Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 08.08.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 645 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 73 от 16.02.2022 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение № 11778 от 04.08.2020 г. по в. гр. д. № 5718/2019 г., изменено в частта за разноските с определение № 12086 от 11.12.2020 г., в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 2137 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 3901/2015 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от П. К. Н. и П. И. Н. - двамата от [населено място], против ЗД „Бул Инс“ АД частични искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 10.04.2014 г. смърт на дъщеря им В. П. Н. за разликите над сумите 150 000 лв. до сумите 200 000 лв. - част от вземания с общ размер 400 000 лв. В касационната жалба на П. К. Н. и П. И. Н. - чрез адв. П. К. от САК, се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост, нарушения на материалния закон - чл.52 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства, не е преценил правилно установените по делото факти от значение за приложението на чл.52 ЗЗД и без да излага конкретни аргументи, обосноваващи по-нисък размер на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, е намалил присъдените им от първата инстанция обезщетения до размер, който не съответства на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Във връзка с оплакванията в жалбата се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявените искове за разликите до 200 000 лв. с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на процесуалния представител на касаторите. Ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в отговор по чл.287, ал.1 ГПК, и изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила в обжалваната от касаторите част. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че като родители на починалата при ПТП на 10.04.2014 г. В. Н. ищците П. К. Н. и П. И. Н. са понесли неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на дъщеря си и поради това всеки от тях има право да получи обезщетение за вредите по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) в справедлив размер, възлизащ на 150 000 лв. В мотивите към решението въззивният съд е посочил, че адекватният размер на обезщетенията следва да се определи по справедливост - чл.52 ЗЗД, при съблюдаване на критериите, залегнали в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. За целта съдът е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Н. /сестра на ищцата П. Н./ и К. /съседка на двамата ищци/. Според свидетелката Н., В. била много жизнерадостно момиче, обичала родителите си и им помагала, работела като учителка в [населено място] и продължавала да учи; За да са близо до дъщеря си и да й помагат, родителите на В. се преместили да живеят при нея в града; До месец преди катастрофата В. живеела заедно с родителите си, грижела се за тях и им давала заплатата си, а последният месец заживяла на квартира с годеника си; В. много искала да има дете и преди инцидента разбрала, че е бременна - факт, който родителите също узнали; Неочакваната смърт на В. предизвикала физически и психически срив на двамата родители - майката изпаднала в тежка депресия, лежала и отказвала да се храни, бащата започнал да вдига кръвно и „се смалил“ от мъка. Свидетелката К. е депозирала показания, че В. била лъчезарно и добро дете, обичала хората и те я обичали; Всички в семейството й били грижовни, работливи и старателни; В. искала да стане учителка и завършвала образованието си в Педагогическия факултет в [населено място]; Преди да се случи инцидента тя знаела, че е бременна, и била много щастлива, дори с годеника й планирали сватба; Родителите не могли да преодолеят неочакваната смърт на дъщеря си, майката „станала като скелет“. Освен свидетелските показания, въззивният съд е обсъдил и заключението на назначената от първоинстанционния съд психиатрична експертиза, според което вследствие на тежката психотравма от внезапната смърт на дъщеря си ищцата П. Н. развила рецидивиращо депресивно разстройство. По време на изслушването в съдебно заседание на 27.04.2016 г. вещото лице - психиатър е заявил, че проявлението на депресивните симптоми продължава и макар да има известно подобрение в резултат на провеждана терапия, диагнозата е все още валидна. След преценка на свидетелските показания и на експертното заключение въззивният съд е направил извод, че справедливото обезщетение, което се дължи на всеки един от ищците като паричен еквивалент на болките и страданията по повод загубата на дъщеря им при отчитане и на икономическата конюнктура в страната по време на проявление на вредите, е в размер на 150 000 лв., а не на 180 000 лв., както е приел първоинстанционният съд. Изложил е съображения, че при определяне на обезщетенията са взети предвид непрежалимата и неестествена загуба, която ищците са преживели вследствие смъртта на детето си, обстоятелството, че починалата В. - на 23 г., е имала образование и професия, била е бременна по време на инцидента и едновременно с нея ищците са загубили и бъдещото си внуче, че между ищците и дъщеря им е съществувала силна привързаност, че внезапната и неочаквана смърт на дъщеря им е предизвикала силен шок у двамата родители, които изпитват непреодолима тъга и не са в състояние да се върнат към нормалния си живот и да се грижат за другото си дете, че на средна възраст от 45, съответно 49 години, ищците са погребали надеждата си за съвместен живот и опората, която биха получили от дъщеря си. Като мотив за намаляване на обезщетенията от 180 000 лв. на 150 000 лв. въззивният съд е посочил, че съобразява „решения на САС по сходни случаи за събития, настъпили през 2014 г., с оглед принципа за предвидимост на съдебните решения и равнопоставеност на страните, без значение дали делото е продължило една или пет години“. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ответника ЗД „Бул Инс“ АД част, с която исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) са уважени за разликите над 60 000 лв. до 150 000 лв., и след частична отмяна на решението е отхвърлил исковете за разликите над сумите 150 000 лв. до претендираните във въззивното производство по 300 000 лв. (част от вземания с общ размер 400 000 лв.). В частта, с която исковете са отхвърлени за разликите над сумите 200 000 лв. до претендираните 300 000 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и от създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД при разрешаване на значимите за изхода на делото материалноправните въпроси относно приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на ВКС, създадена при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. (напр. решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 163/12.11.2014 г. по т. д. № 3450/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., и др.), която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения (напр. решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. чл.266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.). Решението на Апелативен съд - София е постановено в отклонение от посочената практика на ВС и ВКС и е частично неправилно. В мотивите към решението въззивният съд е обсъдил указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС общи критерии, но не е оценил в достатъчна степен специфичните за конкретния правен спор факти, които в своята съвкупност изпълват със съдържание понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД. От съществено значение за справедливия размер на обезщетенията, които се дължат на двамата ищци - сега касатори, съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.), са установените от свидетелите обстоятелства, че смъртта на тяхната дъщеря, към която те са били силно привързани, е настъпила внезапно и неочаквано в началото на нейната личностна и професионална реализация, непосредствено след узнаване на новината, че очаква дете. Едновременно със загубата на любимата си дъщеря, която е била едва на 23 години, ищците са загубили и бъдещото си внуче, а това ги е лишило от реалната възможност да изпитат радостта от раждането и отглеждането на внук/внучка. Свидетелите са категорични, че вследствие на шокиращата и необратима загуба двамата ищци - на възраст 49 г. и 45 г., са претърпели физически и психически срив, не са в състояние да се върнат към нормалния си начин на живот и да се грижат за другото си дете, изпитват непреодолима тъга от липсата на дъщеря си и осъзнават, че са лишени безвъзвратно от морална опора и подкрепа в нейно лице. В хода на делото е прието и заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, според което вследствие на тежката психотравма от внезапната смърт на дъщеря си ищцата П. Н. е развила рецидивиращо депресивно разстройство с продължително проявяваща се симптоматика. Въззивният съд се е позовал в мотивите си на посочените обстоятелства, но както се поддържа в касационната жалба, не е преценил правилно тяхното съвкупно проявление и отражението им в правната /и емоционална/ сфера на двамата ищци. Неправилната оценка на специфичните за конкретното дело факти, съпътствана с абстрактно препращане към „решения на САС по сходни случаи за събития, настъпили през 2014 г.“, е довела до необосновано занижаване от въззивния съд на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, които от гледна точка на чл.52 ЗЗД и на указанията в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС биха били достатъчни за удовлетворяване на изискването за справедливост по отношение на всеки от двамата ищци. Според преценката на настоящия съдебен състав справедливите обезщетения, определени след отчитане и на обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, са в размер на 180 000 лв., за които суми предявените преки искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) са доказани и основателни. За разликите над 180 000 лв. исковете са неоснователни и правилно въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за тяхното отхвърляне. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над сумите 150 000 лв. до сумите 180 000 лв. и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция с осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на касаторите П. Н. и П. Н. допълнителни обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите над 180 000 лв. до претендираните пред настоящата инстанция 200 000 лв., решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касаторите разноски за производството пред ВКС, включващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 2 500 лв., съгл. договор за правна помощ и съдействие от 01.09.2021 г., и платена държавна такса в размер на 30 лв., съразмерно на уважената от касационната инстанция част от исковете, или общо 4 527 лв. Заявеното с касационната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на адв. К. - процесуален представител на касаторите, е неоснователно предвид представения от адв. К. договор за правна помощ и съдействие, удостоверяващ заплащане в брой на договорено с всеки от касаторите адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 2 500 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като с оглед материалния интерес от обжалването и фактическата и правна сложност на делото размерът на договореното и платено от касаторите възнаграждение не е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът не е претендирал и доказал извършването на разноски в производството пред ВКС, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани. Касаторите - ищци са освободени по силата на закона - чл.83, ал.1, т.4 ГПК, от заплащане на държавна такса по исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.), поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 1 200 лв. по сметка на ВКС, дължима за разглеждане на касационната жалба съобразно уважената част от исковете. С оглед промяната в крайния резултат от делото следва да бъде преразпределена и отговорността на страните за разноски и държавна такса за производството пред първата и пред въззивната инстанция. Съобразно уважената в настоящото производство част от исковете въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която касаторите - ищци са осъдени да заплатят на ответника допълнителни разноски за първата инстанция в размер на 1 406.60 лв. и разноски за въззивната инстанция във връзка с уважената част от въззивната жалба в размер на 2 700 лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта за осъждане на ответника да заплати държавна такса за разликата над сумата 12 000 лв. до сумата 14 340 лв. /дължима държавна такса върху уважени искове в размер на 180 000 лв. при отчитане на първоначално платената от ищците такса в размер на 60 лв./. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците адв. П. К. от САК допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съобразно уважената от настоящата инстанция част от исковете, за оказано безплатно процесуално представителство в производството пред първата инстанция в размер на 1 807.20 лв. с ДДС /общо за двамата ищци/, както и за производството пред въззивната инстанция допълнително възнаграждениев размер на 4 716 лв. с ДДС /общо за двамата ищци/ лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното производство върху уважената в касационното производство част от исковете в размер на 1 200 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 11778 от 04.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5718/2019 г. на Апелативен съд - София, изменено в частта за разноските с определение № 12086 от 11.12.2020 г., в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 2137 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 3901/2015 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от П. К. Н. и П. И. Н. против ЗД „Бул Инс“ АД частични искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 10.04.2014 г. смърт на дъщеря им В. П. Н. за разликите над сумите 150 000 лв. до сумите 180 000 лв. - част от вземания с общ размер 400 000 лв., и вместо това постановява : ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на П. К. Н. с ЕГН [ЕГН] и на П. И. Н. с ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място],[жк], ет.6, ап.34, суми в размер на по 30 000 (тридесет хиляди) лв. - допълнителни обезщетения за неимуществени вреди по повод настъпилата при ПТП на 10.04.2014 г. смърт на дъщеря им В. П. Н., ведно със законната лихва от 10.04.2014 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Апелативен съд - София решение № 11778 от 04.08.2020 г. по в. гр. д. № 5718/2019 г. в частта, с която е потвърдено решение № 2137 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 3901/2015 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от П. К. Н. и П. И. Н. против ЗД „Бул Инс“ АД частични искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над сумите 180 000 лв. до сумите 200 000 лв. ОТМЕНЯ решение № 11778 от 04.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5718/2019 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е отменено решение № 2137 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 3901/2015 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в полза на бюджета на СГС за разликата над сумата 12 000 лв. до сумата 14 340 лв., както и в частта, с която са осъдени П. К. Н. и П. И. Н. да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за първата инстанция в размер на 1 406.60 лв. и разноски за въззивната инстанция в размер на 2 700 лв. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на П. К. Н. с ЕГН [ЕГН] и на П. И. Н. с ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място],[жк], ет.6, ап.34, общо сумата 4 527 (четири хиляди петстотин двадесет и седем) лв. - разноски за производството пред ВКС, на основание чл.78, ал.3 ГПК. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на П. К. Н. и П. И. Н. в размер на 1 807.20 лв. (хиляда осемстотин и седем лв. и двадесет ст.) с ДДС - за производството пред първата инстанция, и в размер на 4 716 лв. (четири хиляди седемстотин и шестнадесет лв.) с ДДС - за производството пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, в размер на 1 200 лв. - по сметка на Апелативен съд - София, и в размер на 1 200 лв. по сметка на Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :