4 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 461/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр.София, 13.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Емилия Василева със секретар София С. изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. ИВАНОВА търговско дело под № 461/2010 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на едноличен търговец Х. Николов Л. с фирма „Хенц-Х. Николов”, гр.Е. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решението на Софийски окръжен съд № 777/09.12.2008 год. по гр.дело № 246/2008 год. оставено в сила с решение на Софийски апелативен съд № 635/12.06.2009 год. по гр.дело № 269/2009 год. /влязло в сила на 24.02.2010 год. съгласно определение на ВКС № 132 от същата дата, постановено по т.дело № 946/2009 год. от състав на І т.о. на ТК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение/. С това решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-молител срещу „Етроволан”АД, гр.Е. иск по чл.228 ЗЗД за сумата 48 000 лева, представляваща наемна цена за периода 21 юни-21 септември 2006 год. на автобуси на ищеца съгласно договор за наем от 27.09.2005 год., с които ответникът е извършвал обществен превоз на пътници, както и обективно съединения иск на мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 048 лева върху посочената главница, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. В молбата за отмяна молителят сочи доводи за наличие на отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на представеното ново писмено доказателство – договорът за обществен превоз на пътници с автобуси, сключен на 02.06.2004 год. между ответника и Община Е.. Излага съображения, че предвид забранителната клауза на чл.12 от този договор изпълнителят не е имал право да сключи договор за съвместна дейност, поради което договорните правоотношения между страните са наемни. Това доказателство според молителя опровергава мотивите на съда за симулативност на наемния договор, с който се прикрива договор за съвместна дейност между страните. Иска отмяна на постановеното отхвърлително решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав съгласно чл.307, ал.3 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна „Етроволан”АД, гр.Е. поддържа становище, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като не е налице соченото основание за отмяна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Не е налице твърдяното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Необходимо е също новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяване на решението. Нововъзникнали обстоятелства не са основание за отмяна. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако тя е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, не може да иска отмяна на решението на посоченото основание. Молителят иска отмяна по т.1 на чл.303 ГПК, позовавайки се на представения към молбата договор за обществен превоз на пътници, сключен на 02.06.2004 год. между ответника и Община Е., в чл.12 на който изпълнителят се е задължил да не преотстъпва на друг превозвач правото си да извършва превозите по възложените линии и курсове по този договор. В тази връзка предвид посочената забрана молителят поддържа становището, че не е сключван и не е изпълняван договор за съвместна дейност, а предварителното му споразумение с ответника от 25.03.2004 год. не е породило правни последици, тъй като „Етроволан”АД не е имал право да подпише такъв договор, поради което правоотношенията между тях били наемни. Това опровергавало направеният от съда извод, че сключеният между страните договор за наем на автомобили е привиден и прикрива договор за съвместна дейност, по който са извършвани фактическите разплащания между страните по делото. В случая, обаче, не е налице твърдяната хипотеза на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като молителят е знаел за съществуването на договора за обществен превоз на пътници между ответника и Община Е. още при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд /този договор се коментира от вещото лице в представеното заключение/ и в тази връзка не представлява новооткрито доказателство по смисъла на закона. Ето защо ищецът е могъл да прояви необходимата активност да се снабди с това доказателство и да го представи до приключване на устните състезания, което не е сторил. По делото липсват данни, че молителят е бил възпрепятствуван, въпреки положени от него усилия да се снабди с посоченото доказателство в хода на процеса. За разлика от обжалването, отмяната по чл.303 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти и доказателства. Независимо от това, посоченото доказателство не е от съществено значение за изхода на спора и по никакъв начин не би променило направеният от съда краен извод, тъй като касае договорни правоотношения между ответника и трето лице, в които молителят не участва. Що се отнася до правилността на постановения съдебен акт, този въпрос не е предмет на контрол в настоящото производство. Отмяната по чл.303 ГПК не е фаза от исковия процес /който в случая е приключил, тъй като делото е разгледано на три съдебни инстанции/, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения само на изчерпателно изброените от закона основания, които не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. При този изход на делото, в полза на ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в настоящото производство в размер на сумата 500 лева – адвокатски хонорар. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Николов Л., едноличен търговец с фирма „Хенц-Х. М.”, гр.Е. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 777/09.12.2008 год. по гр.дело № 246/2008 год., оставено в сила с решение на Софийски апелативен съд № 635/12.06.2009 год. по гр.дело № 269/2009 год. ОСЪЖДА Х. Николов Л., ЕГН xxxxxxxxxx, действуващ като едноличен търговец с фирма „Хенц-Х. Николов”, гр.Е., бул.”Дандевил” № 31 да заплати на „Етроволан”АД, гр.Е., бул.”Руски” № 179 сумата 500/петстотин/лева съдебни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: