3 Р Е Ш Е Н И Е № 72 София,10.07. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 425/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 977 от 24.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1665 от 26.11.2010 г. по в. гр. д. № 866/2010 г. на Пловдивския окръжен съд по касационни жалби, подадени от [фирма] [населено място] и от Общината [населено място] - трето лице-помагач на ответника, които искат то да бъде отменено като неправилно. Ищцата М. Г. Б. счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 3457 от 05.11.2009 г. по гр. д.№ 1514/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да предаде на М. Г. Б. владението върху част от сграда с площ 212 кв. м., цялата застроена на 300 кв. м., попадаща в източната част на УПИ Х-541 и УПИ ІХ-541, и в частта, отредена за улица, от имот пл. № 541, находящ се в [населено място], [улица], включен в парцел І-комплексно застрояване от кв. 7 /стар/-1 /нов/ - «Артерия Аерогара». В. съд приел, че от дворното място отчуждена по ЗОЕГПНС е само 1/2 ид. ч., собственост на Г. Б., а за останалата 1/2 ид. ч. - собственост на Щ. Хр. Б. /наследодател на Гр. Б./, няма данни за национализация; няма данни за отчуждаване на имоти, попадащи в североизточната част на имот пл. № 541. Тъй като не са представени доказателства за отстъпено право на строеж на друго лице, то на основание чл. 92 ЗС сградата, по отношение на която не се установява кога е строена и от кого е въведена в експлоатация, по принципа на приращението става принадлежност на собственика на терена. Записванията по водените книги на ответното дружество и сметките по баланса не съставляват сами по себе си документи за собственост - те биха имали доказателствена стойност само при наличие и на друго годно доказателство, установяващо вещни права. Възражението на ответника да е придобил собствеността по давност е счетено за неоснователно, предвид участието на първоначалния ищец и на ответника по многобройни правни спорове с основание чл. 59 ЗЗД, от което съдът заключил, че осъществяваната фактическа власт не е била явно необезпокоявана. От представените доказателства за извършена делба между съсобствениците на имоти пл. № 541 и пл. № 3 чрез изнасянето на имотите на публична продан и започнало изпълнително производство не се констатират новонастъпили обстоятелства, имащи отношение към предмета на спора. С оглед изложеното съдът заключил, че са доказани всички предпоставки по чл. 108 ЗС, обуславящи основателност на претенцията. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: когато е одържавено дворно място, което след национализацията е застроено допълнително със сгради от държавата или от държавни предприятия, дали за новопостроените сгради възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, съответно на общината, а ако тези сгради са включени в капитала на търговски дружества с държавно или общинско имущество - в полза на съответното дружество. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПНС/, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Когато отчужденият застроен имот е застроен допълнително със сгради от държавата или от държавни предприятия, възстановява се мястото, но не и построените допълнително сгради, тъй като съгласно чл. 1 и 2 ЗВСОНИ имотите се възстановяват до размера, в който са били одържавени. Възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ няма действие спрямо имоти, непринадлежащи към момента на одържавяването на правоимащите лица по този закон. За построените допълнително сгради възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, респективно на общините, а ако те са включени в капитала на търговски дружества с държавно или общинско участие - в полза на съответните частно-правни субекти. Реституцията на терена, която по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона, е без значение за новопостроените, след одържавяването сгради, чийто статут е аналогичен на строеж върху чужд имот, като отношенията със собственика на терена се уреждат съгласно чл. 63 ЗС, приложим към суперфициарната собственост. Когато имотът не е надлежно одържавен въз основа на национализационен или благоустройствен закон, а е завзет от държавата без законово основание или процедурата по отчуждаване не е била спазена, той не може да бъде възстановен като отчужден по някой от визираните в чл. 1 и 2, ал. 1 ЗВСОНИ или в чл. 1 и З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС нормативни актове. Възстановяването на собствеността в тези случаи се извършва на допълнително предвиденото с пар. 1, ал. 2 от ПЗР на З. /ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./ основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ и разясненията в т. 1 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, за да е налице такава хипотеза, необходимо е имотът да съществува реално до размера, в който е бил незаконно отнет или отчужден не по установения законов ред. С тълкувателния акт е прието, че по аргумент от чл. 2, ал. 6 З. незаконните строежи или строежи, извършени след 25.02.1992 г., не са пречка за реституция на имота, като под “незаконни строежи” следва да се разбират такива, извършени в отнетия имот без надлежните строителни книжа. Възможни са и хипотези на одържавяване на имот в идеални части, като за едната е налице национализация по чл. 1 или чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, а друга е отнета при условията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Ако върху имота, който след национализацията и отнемането е станал изцяло държавен, бъде построена сграда от държавата или от държавно предприятие, на което той е предоставен за стопанисване и управление, разпоредбата на чл. 2, ал. 6 З. не следва да намери приложение при разрешаването на спора за собствеността на сградата. Това е така, защото тази разпоредба се отнася за изцяло отнетите без законово основание или отчуждени не по установения законов ред имоти. Когато сградата попада и върху имот, който е национализиран, без да има разграничение в реалните му части, следва да се приеме, че тя има статут на суперфициарна собственост, без да се изследва законността на строителството в смисъла, изяснен с т. 1 на ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС. По касационната жалба: Данните по делото сочат и това е прието от въззивния съд, че от дворното място, върху което е построена сградата по исковата молба, отчуждена по ЗОЕГПНС е само 1/2 ид. ч., собственост на Г. Б.. За останалата 1/2 ид. ч., собственост на Щ. Х. Б. /наследодател на Г. Б., както и на Н. и Ц. Щ. Б./, няма данни за национализация. Прието е и това, че от сградата, изпълнявала през годините функциите на тъкачен цех, 193.80 кв. м. са разположени върху имот пл. № 541 - възстановен по силата на ЗВСОНИ, от който ищецът Г. Щ. Б. - заместен от процесуалната си правоприемница М. Г. Б., притежава 1/6 ид. ч., а останалите 103.85 кв. м. са върху съседния имот пл. № 540. По данните от преписката в общината вещите лица от тройната техническа експертиза заключават, че строителството е осъществено през 1973 г. и във всички случаи - преди 1987 г. Сградата е масивна, построена е със сглобяеми елементи и е трайно прикрепена към земята; за построяването й не са намерени строителни книжа. Последното обстоятелство не налага извод, че сградата е изключена от обектите със статут на суперфициарна собственост и се възстановява на собствениците на имота. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че ищцата, като една от наследниците на братя Б., не е придобила право на собственост по приращение върху сградата, поради което и не може успешно да иска нейната ревандикация. Като новопостроена след национализацията и отнемането на имота от държавата и преди влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1992 г., съответно - на нововъведеното реституционно основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, в сила от 21.11.1997 г., тя е изключена от обектите, собствеността върху които се възстановява по силата на закона. По тези съображения предявеният иск за собственост на сградата е неоснователен. Влезлите в сила съдебни решения по водени между Г. Б. и [фирма] дела, с които ответникът е осъждан да заплаща обезщетение за неоснователно ползване, не могат да наложат друг извод, тъй като становището по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД не формира сила на пресъдено нещо относно субекта, на когото принадлежи правото на собственост. При това положение не е необходимо произнасяне по останалите, въведени от ответника доводи и правопрекратяващи възражения. С оглед на всичко изложено, като е приел, че спорната част от сградата е собственост на собствениците на терена по силата на приращението - чл. 92 ЗС, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши от Върховния касационен съд, като предявеният иск бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора [фирма] [населено място] следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 2 197.74 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 1665 от 26.11.2010 г. по в. гр. д. № 866/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Щ. Б., заместен от процесуалния си правоприемник М. Г. Б., срещу [фирма] /л/ [населено място], за ревандикация на част от сграда с площ 212 кв. м. /оцветена в синьо на скица № 4 на л. 231 по гр. д.№ 1514/2008 г. на Пловдивския районен съд/, цялата застроена на 300 кв. м., попадаща в източната част на УПИ Х-541 и УПИ ІХ-541, и в частта, отредена за улица, като имот пл. № 541, находящ се в [населено място], [улица], целият с площ 6 153 кв. м., е включен в парцел І-комплексно застрояване от кв. 7 /стар/ - 1 /нов/ - «Артерия Аерогара», по плана на [населено място], пета градска част. ОСЪЖДА М. Г. Б. да заплати на [фирма] /л/ [населено място] разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 2 197.74 /две хиляди сто деветдесет и седем лв. и 74 ст./ лева. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника - Общината [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: