Р Е Ш Е Н И Е № 245 гр. София, 16 юни 2009 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Павлина Панова с участието на прокурора Руско Карагогов и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 219/09 година. Образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Пазарджик, против присъда № 19 от 17.03.2009 год. по внохд № 128/09 год. на Пазарджишки окръжен съд. Протестът е с оплакване само за нарушение на закона от въззивната инстанция с приложението на чл.9 ал.2 НК, по отношение на подсъдимата Е. Х. С..Твърди се, че съдът е направил неправилна оценка на доказателствата, довела да неправилно приложение на материалния закон.Подробно се обсъждат гласните доказателства по делото и медицинското свидетелство издадено от д-р Л., които според протеста установяват, че с действията си подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.131 ал.1, т.2, вр. с чл.130 ал.2 НК и деянието не е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 НК.Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Прокурорът поддържа протеста по изложени в него съображения. Защитата на подсъдимата намира присъдата за правилна и законосъобразна и пледира за оставяне на протеста без уважение. ВКС на РБ, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 4 от 12.01.2009 год. по нохд № 122/08 год.Пещерски районен съд, е признал подсъдимата Е. Х. С. за виновна в извършено престъпление по чл.131 ал.1, т.2, вр. с чл.130 ал.2 НК и на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност, с налагане на глоба в размер на 500.00 лв. С протестираната нова присъда, решението е отменено и подсъдимата Е. С. е призната за невиновна в това, на 13.03.2007 год.в качеството си на длъжностно лице-учител по български език, при изпълнение на службата си, да е причинала лека телесна повреда на Н. К., поради което е оправдана по обвинението по чл.131 ал.1, т.2, вр. с чл.130 ал.2 НК. Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдата на въззивната инстанция е законосъобразна.Направените изводи за явната незначителност на обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимата С., като и неговата малозначителност са обосновани, и се основават на комплексната и обективна оценка на събраният доказателствен материал.При формирането на вътрешното си убеждение съдът не е допуснал твърдяното в протеста процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на закона.Преценките относно достоверността, надеждността и обективност на конкретните доказателства да обуславят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни съображения, поради какви причини се кредитират едни доказателствени средства, а други се отхвърлени, това кореспондира със действителното им съдържание и не противоречи на формалната логика.В разглеждания случай вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите на чл.13 и 14 НПК и излагането му в мотивите на присъдата е съобразено с правилата на чл.305 НПК. С основание за приети за неубедителни показанията на пострадалата свидетелка К., относно основният факт от предмета на доказване, за силата и начина на удара от подсъдимата, за да получи описаното в обвинителният акт увреждане.Тези показания са обсъдени всестранно и пълно на л.2 абз.посл. и л.3 от мотивите на присъдата., като са съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства..Сериозни съмнения за обективността им е изведена от вътрешната им противоречивост и нейната заинтересованост от изхода на делото, поради лошите отношения на бащата с подсъдимата.Св.Л. и В. говорят за леко „перване” с ръка в областта на дясното ухо.Св.К., другото дете, което е било до пострадалата и са разглеждали бележниците, не си спомня да е имало удар.При прегледа пред личния си лекар- д-р М. не е видял следи от удари и не е споделила да е удряно по ухото.Същият установява, че оплакването за болки в средното ухо, е било за същото заболяване, като и през миналата година.По делото е установено, че не е отсъствала от училище, по времето, когато е извършен преглед в [населено място] от д-р Л. и издадено медицинско удостоверение, в което е описано умерено изразен оток и хиперемия в дясна преурикуларна област, което д-р М. предния ден не е констатирал. При установени фактически констатации от въззивния съд е правилен извода, че не е безспорно доказано описаното телесно увреждане на пострадалата, да е причинено от удара нанесен й от подсъдимата.Основателна е и преценката на обществената опасност на конкретното деяние и деец и неговата явна незначителност, на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита.Касае се за учителка с дългогодишна безупречна педагогическа дейност /понастоящем пенсионерка/ и въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е явно незначителна, и затова не съставлява престъпление по смисъла на чл.9 ал.2 НК.Присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 19 от 17.03.2009 год. постановена по внохд № 128 по описа за 2009 год. на Пазарджишки окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: