Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е №  396 София, 05 октомври    2009г. В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Румен Ненков ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Кристина..Павлова..................................и в присъствието на прокурора  Антони Лаков....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 382/2009 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на защитника на осъдените Н. А. Н. и Б. А. А. за възобновяване на производството по нохд № 8/2009 г. по описа на Районния съд в гр. Ч.. В искането се сочи, че съдът неправилно е приложил закона, нарушил е процесуалните правила и е определил явно несправедливи наказания. В заключение се отправя искане за замяна на наложените пробационни мерки с обществено порицание. Пред настоящата инстанция защитниците на осъдените лица пледират в подкрепа на искането, като акцентират върху уязвимото им социално положение и липсата на достатъчно грижи от държавните възпитателни заведения, в които били настанени. Прокурорът изразява становище за неоснователност на претенцията за възобновяване на производството. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Ч. с присъда № 11 от 10.02.2009 г. по нохд № 8/2009 г. признал подсъдимите Н. А. Н. и Б. А. А. за виновни в това, че като непълнолетни, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, като съучастници, след предварителен сговор и чрез използване на техническо средство отнели чуждо моторно превозно средство – лек автомобил – джип, с намерение да го ползват, и откраднали велосипед на стойност 100 лева, поради което и на основание чл. 346,ал.2, т.3 във вр. с ал.1 и чл. 195, ал.1 ,т.5 и чл. 20 , ал.2, чл.63, ал.1 , т.3 и чл.55 , ал.1, т. 1, б.”б” и чл. 23, ал.1 от НК им наложил наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. Окръжният съд в гр. С. с решение № 58 от 09.06.2009 г. по внохд № 33/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Исканията на осъдените лица за възобновявене са обединени в обща молба и са аргументирани с идентични доводи, което позволява съвместното им разглеждане. Извън тях, в рамките на служебната проверка, настоящият съдебен състав установи, че в мотивите си първата инстанция е обосновала наказания пробация за срок от седем месеца за всяко от двете престъпления, извършени от подсъдимите, както и същата по размер санкция по съвкупност съгласно чл.23 от НК. Според диспозитива на присъдата Н. Н. и Б. А. са наказани за престъплението по чл.346, ал.2 от НК с пробация в размер на осем месеца и също толкова е продължителността на общата санкция по чл.23 от НК. Въззивната инстанция не е забелязала това противоречие и не го е отстранила, като е разсъждавала върху наказанията пробация в размер на осем месеца. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектиращо върху справедливостта на наложената санкция. То е отстранимо по реда на чл. 425, ал.1, т.3 от НПК в процедурата по възобновяване на делото, като срокът на наказанието пробация за престъплението по чл.346 , ал.21 т.3 от НК, наложено на всеки от двамата подсъдими, както и общото наказание, определено по реда на чл.23 от НК, се намали от осем месеца на седем месеца. В този размер санкцията е адекватна на обществената опасност на деянията и дейците и държи сметка за всички смекчаващи отговорността им обстоятелства, изтъквани в искането. Задължителната регистрация по настоящ адрес ще ограничи мобилността на осъдените и отклоняването им от институциите, в които са настанени, а срещите с пробационен служител ще засилят потенциала на възпитателните грижи, които им се оказват там и от които, по твърденията на защитата, двете момчета се нуждаят. Предлаганото наказание обществено порицание не е в състояние да постигне целите, посочени в чл.36 от НК, както на плоскостта на личната , така и на генералната превенция,поради което не може да бъде оценено като справедлива алтернатива на намалените до седем месеца пробационни мерки.. Останалите възражения срещу атакувания съдебен акт също са неоснователни. Уникалното като редакция и правна лексика искане не съдържа разумни възражения срещу следвания от двете инстанции процесуален ред за разглеждане и решаване на делото. Пред районния съд подсъдимите поискали съкратено съдебно следствие и признали изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът установил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и постановил определение по реда на чл.372, ал.2 от НПК за ползването им при постановяване на присъдата. Подсъдимите имали назначен защитник и били надлежно предупредени от съда за последиците от самопризнанието. Съдът не е допуснал други нарушения /освен посоченото по-горе/, които да обуславят допълнителни корекции на влязлата в сила присъда. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което защитникът на подсъдимите свързва с нарушение на чл.58 а и чл.61 от НК. Първата инстанция е отчела непълнолетието на подсъдимите и съгласно чл.63,ал.1,т.3 от НК правилно е редуцирала предвидените от чл. 346, ал.2 , т.3 и чл.195, ал.1, т.5 от НК наказания лишаване от свобода, след което е приложила точно чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. След замяната по чл.63 от НК не е възникнала хипотезата на алтернативно предвидени различни наказания, поради което не е била в действие и цитираната от защитата забрана за налагане на най-тежкото от тях. Не намира подкрепа в данните по делото и доводът за проявени от подсъдимите лекомислие и увлечение. Въззивната инстанция се е занимала с това възражение и законосъобразно е отхвърлила възможността по отношение на подсъдимите да бъде приложен чл.61 от НК. Преди всичко характеристиките на извършените конкретни деяния изключват оценъчен или волеви дефицит в осъдените лица. Напротив, престъпленията са резултат на целенасочено планиране, разпределение на ролите и престъпна упоритост. На следващо място негативната информация за социалното поведение на А. и Н. поставят под съмнение ефективността на възпитателните мерки по ЗБППМН, която е задължителна предпоставка за освобождаването им от наказателна отговорност поради възрастови особености. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т .3 във връзка с от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 8/ 2009 г. на Районния съд в гр. Ч., като изменява постановената по него присъда № 11 от 10.02.2009 г., потвърдена с решение № 58 от 09.06.2009 г. по внохд №33/2009 г. на Окръжен съд- Смолян в частта й относно наказанията на Н. А. Н. и Б. А. А. за извършеното от тях престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.195 ,ал.1 т.4 и т.5, във вр. с чл.194 , ал.1 и чл.20, ал.2 от НК и в частта , с която е определено общо наказание по чл.23 от НК, като намалява размера на наложените пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител от осем месеца на седем месеца. Оставя без уважение искането за възобновяване на производството в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.