто предмет са продажби на идеални части от процесния УПИ с купувач [фирма]. Обжалваното определение е незаконосъобразно. Висящите дела по искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС не са обуславящи изхода на спора по настоящото дело. Не се спори, че тези висящи дела, заради които е спряно производството по делото, са образувани по искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, с които ищците И. С. К., К. Х. К. и М. Г. Г. са поискали встъпване само на мястото на купувача [фирма] в продажбени правоотношения с източник договори за продажба, сключени на 19.03.2008г. (два договора) и на 19.05.2008г., по които купувачи са Г. И. А. (надарен с ид. части от процесния имот заедно със С. М. Ж., с договор за дарение, извършено на 23.01.2008г., с нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */2008г. ) и [фирма]. С оглед отговора на поставения в настоящото производство въпрос, от значение за делото, щом към момента на сключването на извършения с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2010г. договор за продажба [фирма] е било съсобственик на процесния УПИ на основание неатакуван договор за дарение, на който изрично се е позовал, т. е. не е трето за съсобствеността лице, в случая няма основание за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като произнасянето на съда по исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени срещу продавачите - съсобственици и [фирма], е ирелевантно за правилното решаване на спора. Предвид изложеното, обжалваното определение заедно с потвърдения с него първоинстанционнен акт, следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 16, постановено на 04 януари 2012г. по ч. гр. д. № 2498/2011г. по описа на Варненския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 16, постановено на 04 януари 2012г. по ч. гр. д. № 2498/2011г. по описа на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 10159 от 11.07.2011г. по гр. д. № 20754/2010г. по описа на Варненския районен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него. Определението е окончателно. Председател: Членове: