Р Е Ш Е Н И Е № 260 гр. София, 13 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 505 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане (назовано „касационна жалба”) на осъдения Ю. Б. М., чрез защитника му адвокат Д. М. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 01 октомври 2013 година на Районен съд – гр. Монтана, постановена по нохд № 30088/2013 година и потвърдена с решение от 15 януари 2014 година на Окръжен съд – гр. Монтана, по внохд № 160/2013 година. В искането са заявени отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати от съда в доказателствената му дейност и за правилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Ю. М. не участва лично, редовно призован и изрично отразил в призовката нежеланието си за лично участие. Представлява се от защитника си адвокат М., който поддържа искането при релевираните в него отменителни основания и изложени доводи и съображения, които защитата намира, че ги подкрепят. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на Ю. Б. М. за това, че на 08. 11. 2010 година, в [населено място], противозаконно е присвоил чужди движими вещи – 53.380 тона маслодаен слънчоглед, реколта 2010 година, на обща стойност 47508.20 лева, собственост на [фирма] – [населено място], които владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда и при условията на чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на осъдения М., с влязла в сила присъда на РС – гр. Тетевен по нохд № 91/2009 година, наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Определени са първоначалният режим и типът общежитие за изтърпяване на това наказание. Осъден е и да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 47508. 20 лева, представляваща обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди, заедно със законните последици, както и направените от гражданския ищец разноски по делото. Присъдени са в полза на държавата дължимата държавна такса и разноски, като са възложени в тежест на осъдения М.. В производство, инициирано по жалба на осъдения, е извършена въззивна проверка на присъдата и е постановено атакуваното сега пред ВКС по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение на ОС – гр. Монтана, с което присъдата е потвърдена изцяло. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Извън общо заявените незаконосъобразност, необоснованост и противоречивост на атакувания съдебен акт, в искането за възобновяване на делото всъщност се твърди неустановеност по делото на няколко обстоятелства – видът на инкриминирания слънчоглед (маслодаен или не), как той е придобит от фирмата (произведен от нея или закупен), точната идентификация и регистрация на ремаркетата, с които е превозен. Твърди се, че така е нарушен материалният закон, при това съществено, което е основание за отмяна на влязлата в сила присъда. Заявени са също допуснати от съда нарушения при оценката на съдържанието на доказателствените източници, както и на заключението на графологичната експертиза по делото. Тъй като е известно, че проверката за правилното приложение на закона е възможна единствено след констатации за отсъствие на нарушения на процесуалните правила, компрометиращи изводите на съда по фактите, то оспорването на процесуалните действия на съда следва да бъде обсъдено първо. Формално заявените в искането на осъдения М. нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не са налице. Всъщност, така ангажираното отменително основание съдържа по-скоро твърдения за недоказаност на обвинението, които са относими към обосноваността на фактическите констатации на редовните съдебни инстанции и които няма как да бъдат обсъждани от ВКС, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, препращаща към основанията за касационен контрол, при това доколкото допуснатите нарушения са съществени. При условие, че фактическите констатации са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа, очакването делото да се пререши по същество, е неоправдано. А конкретният случай е именно такъв. Всъщност, приетите за установени от съда факти, на практика не се оспорват от осъдения М., а и те имат своята надлежна доказателствена основа в събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Я. Д. (управител на [фирма] – Монтана, л. 50-51 от нох дело), Б. Д. (управител на [фирма] – В., л. 56 от нох дело), Ив. А. (отговорник по транспорта в първата фирма, л. 52 от делото), Д. А. (фактически съпруг на Д., участващ в дейността на фирмата, л. 56 от делото), А. Т. (посредничил между фирмата и осъдения М. при договаряне извършването на превоза на слънчогледа, л. 54-55 от делото), Д. Й. и Св. М. (шофьори, наети от осъдения за извършването му, л. 55 и л. 136 от делото), Р. С. (работещ във фирмата, л. 54 от делото), изследването и заключението на графологичната експертиза по делото (експерт С., л. 97 от делото). Маркираното в искането възражение във връзка с експертното изследване може да бъде преценено като некоректно по отношение на неговото съдържание. Вярно е, че на експерта е възложено графологично изследване на индигово копие от документ (кантарна бележка), което изначално злепоставя резултата от изследването, какъвто е и настоящият случай. Внимателният прочит на заключението обаче не сочи на направен извод, че осъденият не е автор на положения в документа подпис (както се твърди в искането), а че „... при така предоставения обект и техническо обезпечаване ... не е възможно да се установи дали е извършена техническа подправка на подписа чрез имитиране на почерков обект...”, което предопределя и другия извод на експерта – че „...подписът върху копието вероятно не е положен под индиго от осъдения М....”, а това изцяло е свързано с обстоятелството, че обектът на изследването е индигово копие (разпит на експерта в съдебно заседание на 05. 08. 2013 година, л. 108 от нох дело). Този експертен резултат обаче не възпрепятства несъмненото установяване на правнорелевантните факти относно предаването на инкриминирания слънчоглед във фактическата власт на осъдения чрез натоварването му в зърнения склад на „А.” в трите камиона с ремаркета, осигурени и докарани от осъдения М., защото посочените по-горе многобройни гласни доказателствени източници съдържат безспорни данни в тази насока. Всъщност, основният спорен по делото въпрос касае наличието или не в осъдения М. на убеденост, че може да се разпореди със слънчогледа вместо получаването на дължимо му от свид. Т. плащане на стари парични задължения, каквато убеденост заявява осъденият. Извън заявеното от него самия обаче, по делото не са налице други данни, утвърждаващи подобно обстоятелство. Самият свид. Т. е категоричен, че не е давал на осъдения такива уверения, свидетелите А. и А. заявяват, че са разяснили на осъдения в телефонен разговор принадлежността на слънчогледа, а именно че зърното е на [фирма] и че свид. Т. няма никакво отношение към собствеността му и каквито и да било правомощия да разполага с него. В резултат на това е било дадено и обещанието от страна на осъдения М., на следващия ден да върне слънчогледа в базата на фирмата, което обаче не е сторил до края на процеса, а междувременно се е разпоредил със зърното, като го е отклонил от местоназначението му в [населено място], а впоследствие и го е продал (в този смисъл и показанията на шофьорите Й. и М.). Обстоятелствата, че по делото не са посочени точни идентификационни данни за ремаркетата на трите камиона, в които е натоварено зърното, не повлиява несъмнените изводи за извършеното от осъдения М. разпореждане с чуждата вещ. Идентична е преценката на настоящата инстанция и относно другото възражение на осъдения – че по делото не е установен произходът на инкриминирания слънчоглед. Фирмата „А.” има за предмет на дейност основно търговия със зърно, извършва регулярни сделки с такъв предмет, притежава складова база и поначало собствен транспорт за целта. Откъде точно произхожда конкретно този слънчоглед е правноирелевантно, след като той категорично не принадлежи на осъдения и същият е съзнавал това. Съществен елемент за отговорността по чл. 206 от НК е инкриминираната вещ да е чужда за дееца, а не точно на кого извън него принадлежи собствеността й. Обстоятелствата относно принадлежността на зърното и основанието за предоставянето му на осъдения М. не пораждат съмнение и спор по делото – то принадлежи на „А.” и е предоставено на осъдения единствено за транспортирането му до „Б.” – [населено място] с цел пречистването му там. Законът не изисква особена форма за договора за транспортната услуга, който може да бъде сключен и устно, а за неговото сключване и характер са събрани достатъчно доказателства по делото, които бяха посочени по-горе и с основание са кредитирани за достоверност. Така че, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е резултат на надлежна процесуална дейност, гарантираща неговата формална и логическа правилност. При установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения М. след придобиване на фактическата власт върху зърното на надлежно основание, отклоняването му от местоназначението в [населено място], отказът му да го върне, първоначалното му укриване от представителите на фирмата и накрая – разпоредителните му действия с него, намерението му за присвояването му е несъмнено обективирано и установено. Позоваването на налични парични задължения на свид. Т. към осъдения М., произтичащи от техни договорни отношения, като основание за задържане на слънчогледа и разпореждането с него, е правно несъстоятелно. Самият осъден е демонстрирал промененото си отношение към чуждата вещ и намерението си за своенето й, като я е укрил и впоследствие продал. Но дори и такива взаимоотношения да са налице, това не би променило противозаконния характер на присвоителните действия на осъдения и не би довело до правни изводи, различни от направените, защото законът не допуска този начин на уреждане на договорни отношения и задължения. Наложеното на осъдения М. наказание е индивидуализирано при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. То е определено при минимално предвиденото за престъплението по чл. 206, ал. 3 от НК и при правилната преценка за липсата на обстоятелства по делото, които да могат да бъдат ценени като изключителни или многобройни смекчаващи отговорността такива по смисъла на чл. 55 от НК. За приложението на института на условното осъждане са налице законови пречки, както това надлежно е обсъдено от редовните съдебни инстанции (л. 38 от въззивното дело, л. 153 от нох дело). При изложените съображения искането на осъдения М. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакуваната присъда, следва да бъде преценено като неоснователно. При изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. Б. М., чрез защитника му адвокат Д. М. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 01 октомври 2013 година на Районен съд – гр. Монтана, постановена по нохд № 30088/2013 година и потвърдена с решение от 15 януари 2014 година на Окръжен съд – гр. Монтана, по внохд № 160/2013 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.