Р Е Ш Е Н И Е № 106 София, 20 октомври 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Гебрев, изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 411/2020 година Настоящото – второ по ред касационно производство, по чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия И. П., подадена чрез упълномощения му защитник адв.Ц. И. срещу решение № 55/2020 г., постановено по ВНОХД № 1295/2019 г. от Апелативен съд-София, с което е изменена присъда от 15.10.2018г. по НОХД № 230/2018г. на Видински окръжен съд в наказателно-осъдителната част, като е намален размерът на наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.242, ал.3, вр. чл.18, ал.1 от НК от пет на ЧЕТИРИ ГОДИНИ; подсъдимият П. е признат за невиновен и оправдан в това да е извършил довършено престъпление по чл.242, ал.3 от НК и е потвърдена присъдата в останалата част. С жалбата са ангажирани касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1-т.3 от НПК.Основното оплакване е за игнориране и необсъждане на доказателства, оборващи обвинителната теза, довело до неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия П.. Нарушението на материалния закон се аргументира с претендирана липса на дължими изводи за приетата от съда субективна съставомерност на поведението на подсъдимия, субсумирано под престъпния състав, визиран в чл.243, ал.3,вр. чл.18, ал.1 от НК.Акцент е поставен и върху неизпълнението от страна на въззивния съд на указанията, дадени с отменителното решение на предходен състав на касационната инстанция, които са задължителни по смисъла на чл.355, ал.1, т.3 от НПК.Несправедливостта на наказанието е аргументирана с изтеклия период от време и с наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Отправена е претенция за отмяна на обжалваното въззивно решение и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно е въведен довод за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебното заседание подсъдимият и касатор И. П., редовно призован се явява лично. Явява се и упълномощеният му защитник-адв. Ц. И..Жалбата се поддържа изцяло с изложените в нея оплаквания и подкрепящи ги доводи и заявените искания. В лична защита подс.П. поддържа изложеното от защитника. При предоставеното му право на последна дума, подсъдимият П. заявява, че не се чувства виновен, тъй като не е знаел какво е действителното съдържание на превозвания от него товар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не намира наличие на някое от претендираните в същата касационни основания.Счита, че САС е изпълнил задължителните указания, дадени от предходен касационен състав.Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени съображения. Процесуалното развитие на делото е следното: С присъда №71/15.10.2018г., постановена по н.о.х.д. №230/2018г., по описа на Окръжен съд-Видин, подсъдимият И. П. е признат за виновен в това, че на 15.12.2017г. на ГКПП-Д. мост-2, при влизане в Република България с товарна композиция, състояща се от влекач марка „марка“, оцветен в /цвят/, с рег.№ /номер/, с номер на шаси /номер/ и полуремарке модел „модел“, бяло на цвят, с брезентова щора с рег.№ /номер/, с номер на шаси –/номер/. и двете собственост по талон на фирма „фирма“, регистрирана във /държава/, без надлежно разрешение по чл.18а от ЗКНВП и раздел 6 от Регламент /ЕО/ 111/2005 на съвета от 22.12.2014г. за определяне на правила за мониторинт на търговията между Съюза и трети страни в областта на прекурсорите, направил опит да пренесе през границата на страната укрити в товарния отсек на композицията 5505 литра оцетен анхидрит-прекурсор за производство на наркотични вещества / хероин/ по смисъла на чл.3, ал.5 от ЗКНВП, включен в Приложението- Категория 2 на Регламент /ЕО/ 111/2005, на обща пазарна стойност 142 029лв., поради което и на основание чл.242, ал.3, вр. чл.18, ал.1, вр. с чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване и глоба в размер на 60000лв. Със същата присъда подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, с посочената товарна композиция е направил опит да пренесе през границата на Република България 4бр. огнестрелни оръжия, без знанието и разрешението на митниците, чрез изпълзване на документ с невярно съдържание-транзитна декларация /номер/, всички на обща пазарна стойност 5114,16лв., поради което и на основание чл.242, ал.1,б.“б“ и „г“ вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 40000лв. На основание чл.23 от НК с присъдата е наложено на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 60000лв., като е зачетено предварителното му задържане. На основание чл.242, ал.7 от НК са отнети предметите на двете престъпления –прекурсорите и огнестрелните оръжия, а съгласно чл.242, ал.8 от НК-превозното средство. С присъдата окръжният съд е постановил веществените доказателства по делото да бъдат върнати на подсъдимия, като същия е осъден да заплати разноските направени по делото. Подсъдимият П. е останал недоволен от първоинстанционната присъда и я е обжалвал пред Софийски апелативен съд, където е образувано в.н.о.х.д. № 1564/2018г.С въззивна присъда №5/20.03.2019г., постановена по същото дело, САС отменил присъдата на ОС –Видин в частта, с която подсъдимият е осъден за престъпление по чл.242, ал.1, б.“б“ и б.“г“, вр. чл.18, ал.1 от НК и му е определено общо наказание на основание чл.23 от НК и вместо това го оправдал по същото обвинение; намалил размера на наложеното му наказание за престъплението по чл.242, ал.3, вр. чл.18, ал.1 от НК от пет години на четири години лишаване от свобода и го оправдал по обвинението за осъществяване на довършено деяние. САС осъдил подсъдимия да заплати разноските, направени във въззивното производство, а в останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. По касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия П. било образувано н.д. №659/2019г., с решение № 178/28.12019г. по което е отменена посочената по-горе въззивна присъда, в частта, с която подсъдимия П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.242, ал.3, вр. чл.18, ал.1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане в посочената част от друг въззивен съдебен състав на САС от стадия на съдебното заседание, на основание чл.354, ал.3, т.2, вр. с ал.1, т.5 от НПК.С касационното решение, въззивната присъда е оставена в сила, в частта, с която подсъдимия П. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б.“б“ и б.“г“, вр. чл.18, ал.1 от НК, с отбелязване, че в тази част е влязла в законна сила. С обжалваното решение, предмет на настоящата касационна проверка, постановено по образуваното ВНОХД № 1295/2019г. по описа на Апелативен съд –София, на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК е изменена първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната част, като е намален размера на наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.242, ал.3, вр. чл.18, ал.1 от НК от пет на ЧЕТИРИ ГОДИНИ; подсъдимият П. е признат за невиновен и оправдан в това да е извършил довършено престъпление по чл.242, ал.3 от НК. Присъдата е потвърдена в останалата и част. Депозираната жалба изисква на първо място уточнението, че отправеното в нея искане - за оправдаване на подсъдимия направо от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354,ал.1,т.2 от НПК), но единствено и само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства, а от изложените съображения е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на съда. Ето защо, подадената касационна жалба изисква произнасяне преди всичко по основателността на наведените в нея оплаквания за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Разгледана на тази плоскост ВКС я намира за основателна. С отменителното решение на ВКС са дадени указания за отстраняване на констатирани нарушения на процесуалните правила, уреждащи дейността на съда по оценката и анализа на доказателствените материали, като са направени констатации за незадълбочено и формално изпълнение на процесуалните задължения.В тази връзка, съставът на ВКС е дал конкретни процесуални указания, тъй като е преценил, че съдът е направил изводите си относно знанието у подсъдимото лице за действителното съдържание на превозвания от него товар само върху част от доказателствените източници, изобщо е игнорирал други и съществуващото противоречие в доказателствената съвкупност е останало непреодоляно.Изрично е посочил на стр.5 и 6 от отменителното решение, че част от приетите факти са установени на базата на хипотези или на субективни възприятия и оценки на свидетели, а не въз основа на доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да формират извод за субективна съставомерност на стореното от подсъдимия П..Подчертано е /стр.28 от касационното дело/, че при новото разглеждане на делото, съдебният състав следва да отговори с необходимата задълбоченост и пълнота на направените защитни възражения.Дадените указания са задължителни (чл.355,ал.1,т.3 от НПК). Изпълнението им е изисквало преодоляване на пропуските в обсъждането на доказателствената съвкупност, но не самоцелно, а насочено към разкриване на обективната истина и надлежно мотивиране на фактическите изводи и по приложимото право. САС не само, че не е изпълнил процесуалните указания, дадени му с отменителното решение, които и по мнение на настоящия съдебен състав на касационната инстанция биха осигурили максимално изясняване на фактологията по престъпната дейност, но и повторно е възприел обстоятелствата, счетени от предишния състав на ВКС за неизяснени или противоречиви.По този начин, доказателствените проблеми по отношение на субективната съставомерност на престъпната деятелност, реализирана от подсъдимия П., субсумирана под престъпния състав на чл.242, ал.3, вр. чл.18, ал.1 от НК, са останали непреодолени. За да приеме, че деянието на подсъдимия П. е съставомерно и от субективна страна по чл.242, ал.3, вр. чл.18, ал.1 от НК /относно обективната съставомерност спор не е налице/, САС отново се е позовал на единствено и само на доказателства, които са косвени по своя характер, приемайки, че те в своята съвкупност, са достатъчни за да формират несъмнен извод, че подсъдимият П. е знаел, че превозва оцетен анхдрид, а не полиетилен, какъвто товар е упоменат в съпътсващата превоза документация.Извел е решаващите си изводи въз основа на показанията на св.Ч., както и на констатациите , обективирани в техническата експертиза.В частност, приел е, че заявеното от свидетеля Ч., в частта, в която е изразил съмнения относно избраните от подсъдимия маршрут и скорост на движение в района на митническата проверка, в съчетание със заявеното от експерта, според което подсъдимият е усетил при движението на товарния автомобил характерната оцетна миризма, породена от силно летливите свойства на оцетния анхидрид, са достатъчни за да обосноват умисъла на дееца.Същевремено е отрекъл истинността на заявеното от подсъдимото лице, в частта, в която се отрича знание за действителното съдържание на превозвания товар, като е аргументирал това си виждане с безспорния факт, че подсъдимият е присъствал на товаренето на стоката, а освен това – и с обстоятелството, че в международната товарителница било посочено, че е изготвена в Л., а товарната композиция фактически е била натоварена в [населено място]. Аналитичната дейност на контролирания съд е реализирана при пълно несъобразяване с констатираните в отменителното решение процесуални пороци, свързани с оценката на посочените по-горе доказателствени източници и при неизпълнение на дадените указания. При новото разглеждане на делото отново са пренебрегнати правилата по чл. 107, ал.3 и ал.5 от НПК. Подходът на въззивната инстанция при оценката на сведенията, депозирани от подсъдимия в дадените от него обяснения е бил едностранчив и повърхностен. Няма убедителни съображения в мотивите за причините, поради които заявеното от него, че не е знаел какво е действителното съдържание на товара, не е получило кредит на доверие .Не става ясно, при положение, че съдът е декларирал, че подсъдимият „макар и да не е бил задължен да извършва проверка на товара“, „е следвало да упражни контрол и да се увери“, че отразеното в товарителницата /в която е отбелязано, че превозвания товар е полиетилен/ „отговаря на действителното фактическо положение“.Фактът, че товарителницата е била изготвена на място, различно от това, на което е натоварена стоката няма значението, което му е придал САС и това е така, защото по делото е безспорно установено, че товарът се е състоял от дървени палети, които са били заковани и пломбирани и именно това е възприел подсъдимия при товаренето.Макар последното обстоятелство да е изрично упоменато от предходния състав на ВКС, то отново е останало извън вниманието на въззивния съд при оценъчната му дейност, като липсват съждения по този значим за правилното решаване на делото въпрос. Идентичен формален подход е възприел САС и при обсъждане на показанията на свидетеля Ч..Без да е необходимо да се повтарят процесуалните пороци, които предходния касационен състав е констатирал при кредитирането на този доказателствен източник от предишен състав на САС, настоящият състав ще отбележи, че и при новото разглеждане на делото те са налице.Наред с това, липсва коментар от съда по отношение на отбелязването от предходния касационен състав, според което избраният от подсъдимия по-дълъг маршрут налага преминаване през повече на брой митнически пунктове, като в този смисъл, опасността от по-завишен митнически контрол на превозвания товар е била по-голяма.Не става ясно и защо скоростта на движение на товарната композиция в района на митническия пункт /60км/ч/ е тълкувана като косвено доказателство в подкрепа на обвинителната теза, при положение, че по делото е безспорно установено /показанията на тахошайбата/, че през целия маршрут подсъдимият се е движел със скорост 72-75км/ч, т.е. не много по-висока от тази, с която се е движел след митническия автомобил. На следващо място, САС не е съобразил и отменителните указания на предходния касационен състав, съгласно които констатациите на експерта, изготвил техническата експертиза, според които подсъдимият е усетил по време на движението характерната миризма на оцет, съставляват хипотеза, която подлежи на доказване.Вместо да посочи въз основа на какви доказателствени източници приема, че предложената от експерта хипотеза е доказана, САС се е задоволил да обективира в мотивите към проверяваното решение експертното заключение в неговата цялост.Наред с това, заявеното от вещото лице не е подложено на съпоставка със сведенията, които са дали свидетелите митнически служители, в частта в която са посочили, че са усетили характерната миризма на оцет едва след като са разбломбирали и разковали дървените палети, в които са се намирали бидоните и тубите с оцетен анхдрид. На последно място, отново без коментар от въззивния съд са останали защитните възражения, въпреки, че на страница 7 от отменително решение изрично е дадено указание същите да бъдат обсъдени с неоходимата задълбоченост и пълнота. Изложеното по-горе формира извод, че при новото разглеждане на делото САС формално и повърхностно е обсъдил наличния по делото доказателствен материал; в недостатъчна степен е оценил част от доказателствените материал; не е отстранил противоречията в доказателствените източници, в резултат на което е основал своето вътрешно убеждение върху несъдържащи се в доказателствените източници фактически данни, възприел е предположения и вероятности без съответната доказателствена опора. По този начин е нарушен установеният в чл. 14 НПК принцип за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Безспорно е правото на въззивния съд да постанови решение, взето по вътрешно убеждение, но само, след като е изпълнил задълженията си по чл. 13, ал. 1, по чл. 14, ал. 1, по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 от НПК. В конкретния случай, проверявания съд е бил длъжен да положи усилия за всестранно и пълно фактическо изясняване на делото особено в светлината на дадените в тази посока задължителни указания в отменителното касационно решение. Като последен съд по установяване на фактите контролираният съд несъмнено е следвало да се придържа стриктно към произтичащите от основните принципи, посочени по-горе задължения и като се е отклонил от тях е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила довело и до компрометиране разкриването на обективната истина. Неизпълнението на задължителните указания на касационната инстанция относно отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила, е само по себе си също съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази обстоятелството, че при предходното касационно производство присъдата не е била протестирана в частите, в които подсъдимия П. е бил признат за невиновен и оправдан за това да е извършил довършено престъпление по чл.242, ал.3 от НК, както и по обвинението по чл.242, ал.1, б.“б“ и б.“г“ от НК. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.5, изр.1, вр. ал.3, т.2, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 55/12.02.2020 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД №1295/2019 г. в наказателно- осъдителната част относно престъплението по чл.242, ал.3, вр. чл.18, ал.1 от НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.