О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 529 София, 07.11.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 6592 /2013 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Д. А. Н. против определение № 312 от 28.05.2013г., постановено по ч. гр.д.№ 263/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 586 от 20.02.2013г. по гр.д.№ 2505/2012г. на Варненски окръжен съд. С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за обжалване на разпореждане № 9413 /19.09.2012г. по гр.д.№ 2505/12. на варненски окръжен съд, с което е върната жалба против решение постановено по жалба против действия на частен съдебен изпълнител. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 83, ал.2 ГПК, тъй като не са съобразени конкретните обстоятелства. Твърди, че незаконосъобразно въззивния съд е приел, че може да реализира доходи от множеството недвижими имоти, които притежава, от участието си в търговски дружества, а и от трудова дейност предвид установеното, че е в трудоспособна възраст. В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: следва ли да се съобразяват конкретните обстоятелства при искане по чл. 83, ал.2 ГПК и конкретно това, че притежаваните недвижими имоти са възбранени, а банковите сметки и вземанията – запорирани. Твърди се основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като по поставения въпрос въззивното определение противоречи на определение № 276/21.05.2009г. по ч.гр.д.№ 298/2009г. на ВКС І гр.о. Ответниците по касация оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като не е формулиран въпрос, а и защото съдът се е съобразил със съдебната практика и конкретно с материалното състояние на молителя и размера на дължимата държавна такса – 15 лв. Моли обжалваното определение да не се допуска до касационно обжалване, или да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателя притежава недвижими имоти и макар по отношение на тях да е предприето принудително изпълнение, той може да реализира доходи от тях. Взето е предвид и това, че участва в търговски дружества и е в трудоспособна възраст в добро здраве и може да реализира доходи от полагане на труд. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Формулирания въпрос е относим към мотивите на обжалваното определение. С определение № 276/21.05.2009г. по ч.гр.д.№ 298/2009г. на ВКС І гр.о. е прието, че по молба за освобождаване от държавна такса следва съдът да съобрази общото материално състояние, цената на иска и дължимата държавна такса и да не подхожда формално. Настоящия състав допълва към така приетото и следното: Преценката за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК се извършва на основание примерно изброени критерии: доходи, имуществено състояние, установено с декларация, семейно опожения, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. Тези критерии не могат да обхванат всички житейски хипотези, поради което те не са изброени изчерпателно. Затова законодателя е посочил в т.7 на чл. 83, ал.2 ГПК като критерии и „други констатирани обстоятелства”. Такива могат да бъдат и липса на доходи и възможност за такива в определен период от време поради налагане на възбрана върху притежаваните имоти, поради което не може да има разпореждане с тях и налагане на запор върху всички сметки и вземания. В конкретния случай е установено, че всички притежавани от жалбоподателя имоти са възбранени, запорирани са всичките му банкови сметки и вземанията му от наем от някои от имотите. Не получава девиденти от участието си в търговски дружества. Реализираният доход от м. 08.2012г. до м. 01.2013г. от общо 1009,85 лв. е недостатъчен за него и издръжката на двете му непълнолетни деца. Тези конкретни обстоятелства следва да се съобразят. Същевременно дължимата държавна такса е минимална – 15 лв. и е необходима във връзка с обжалване действията на съдебния изпълнител. Да се приеме противното, означава да се засегне правото на защита на жалбоподателя от предприетите принудителни изпълнения срещу него. По тези съображения обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това, молителя се освободи от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 312 от 28.05.2013г., постановено по ч. гр.д.№ 263/2013г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение № 586 от 20.02.2013г. по гр.д.№ 2505/2012г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява: Освобождава Д. А. Н. от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по подадената от него частна жалба № 34199/12.11.2012г. за обжалване на разпореждане № 9413 /19.09.2012г. по гр.д.№ 2505/12. на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: