Ключови фрази
Частна касационна жалба * вписване на възбрана

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 98/02.06.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1797 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 805/ 24.03.2017 г. по ч. гр. д. № 520/ 2017 г., с което Варненски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на П. И., частен съдебен изпълнител срещу отказ № 3/ 13.02.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд – [населено място] по молба вх. № 403/ 13.02.2017 г. за вписване на наложена възбрана по изп. д. № 20168830400077 върху 1/ 4 ид. части от един земеделски имот.
Определението се обжалва от съдебния изпълнител с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос: каква е индивидуализацията на имота, която чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от Правилника за вписванията изискват, откъм съдържание на акта на наложена възбрана върху земеделския имот, когато е описан чрез номер от картата на възстановената собственост. Касаторът счита въпросът обуславящ определението, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че то противоречи на определение № 314/ 16.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4190/ 2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение. По същество се оплаква, че е постановено при съществено нарушение на цитираните разпоредби.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Първо, определението решава въпрос по съществото на охранителното производство по вписване на възбраната като мярка в обезпечение на принудителното изпълнение на частното гражданскоправно притезание. Второ, за случая е неприложимо ограничението от чл. 274, ал. 4 ГПК – отказът на съдията по вписванията не е съдебен акт. Налице е надлежна процесуална легитимация. Правото на съдебния изпълнител да обжалва отказ за вписване на възбрана е изведено с т. 8 ТР № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. д. 7/ 2012 г. ОСГТК на ВКС. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията са следните:
В искането за вписване съдебният изпълнител е удостоверил, че мярката по изпълнителното дело е наложил с поканата за доброволно изпълнение до длъжника (чл. 449, ал. 2 ГПК), а земеделският имот е описал като 1/ 4 ид. части от лозе (по вид), посочил е неговия номер от картата на възстановената собственост (026016), местонахождение (землището на [населено място], местност Т., [община], област В.) и площ (0. 575 дка).
Съдията по вписванията е мотивирал отказа да впише възбраната с това, че актът на наложената възбрана не сочи на границите на земеделския имот и не съответства на изискванията за съдържание от чл. 26, in fine, вр. чл. 24, б. „а“, вр. чл. 6, ал. 1, б. „в“ П..
Въззивният съд е потвърдил отказа. Мотивирал се е с това, че актът на наложената възбрана не сочи на местността, в която се намира имотът, а е правилен като резултат изводът на съдията по вписванията, че са нарушени изискванията за съдържание на акта на съдебния изпълнител откъм описанието на имота.
В решение № 292/ 22.12.2015 г. по гр. д. № 1159/ 2015 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. в отговора на правния въпрос по реда на чл. 290 – 293 ГПК се приема, че редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от Правилника за вписванията, в които текстове са посочени изискващите се данни относно недвижимия имот, поставен под възбрана и тези за кредитора и длъжника. Индивидуализацията на имота е извършена в необходимата степен, когато безспорно установява кой точно и имотът, обект на възбрана. В определение № 314/ 16.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4190/ 2016 г. на ВКС, ГК, I-во отд., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при решаването на частната касационна жалба по същество се приема, че когато земеделския имот, поставен под възбрана, е описан по вид, номер от картата на възстановената собственост, местонахождение (община, населено място, местност) и площ, той е индивидуализиран в необходимата степен. Неговите граници не могат да бъдат различни от тези, нанесени в картата на възстановената собственост. Вписването на възбраната все още се извършва по личната (персонална) партида на длъжника, а не по партида на имота (чл. 74 ЗКИР). Целта да бъде оповестена възбраната на заинтересованите се постига в необходимата степен с вписването по персоналната партида, че обект на възбрана е земеделският имот, индивидуализиран по посочения начин.
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя тези отговори на правния въпрос, повдигнат от касатора, а обжалваното определение им противоречи. Следователно касационното обжалване следва да бъде допуснато, а частната касационна жалба е основателна.
Въззивният съд съществено е нарушил чл. 26, вр. чл. 24, вр. чл. 6, б. „в“ от Правилника за вписванията. В искането за вписване на възбраната върху 1/ 4 ид. части от земеделския имот съдебният изпълнител е индивидуализирал също взискателите и длъжника, номера на изпълнителното дело, датата на изпълнителния лист и от кой съд е издаден. Обжалваното определение и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени от касационната инстанция. Възбраната, която съдебният изпълнител е наложил и върху 1/ 4 ид. части от земеделския имот ще се счита вписана с поредността на молбата (писмото) на съдия-изпълнител до съдията по вписванията (чл. 577, ал. 3 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 805/ 24.03.2017 г. по ч. гр. д. № 520/ 2017 г. на Варненски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 805/ 24.03.2017 г. по ч. гр. д. № 520/ 2017 г. на Варненски окръжен съд и отказ № 3/ 13.02.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд – [населено място] по молба вх. № 403/ 13.02.2017 г. за вписване на наложена възбрана по изп. д. № 20168830400077 по описа на ЧСИ рег. № 833.
ДА се изготви служебно заверен препис от определението, който да се изпрати на съдията по вписванията за подредба в книгата по чл. 33, б. „о“ от Правилника за вписванията.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.