гр. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53 София, 23.02.2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 642 /2016 година Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Г. Ц., представлявана от адвокат Д. С. против определение № 1196/11.12.2015г. по гр.д.№ 5010/2015г. на ІІІ гр.о. на ВКС, с което е върната като недопустима, подадената от нея касационната жалба срещу въззивното решение от 31.03.15 г. по гр.д. №5768/14 г. .на Софийски градски съд на основание чл.280, ал.2 ГПК В частната жалба се развити съображения за формата на държавно управление, върховенството на закона, разделението на властите, за противоконституционността на селекцията на делата, извършвана по чл. 280, ал.1 и по ал.2 ГПК. Развити са общи съображения за зависимостта на съдебната система и възможността на монополите за влияние, за ниското ниво на отговорност и отговорността в различните свери на обществения живот. Иска се отмяна на обжалваното определение и извършване на понататъшни процесуални действия. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на касационно обжалване по гр.д.№ 5010/2015г. на ВКС ІІІ гр.о. е въззивното решение от 31.03.15 г. по гр.д. №5768/14 г. .на Софийски градски съд, с което е потвърдено постановеното по реда на чл.415 ГПК първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу касаторката иск с пр. осн. чл.79 ЗЗД за сумата от 1460 лв., съставляваща стойност на неплатена топлоенергия за посочения период, заедно с мораторна лихва и законната лихва от завеждане на делото. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 1460 лв. до пълния предявен размер от 1490 лв. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че цената на иска, съгласно чл. 69, ал.1 т.1 ГПК е под 5 000 лв., поради което на основание чл. 280, ал.2 ГПК, касационната жалба е недопустима. Определението е правилно. Нормата на чл. 280, ал.2 ГПК определя кои въззивни решения по силата на закона не подлежат на касационно обжалване. Подадените против тях касационни жалби са недопустими. Преценката по чл. 280, ал.2 ГПК дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване е част от преценката за допустимост на касационната жалба. Тя е различна от селекцията, която ВКС извършва по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, при която се проверява дали са обосновани основанията за допускане до касационна инстанция. Когато въззивното решение е между посочените в чл. 280, ал.2 ГПК, които не подлежат на касационен контрол по силата на закона, ВКС изобщо не извършва селекцията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК. Такава се извършва само на допустими касационни жалби. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В частната жалба се прави смесване на недопустимост на касационна жалба и не допускане до касационно обжалване, което е ясно разграничено в двете алинеи от нормата на чл. 280 ГПК. Останалите съображения в частната жалба са неотносими към предмета на обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 1196 от 11.12.2015г. по гр.д.№ 5010/2015г. на Върховен касационен съд, ІІІ гр.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: