12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50054
гр. София, 18.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 476 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Народно читалище „Отец П. 1936“ с ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. И. Д. срещу решение № 12061 от 07.10.2020 г. по т. д. № 3508/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 3472 от 15.05.2019 г. по гр. д. № 9134/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав и Народно читалище „Отец П.“ /„Отец П. 1936“/ е осъдено да заплати на Столична община и Министерство на културата на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на всеки от тях по 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени следните предявени от Народно читалище „Отец П.“ /„Отец П. 1936“/ с ЕИК[ЕИК] против Столична община и Министерство на културата искове: 1/ искове с правно основание чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 22 и чл. 21, т. 3 ЗНЧ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца неизплатени субсидии за съответната календарна година, както следва: 20 400 лв., представляваща неизплатена субсидия за 2008 г.; 9 731 лв. - субсидия за 2009 г.; 14 437 лв. - субсидия за 2010 г.; 1 000 лв. - частично предявена от общо дължима субсидия от 20 216 лв. за 2011 г.; 1 000 лв. - частично предявена от общо дължима субсидия от 20 216 лв. за 2012 г.; законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска - 20.12.2012 г. до окончателното изплащане; 2/ искове с правно основание чл. 86 ЗЗД - за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 500 лв. - лихва за забава на плащане на субсидия от 20 400 лв. за 2008 г. за периода 27.12.2009 г.-20.12.2012 г.; 200 лв. - лихва за забава на плащане на субсидия от 1 600 лв. за 2009 г. за периода 01.01.2010 г.- 20.12.2012 г.; 100 лв. - лихва за забава на плащане на субсидия от 1 000 лв. за 2010 г. за периода 01.01.2011 г.-20.12.2012 г.; 50 лв. - лихва за забава на плащането на субсидия от 1 000 лв. за 2011 г. за периода 01.01.2012 г.-20.12.2012 г. С първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78 ал. 8 на Столична община сума в размер 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
С определение № 21 от 13.01.2022г. по настоящото т. дело № 476/2021г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени следните предявени от Народно читалище „Отец П.“ /„Отец П. 1936“/ с ЕИК[ЕИК] против Столична община искове: 1/ искове с правно основание чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 22 и чл. 21, т. 3 ЗНЧ за осъждане на Столична община да заплати на Народно читалище „Отец П.“ неизплатени субсидии за съответната календарна година, както следва: 20 400 лв., представляваща неизплатена субсидия за 2008 г.; 9 731 лв. - субсидия за 2009 г.; 14 437 лв. - субсидия за 2010 г.; законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска - 20.12.2012 г. до окончателното изплащане; 2/ искове с правно основание чл. 86 ЗЗД - за осъждане на Столична община да заплати на ищеца следните суми: 500 лв. - лихва за забава на плащане на субсидия от 20 400 лв. за 2008 г. за периода 27.12.2009 г.-20.12.2012 г.; 200 лв. - лихва за забава на плащане на субсидия от 1 600 лв. за 2009 г. за периода 01.01.2010 г.- 20.12.2012 г.; 100 лв. - лихва за забава на плащане на субсидия от 1 000 лв. за 2010 г. за периода 01.01.2011 г.-20.12.2012 г.; както и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Касационното обжалване на въззивното решение в посочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси:
1. Представлява ли Комисията по чл. 23 ЗНЧ административен орган, след като съгласно ЗНЧ същата се формира по заповед на кмета и има членове представител на общината и представител на всяко читалище от общината, и решенията, които приема, имат за цел да предоставят на читалищата парични суми за самостоятелно управление?
2. Може ли да се приеме, че Комисията по чл. 23 ЗНЧ не е държавен или общински орган, носител на административни правомощия?
3. Отговарят ли решенията, които приема тази комисия, на характеристиките, които има един индивидуален административен акт?
4. Комисията действа ли в условията на оперативна самостоятелност?
5. Подлежат ли нейните решения на контрол за целесъобразност, след като се приемат в изпълнение на императивни правни норми - ЗНЧ и Закон за държавния бюджет?
Касационната жалба на Народно читалище „Отец П.“ /„Отец П. 1936“/ с ЕИК[ЕИК], [населено място] е оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в частта срещу решението на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени следните предявени от Народно читалище „Отец П.“ /„Отец П. 1936“/ с ЕИК[ЕИК] против Столична община и Министерство на културата искове: 1/ искове с правно основание чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 22 и чл. 21, т. 3 ЗНЧ за осъждане на Столична община и Министерство на културата да заплатят солидарно на Народно читалище „Отец П.“ неизплатени субсидии за съответната календарна година, както следва: 1 000 лв. - частично предявена от общо дължима субсидия от 20 216 лв. за 2011 г.; 1 000 лв. - частично предявена от общо дължима субсидия от 20 216 лв. за 2012 г.; законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на иска - 20.12.2012 г. до окончателното изплащане; 2/ искове с правно основание чл. 86 ЗЗД - за осъждане на Столична община и Министерство на културата да заплатят солидарно на Народно читалище „Отец П.“ сумата 50 лв. - лихва за забава на плащането на субсидия от 1 000 лв. за 2011 г. за периода 01.01.2012 г.-20.12.2012 г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че протоколните решения на комисията, образувана на основание чл. 23 ЗНЧ, са индивидуални административни актове и подлежат на контрол за законосъобразност по реда на дял III, Глава X, раздел I от АПК във връзка с чл. 23 ЗНЧ; неправилно се е позовал на практика на ВАС, че комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, тъй като практиката е противоречива. Излага доводи, че съдебният състав не е изяснил нищожността на оспорения акт - решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ. Прави оплакване, че неправилно въззивният съд не е уважил иска за лихва за забава, независимо, че е признал определени плащания със забава след предявяване на исковете. Счита, че съдебният състав не е съобразил, че Законът за народните читалища не предоставя на комисията по чл. 23 ЗНЧ право да намалява броя на отпуснатите и одобрени от Министерство на културата „субсидирани бройки“ и че същата не може да осъществява преразпределяне на така отпуснатите от МК бройки и субсидии. Поддържа, че въззивният съд не е отчел, че законът не съдържа правна норма, която да позволява спиране на годишната субсидия на читалищата „под условие“, както и че след като се е сбъднало условието /решението от 02.08.2011 г. по ф. дело № 8026/2008 г. на СГС е благоприятно за читалището/, то задържаните за съответните години суми е следвало да бъдат изплатени веднага, т. е. през м. септември 2011 г. заедно с лихвите.
Ответникът Столична община, [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт В. Дъбов оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на въззивното решение - постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не са налице касационните основания, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд е извършил на основание чл. 17, ал. 2 ГПК инцидентен контрол на решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ при спазване на константната съдебна практика на ВКС; правилно е преценил, че решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ са индивидуални административни актове – валидни и законосъобразни, както и че комисията, назначена да разпределя субсидията на читалищата, е действала при условията на оперативна самостоятелност, т. е. при предоставена възможност за преценка за начина, по който ще извърши разпределяне на субсидията, като се е съобразил с константната практика на ВАС. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Министерство на културата не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като извърши проверка на въззивното решение и обсъди изложените доводи, на основание чл. 290 ГПК приема следното:
Въззивният съд е приел, че страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд в първоинстанционното решение, поради което е препратил към мотивите на решението на Софийски градски съд относно установената фактическа обстановка на основание чл. 272 ГПК и по този начин ги е направил свои собствени.
Съдебният състав е споделил и правните доводи и изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, препратил е към тях и е изложил и следните съображения:
Министерството на културата не е пасивно материалноправно легитимирано, тъй като не е носител на задължение за заплащане на разпределената на съответното читалище субсидия.
Изводът за неоснователност на предявените искове за главница и лихва за забава срещу Столична община е аргументиран с обстоятелствата, че част от разпределените на ищеца средства от държавната и общинска субсидия за съответната година през периода 2008 г. – 2012 г. са заплатени от Столична община на ищеца, решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ за преразпределените средства не са обжалвани по административен ред и са влезли в сила и не са установени незаплатени суми към ищеца за съответните години.
Във въззивното решение е констатирано, че през периода 2008 г. – 2012 г. комисията по чл. 23 ЗНЧ е разпределяла средства от държавната субсидия на ищеца, част от които впоследствие е преразпределяла на другите читалища, а част от субсидията е изплатена по - късно - на 14.03.2013 г. ищецът е получил плащане от Столична община на сумата 20 158 лв. с посочено основание дължима субсидия до 2011 г. и дължима субсидия до 2012 г., след което не са установени незаплатени суми. Въззивният съд е възприел практиката на ВАС, съгласно която при приемането на решение по чл. 23 ЗНЧ комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, т. е. при предоставена възможност за преценка за начина на разпределение на субсидията между читалищата на територията на съответната община, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда. Посочил е, че по аргумент от разпоредбата на чл. 169 АПК съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт и спазването на изискванията по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК. Изложил е съображения, че решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, поради което възраженията във въззивната жалба в тази част са неоснователни. За да направи извод, че решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ, приети през периода 2008 г. – 2012 г. за определяне на размера на субсидията за ищеца, са влезли в сила, поради което в исковото производство е недопустимо осъществяването на контрол върху тях по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдебният състав се е аргументирал с липсата на твърдения и доказателства за тяхното обжалване по административен ред.
Въззивната инстанция е осъществила инцидентен контрол върху решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК и е приела, че същите не са нищожни, доколкото са издадени от надлежен орган, в рамките на определената му компетентност, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона и без да е налице нарушение на административнопроизводствени правила. По изложените съображения и предвид действията на комисията в условията на оперативна самостоятелност, т. е. при предоставена възможност за преценка за начина на разпределение на субсидията между читалищата на територията на съответната община, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда, въззивният съд е направил извод, че гражданският съд не може да осъществява контрол по отношение определения годишен размер на субсидията за конкретното читалище, включително чрез преценка на нормативите и механизма за нейното разпределяне, разработени от Министерството на културата, съгласно чл. 22 ЗНЧ.
Изложил е също, че спирането и неплащането на определена субсидия за определен период от време преди вземане на решение за преразпределяне на същата от комисията по чл. 23 ЗНЧ не обосновава основателност на предявените искове, тъй като съдът следва да се съобрази с крайния акт на комисията, който в случая не е в полза на ищеца, но не е обжалван по административен ред.
По правните въпроси:
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗНЧ е предвидено, че народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Съобразно ал. 2 на чл. 2 ЗНЧ читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
Читалищата набират средства за осъществяване на своята дейност от различни източници, един от които е предоставената субсидия от държавния и общинските бюджети – чл. 21, т. 3 ЗНЧ. Съгласно чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗОБ /отм./ държавата финансира делегираните на общините държавни дейности с обща субсидия за делегираните от държавата дейности, която е в размер на бюджетните кредити за финансиране на тези дейности, определени по реда на чл. 8, ал. 3 ЗОБ /отм./. В разходната част на общинския бюджет се предвиждат бюджетни кредити за финансиране на местни и делегирани от държавата дейности, като размерът на тези средства по общини се определя със закона за държавния бюджет за съответната година – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 ЗОБ /отм./. Субсидията за делегираните от държавата дейности е част от общинския бюджет. Изпълнението на общинския бюджет се организира от кмета на общината чрез кметовете на кметства, райони и чрез ръководителите на бюджетни звена, финансирани от и чрез общинския бюджет – чл. 19, ал. 2 ЗОБ /отм./.
Съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление /ал. 1/, като при недостиг на средства за ремонта и поддръжката на читалищна сграда средствата се осигуряват от общинския съвет /ал. 2/.
Комисията за разпределяне на средствата по държавния и общинския бюджет за читалищна дейност има качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1, пр. 2 от ДР на АПК. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на АПК /в редакцията към ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г., действала към 2008г.–2010г./ „административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, а след изменението с ДВ, бр. 77 от 18.09.2018г., в сила от 01.01.2019г. „административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Комисията по чл. 23 ЗНЧ е овластена със закон с административни правомощия – да разпределя предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност между читалищата. При приемане на решението по чл. 23 ЗНЧ с предмет разпределяне на средствата от държавния и общинския бюджет за читалищна дейност комисията е страна в правоотношение, регулирано с метода на власт и подчинение. Материалните правоотношения, възникнали по този ред, имат публичноправен характер и са административни по своето естество и поради това, че законосъобразното упражняване на правомощията по чл. 23 ЗНЧ от правните субекти има отражение върху имуществените права на читалищата, които са свързани с упражняваната от тях читалищна дейност, включително изпълнението на държавни културно-просветни задачи съгласно чл. 2 ЗНЧ.
Решението на комисията, като лице осъществяващо публични функции, има характеристиката на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 АПК /в редакцията към ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г., действала към 2008г.–2010г./ индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. След изменението с ДВ, бр. 77 от 18.09.2018г., в сила от 01.01.2019г. индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
По своята правна същност решението на комисията по чл. 23 ЗНЧ, с което предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата, има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. То представлява волеизявление на административен орган по смисъла на § 1, т. 1, пр. 2 от ДР на АПК, овластен с административни правомощия по силата на чл. 23 ЗНЧ и съответната заповед на кмета на конкретната община, и има за последица създаване на права и задължения за неговите адресати. Решението на комисията по чл. 23 ЗНЧ представлява конститутивен индивидуален административен акт, тъй като с него се създават права и задължения за неговите адресати – точно определени правни субекти, а именно конкретните читалища, във връзка с разходването на предоставените държавни и общински средства за осъществяване на тяхната дейност. Този акт поражда правните си последици едностранно, т. е. направо вследствие на волеизявлението на комисията по чл. 23 ЗНЧ.
Решението по чл. 23 ЗНЧ не е от категорията актове, изключени изрично със закон от съдебен контрол за законосъобразност, следователно за него намират приложение нормите на АПК, вкл. разпоредбите относно оспорването по съдебен ред на индивидуалните административни актове, както и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК относно инцидентната проверка на валидността на административните актове.
При приемане на решенията по чл. 23 ЗНЧ комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, тъй като има възможност да извършва преценка по отношение на начина на разпределяне на субсидията и да избира между няколко решения при разпределянето на средствата между читалищата, разположени на територията на съответната община, като спазва вътрешните и външните граници на оперативната самостоятелност. Вътрешните граници на оперативната самостоятелност представляват изискванията, предназначени да обезпечат избирането на най-полезното от възможните решения и тяхното неспазване води до нецелесъобразност на административния акт. Външните граници представляват изискванията за компетентност, форма, производство и законосъобразност по същество. При приемане на решенията по чл. 23 ЗНЧ комисията не действа при условията на обвързана компетентност. Обвързана компетентност е налице, когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган не разполага с избор между равностойни варианти. При нея административният орган прави само проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма и действа по нормативно предписания му начин. При приемане на решенията по чл. 23 ЗНЧ комисията дължи проверка относно размера на предвидените по държавния и общинския бюджет средства и броя на читалищата от общината, респективно района, на които средствата следва да бъдат разпределени, но преценката за размера на средствата на конкретните читалища се извършва при спазване на вътрешните граници на оперативната самостоятелност.
Като индивидуални административни актове решенията по чл. 23 ЗНЧ подлежат на контрол за законосъобразност по реда на дял трети, глава десета, раздел първи от АПК във връзка с чл. 23 ЗНЧ. Съдебният контрол се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, като целесъобразността на взетите решения, т. е. вътрешните граници на оперативната самостоятелност не подлежи на контрол от съда. На основание чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на тези решения, независимо от това, дали същите подлежат на съдебен контрол.
По правилността на въззивното решение:
Предвид изложените съображения и отговори на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд правилно е приел, че решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК и че при тяхното приемане комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, т. е. при предоставена възможност за преценка за начина на разпределение на субсидията между читалищата на територията на съответната община, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда. Законосъобразен и аргументиран е изводът, че съдебният контрол върху посочените решения е ограничен само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт и спазването на изискванията по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК. Законосъобразни са и съображенията, че гражданският съд не може да осъществява контрол по отношение определения годишен размер на субсидията за конкретното читалище, включително чрез преценка на нормативите и механизма за нейното разпределяне, разработени от Министерството на културата, съгласно чл. 22 ЗНЧ.
Правилно въззивната инстанция е приела, че по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК е допустим инцидентен контрол върху решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ, но е направила незаконосъобразен и необоснован извод, че същите не са нищожни, доколкото са издадени от надлежен орган, в рамките на определената му компетентност, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона и без да е налице нарушение на административнопроизводствени правила. За да бъдат упражнени валидно предоставените на комисията по чл. 23 ЗНЧ правомощия, е необходимо същата да е овластена да извършва своята дейност от надлежен орган, както и да взема решенията си в законосъобразен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ съставът на комисията следва да включва представител на съответната община и на всяко читалище от общината. Приемане на решение от комисия, чийто състав не отговаря на посочената императивна правна норма, е осъществено от незаконен състав на органа. Конституирането на комисията в противоречие с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ води до нищожност на взетото от нея решение, поради което същото не може да породи посочените в закона правни последици.
При приемане на решенията на комисията по чл. 23 ЗНЧ за преразпределение на бюджетните средства за 2008г., 2009г. и 2010г. са нарушени изискванията за компетентност, които ги опорочават до степен на нищожност. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ е императивна и изисква в комисията да участват, както представител на съответната община, така и на всяко читалище от територията на общината. В конкретния случай това изискване не е изпълнено със заповедите на кмета на Столична община – район „С.“ за 2008г., 2009г. и 2010г. – заповеди № РД-09-429/01.12.2008г., № РД-09-474/10.12.2009г. и № РД-09-368/07.12.2010г. Нито в посочените заповеди, нито в протоколите от 02.12.2008г., 16.12.2009г. и 14.12.2010г. е отразено колко читалища развиват дейност на територията на Столична община – район „С.“, колко и кои са вписани в регистъра по чл. 10 ЗНЧ, нито в заповедите за конституиране на органа за 2008г., 2009г. и 2010г. за преразпределение на бюджетните средства членовете на комисията са посочени поименно и изчерпателно, с изключение на представителите на общината.
Необходимостта от конкретно изброяване на всички участващи в разпределението на бюджетните средства следва от императивното правило на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, в което изрично се изисква участие на представител на всяко едно от читалищата на територията на общината. Общата формулировка за включване в състава на комисията по чл. 23 ЗНЧ в заповеди № РД-09-429/01.12.2008г., № РД-09-474/10.12.2009г. и № РД-09-368/07.12.2010г. „и представител на всяко читалище в лицето на председател на Настоятелството или секретар“ не доказва изпълнение на изискването на закона, доколкото посочената императивна разпоредба изисква участие на представител на всяко конкретно читалище. Процедурата по чл. 23 ЗНЧ не може да бъде проведена без участие на представител на всяко едно от читалища от общината. Неучастието на един член по закон, имащ право на глас и право на управление на средства от държавния и общинския бюджет, е достатъчно основание за недействителност на решението на комисията. От протоколите от 02.12.2008г., 16.12.2009г. и 14.12.2010г. е установено, че в заседанията на комисията на посочените дати не е взел участие представител на регистрираното на територията на Столична община – район „С.“ Народно читалище „Отец П. 1936“, на 16.12.2009г. не е взел участие и представител на Народно читалище „П. Хилендарски“, а на 14.10.2010г. не е участвал и представител на Народно читалище „Светлина“. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че е допуснат съществен порок при конституирането на комисията за посочените три години, който не е отстранен в съответното развило се административно производство през 2008г., 2009г. и 2010г. Липсата на компетентност на издателя на административния акт – комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, е самостоятелно основание за нищожност на административния акт, поради което решенията по чл. 23 ЗНЧ, обективирани в протоколите от 02.12.2008г., 16.12.2009г. и 14.12.2010г., не пораждат действие и следва да бъдат игнорирани в настоящото исково производство.
Преценката дали комисията е приела предварително единни критерии за разпределение на държавната и общинската субсидия, дали тези критерии са ясни и конкретни с възможност за степенуване и сравнително оценяване на всяко едно читалище спрямо другите и каква е причината при преразпределяне на субсидията Народно читалище „Отец П. 1936“ да бъде лишено от субсидия, е недопустимо да бъде извършена в настоящото исково производство, тъй като този порок води до унищожаемост на решението по чл. 23 ЗНЧ по реда на неговото оспорване по АПК, но не и до неговата нищожност.
За да бъдат уважени предявените искове за заплащане на остатъка от първоначално разпределените субсидии за 2008г., 2009г. и 2010г., е необходимо по делото да бъде установено, че с валидни индивидуални административни актове - решения по чл. 23 ЗНЧ, първоначално са разпределени държавни и общински субсидии за всяка една от посочените три години в определен размер на всички читалища, регистрирани на територията на Столична община – район „С.“. Преценката за действителността на решенията за първоначално разпределяне на бюджетните средства от конституираните със заповеди № РД-09-43/18.02.2008г., № РД-09-44/24.03.2009г. и № РД-09-31/24.02.2010г. комисии се извършва на основание чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК. От представените заповеди № РД-09-43/18.02.2008г., № РД-09-44/24.03.2009г. и № РД-09-31/24.02.2010г. се установява, че комисията по чл. 23 ЗНЧ за разпределение на държавната и общинската субсидия за 2008г., 2009г. и 2010г. е конституирана при същия порок, както комисията за преразпределение на бюджетните средства със заповеди № РД-09-429/01.12.2008г., № РД-09-474/10.12.2009г. и № РД-09-368/07.12.2010г. – не е отразено колко читалища развиват дейност на територията на Столична община – район „С.“, колко и кои са вписани в регистъра по чл. 10 ЗНЧ и членовете на комисията не са посочени изчерпателно, с изключение на представителите на общината. Не са представени категорични доказателства, че процедурата по чл. 23 ЗНЧ за разпределяне на бюджетните средства през трите години е проведена с участие на представител на всяко едно от читалища на територията на Столична община – район „С.“ – от протокола от 25.02.2010г. се установява, че представител на Народно читалище „Отец П. 1936“ не е участвал в комисията по чл. 23 ЗНЧ, а протоколите от началото на 2008г. и 2009г. за разпределение на бюджетните средства не са представени по делото. Предвид изложените съображения се налага извод, че и при конституирането на комисията за разпределение на субсидиите за посочените три години е допуснат същия съществен порок, който води до некомпетентност на органа по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ и следователно до нищожност на приетите от него решения за разпределяне на бюджетни средства през 2008г., 2009г. и 2010г.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че при нищожност на решенията за разпределение на субсидиите за 2008г., 2009г. и 2010г. исковете за заплащане на остатъка от първоначално разпределените субсидии за 2008г., 2009г. и 2010г. са неоснователни. С оглед акцесорния характер на исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва и поради недължимост на главницата, неоснователни са и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предвид съвпадане на извода на касационната инстанция с крайния извод на Софийски апелативен съд за неоснователност на предявените искове, въззивното решение в частта, с която е допуснато касационно обжалване, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответната община юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 300 лв., определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12061 от 07.10.2020 г. по т. д. № 3508/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 3472 от 15.05.2019 г. по гр. д. № 9134/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав в частта, с която са отхвърлени следните предявени от Народно читалище „Отец П. 1936“ с ЕИК[ЕИК] против Столична община искове: 1/ искове с правно основание чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 22 и чл. 21, т. 3 ЗНЧ за осъждане на Столична община да заплати на Народно читалище „Отец П. 1936“ с ЕИК[ЕИК] неизплатени субсидии за съответната календарна година, както следва: 20 400 лв., представляваща неизплатена субсидия за 2008 г.; 9 731 лв. - субсидия за 2009 г.; 14 437 лв. - субсидия за 2010 г.; законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска - 20.12.2012 г. до окончателното изплащане; 2/ искове с правно основание чл. 86 ЗЗД - за осъждане на Столична община да заплати на ищеца следните суми: 500 лв. - лихва за забава на плащане на субсидия от 20 400 лв. за 2008 г. за периода 27.12.2009 г.-20.12.2012 г.; 200 лв. - лихва за забава на плащане на субсидия от 1 600 лв. за 2009 г. за периода 01.01.2010 г.- 20.12.2012 г.; 100 лв. - лихва за забава на плащане на субсидия от 1 000 лв. за 2010 г. за периода 01.01.2011 г.-20.12.2012 г.; както и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Народно читалище „Отец П. 1936“ с ЕИК[ЕИК], ГР. София, [улица] да заплати на Столична община, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|