Р Е Ш Е Н И Е № 64 Гр.С., 25.03.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през двехиляди и петнадесета година, в състав: П.: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5852 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ал.2 вр. с чл.303 а.1 т.1 ГПК. Образувано е по молба на С. Т. З. /конституиран на основание чл.227 ГПК като правоприемник на Т. Т./ за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на решение №.2594/30.07.10г. по г.д.№.5402/09г. на Пловдивски районен съд /допълнено с реш. №.3099/ 9.08.11г./ – с което е допусната делба на подробно описан недвижим имот на адрес [населено място], [улица].5, между лица и при квоти както следва: М. М. – 4/8ид.ч., Е. З. С. – 3/8ид.ч., Т. З. Т. – 1/8ид.ч. С молбата се релевира основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Твърди се, че на 10.02.2014г. /след възобновяване на спряното поради смъртта на наследодателя на молителя производство по извършване на делбата/ молителят узнал за ново писмено доказателство – нот.акт №.162, т.ІІІ, рег.3243, н.д.№.526/00г., с който баща му прехвърлил на майка му Запряна Т. 1/16ид.ч. от процесния имот, и го представил по делото. При тези обстоятелства се иска отмяна на решението за допускане на делбата на основание неговата нищожност предвид чл.75 ал.2 ЗН поради неучастие на съсобственик - Запряна Т., която е притежавала самостоятелни права върху делбения имот. Ответната страна Е. З. С. оспорва молбата като недопустима. Ответните страни М. М. и Запряна З. не оспорват молбата. По процесуалната допустимост на молбата за отмяна и на образуваното по нея производство по делото, съдът се е произнесъл по реда на чл.307 ал. 1 ГПК - с определение №.82/22.01.2015г. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения. С първоинстанционното решение, предмет на молбата за отмяна /№.2594/30.07.10г., постановено по г.д.№.5402/09г./, е допусната делба на подробно описан недвижим имот на адрес [населено място], [улица].5, между лица и при квоти както следва: М. М. – 4/8ид.ч., Е. З. С. – 3/8ид.ч., Т. З. Т. – 1/8ид.ч. Представен е нот.акт №.162, т. ІІІ, рег.№.3243, д.№.526/00 от 2.10.00г., с който Т. З. дарява на Запряна З. Т. 1/16ид.ч. от описания по-горе имот. Съгласно чл.303 ал.1 т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Настоящият състав намира, че условия на цитираната разпоредба в случая не са налице. От една страна отмяната се иска на основание засягане правата на друго лице /Запряна З./, а не на молителя – т.е. предявяват се чужди права. От друга страна, не се касае за хипотеза на нови обстоятелства или доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Под „обстоятелства” законът има предвид факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. От друга страна, фактите са „нови”, когато не са били включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те не трябва да са новосъздадени /нововъзникнали/ – т.е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение (тъй като нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо), а новооткрити – т.е. да са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, защото са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Нужно е заинтересованата страна да не е знаела за тези нови обстоятелства или документи, или, макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи - като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Т. новооткрито доказателство не притежава горните характеристики. П. по приложеният нотариален акт от 2000г. е Т. Т. - който е бил и сред първоначално конституираните страни по делото за делба. Следователно той е знаел за нотариалния акт, можел е да се снабди с него при полагане на дължимата грижа и да го представи по делото. Като не го е направил, той, респективно неговият правоприемник в процеса, не би могъл да се позовава на хипотеза на чл.303 ал.1 т.1 ГПК - тъй като не се касае за нововъзникнало обстоятелство или доказателство. В случая преценката се извършва по отношение на праводателя, а не на правоприемника – който встъпва в правата му в обема, в който те съществуват, и не може на собствено основание да се позовава на обстоятелства или доказателства, които не са били нови по отношение на праводателя му. Заинтересованите страни, вкл. неучаствалия съсобственик, може да търси защита на правата си чрез предявяване както на самостоятелен иск за установяване нищожност на тази съдебна делба, така и на нов иск за делба, но не и по пътя на отмяната на предявеното основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Предвид всичко изложено по-горе молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на С. Т. З. /конституиран на основание чл.227 ГПК като правоприемник на Т. Т./ за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на решение №.2594/30.07.10г. по г.д.№.5402/09г. на Пловдивски районен съд /допълнено с реш.№.3099/9.08.2011г./ като неоснователна. Решението е окончателно . П.: ЧЛЕНОВЕ: