Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София, 29.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Гълъбина Генчева Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5719 по описа за 2015 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 131/ 25.05.2015 г. по гр. д. № 41/ 2015 г, с което Великотърновски апелативен съд, потвърждавайки решение № 637/ 28.11.2014 г. по гр. д. № 667/ 2014 г. на Русенски окръжен съд, отхвърля исковете да признае за установено по отношение на [фирма] със седалище [населено място], че по придобивна давност и при условията на съпружеска имуществена общност (СИО) М. К. М. и М. К. М. са собствениците на един магазин в [населено място]. Обжалването е допуснато с определение № 3/ 04.01.2016 г. по настоящото дело за проверка на неговата правилност при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (основно и допълнително) по процесуалноправния въпрос: обвързан ли е правоприемникът от решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело? Касаторите М. К. М. и М. К. М. се оплакват, че въззивното решение е неправилно. В нарушение на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), въззивният съд е приел, че са обвързани от влязлото в сила решение, с което е бил уважен иск по чл. 108 ЗС за магазина на ответника по касация срещу техния праводател. Поради това, че исковата молба по ревандикационния иск не е била вписана, въззивният съд е бил длъжен да приеме за осъществено едно от изключенията от чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.). Касаторите се оплакват, че това нарушение е довело и до неправилно приложение на института на придобивната давност – способът, при който са придобили собствеността върху магазина. Искат касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да уважи исковете. Претендират разноските по делото. Ответникът [фирма] със седалище [населено място], ответник и по касационната жалба възразява, че решението е правилно. Претендира възнаграждение за представителството от юрисконсулт и пред настоящата инстанция. Настоящият състав на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, намира, че лицето, което е придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл. 108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), а сега от чл. 226, ал. 3 ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, съответно на решението, с което искът е уважен. За да бъде уважено притезанието за предаване на владението по чл. 108 ЗС, е достатъчно ответникът да владее имота към предявяването на иска. Лицето, което е придобило владението на имота от ответника по ревандикационния иск, може да се легитимира като собственик на основание придобивен способ, чийто фактически състав е осъществен след датата, на която е влязло в сила решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. Мотивите за отговора са следните: Разпоредбите на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), а сега чл. 226, ал. 1 и 2 ГПК, отчитат материалноправната възможност спорното право да бъде прехвърлено по време на висящия процес и уреждат правилото, че делото продължава своя ход между първоначалните страни. Те признават и процесуалноправните възможности правоприемникът да встъпи или да бъде привлечен като трето лице, а да замести своя праводател – с изричното съгласие на първоначалните страни до приключване на делото пред първата инстанция. Съгласно чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), а сега чл. 226, ал. 3 ГПК, постановеното решение съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя, с изключение на действието на вписването, когато се отнася до недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи. Чл. 121 ГПК (отм.) следва да бъде подложен на тълкуване от позицията на повдигнатия въпрос, а проведеното тълкуване ще има значение и за приложението на чл. 226 ГПК. Отменената и действащата процесуалноправна разпоредба имат идентично съдържание и след 01.01.2001 г. – датата, на която влезе в сила последното изменение на чл. 112, б. „а“ ЗС - регулират еднакво обществените отношения, които следва да бъдат обсъдени. Изменението предвиди да се вписват исковите молби по чл. 108 ЗС (аргумент от препращането с чл. 114, б. „а“ ЗС), а с това – и решенията, с които исковете по чл. 108 ЗС са уважени (чл. 115 ЗС). Т. позиция следва да бъде съобразена и с идентичното съдържание на разпоредбите чл. 416 ГПК (отм.) и чл. 523 ГПК. Тълкувателният подход изисква да бъде подложена на обсъждане хипотезата, в която срещу владелеца е бил предявен ревандикационен иск в защита на правото на собственост върху недвижим имот, но в течение на производството ответникът по иска е предал владението на трето за процеса лице, извършвайки действие на разпореждане с имота. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ГПК (отм.) забранява (по правило) на третото лице да замести ответника по иска по чл. 108 ЗС. Чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), обвързва лицето, придобило спорното право в течение на производството със силата на пресъдено нещо на постановеното (между други) решение, но и предвижда, че когато се касае за недвижим имот действията на вписването (чл. 114 ЗС) формират изключение. След 01.01.2001 г. исковите молби по чл. 108 ЗС за недвижими имоти подлежат на вписване. Въпреки това лицето, получило владението върху имота от ответника по иска по чл. 108 ЗС в течение на производството, е адресат на разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.). За този извод вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС е без значение, а след това – и на решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. Спорното право по иска по чл. 108 ЗС относно недвижим имот е в защита на абсолютното право на собственост или на друго вещно право върху имота (чл. 111, ал. 1 ЗС), а то е от категорията на тези, които не могат да се придобият чрез сделка, сключена с неправоимащ. Действието на вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС е само оповестително – да се даде гласност на съдебния спор за собственост относно имота (чл. 114, б. „а“, изр. посл., вр. чл. 112, б. „а“, in fine ЗС). Следователно правилото на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.) важи спрямо лицето, получило владението от ответника по иска по чл. 108 ЗС. Обвързаността на това лице от силата на пресъдено нещо на решението не е обусловена от знание за висящия процес, а оттук - и от спазването или от нарушаването на изискването за вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС, съответно на решението, с което този иск е уважен. За да бъде уважено притезанието по иска по чл. 108 ЗС, е достатъчно ответникът да е бил във владение на имота към предявяването на иска. Чл. 416, ал. 1 ГПК (отм.), а сега чл. 523, ал. 1 ГПК, потвърждава извода, като задължава съдебният изпълнител да извърши въвод в недвижимия имот, присъден в полза на ищеца, и срещу такова трето за изпълнението лице, което е започнало да владее имота, след като е бил заведен искът по чл. 108 ЗС. Разпоредбата не задължава изпълнителният орган да извършва проверка за вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС, респ. на решението, послужило като изпълнителен титул. Съдебният изпълнител не извършва, а отлага въвода във владение на недвижимия имот, само ако третото лице заяви самостоятелно основание да владее имота, което изключва притезанието на владение на взискателя, – така чл. 416, ал. 2 ГПК (отм.), а сега чл. 523, ал. 2 ГПК. Владението, предадено на третото лице от ответника по уважения иск по чл. 108 ЗС, не е самостоятелно, а произтича от владението на ответника. Задължението на съдебния изпълнител да въведе взискателя във владение на присъдения на основание чл. 108 ЗС имот следва от проверката, при която изпълнителният орган се убеждава, че разпоредителното действие длъжникът (ответник по иска по чл. 108 ЗС) е извършил в течение на производството, а не от заявената от третото лице самостоятелност на неговото владение върху имота. Лицето, което е придобило владението на имота от ответника по иска по чл. 108 ЗС, може да се легитимира като собственик по придобивен способ, чийто фактически състав е осъществен след датата на влизане в сила на решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. Чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), който съгласно чл. 211 ГПК (отм.) се прилага и за въззивното производство, предвижда, че съдът може и е длъжен да вземе пред вид релевантните факти, осъществени към приключване на съдебното дирене (сега чл. 235, ал. 2 и чл. 272 ГПК). Това е и меродавният момент, към който е установено правото на ищеца по иска по чл. 108 ЗС, а решението поражда сила на пресъдено нещо. Чл. 255, изр. 2 ГПК (отм.), а сега чл. 439, ал. 2 ГПК го потвърждават. От друга страна обаче давност не тече през периода от датата на приключване на съдебното дирене до датата на влизане на решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. Този период е включен в основанието за спиране на чл. 84 ЗС, вр. чл. 115, б. „ж“ ЗС не само за ответника по уважения иск по чл. 108 ЗС, но и за лицето, което е придобило от него владението на имота. След като законът предвижда, че това лице е обвързано от влязлото в сила решение, то е обвързано и от процесуалноправните последици на предявения иск. Когато ответникът по иска по чл. 108 ЗС предава владението на имота на трето лице чрез извършването на разпоредителна сделка в течение на производството в неговата процесуална легитимация настъпва промяна. Той става процесуален субституент по притезанието за предаване на владението, а чл. 121, ал. 1 ГПК (отм.) представлява предвидено в закона изключение от правилото на чл. 15, ал. 3 ГПК (отм.), а сега чл. 226, ал. 1 и чл. 26, ал. 4 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата неоснователна. Съображенията за това са следните: С положителните установителни искове касаторите са поискали да бъде защитено тяхното право на собственост върху магазина с твърденията, че са го придобили по давностно владение в режим на СИО. В обстоятелствената част на исковата молба са посочили, че владението са установили на датата, на която касаторът М. К. М. по време на брак с касатора М. К. М., купува магазина с договор № 146/ 09.03.2003 г. от Е. В. К. (трето за процеса лице), без да знае, че последният не е собственик на имота. Владението е нарушено на 15.05.2014 г. - датата, на която съдебен изпълнител по искане на ответника (ответник и по жалбите), взискател по изпълнително дело 7029/ 2014 г. по описа на СИС към РС-Русе, е отложил извършването на въвод, след като е намерил съпрузите Маркови във владение на магазина. Тогава те узнават, че се изпълнява решение № 234/ 19.09.2013 г. на Великотърновски окръжен съд по гр. д. № 145/ 2013 г, влязло в сила на 31.03.2014 г, с което е уважен ревандикационният иск на ответника по касационната жалба срещу техния праводател по договора за покупко-продажба. Според касаторите, периодът от 09.03.2003 г. до 15.05.2014 г. е достатъчно дълъг, за да ги легитимира като собственици по придобивна давност. По въведения оригинерен способ са изтъкнали като релевантно обстоятелството, че към датата на сключване на договора исковата молба по чл. 108 ЗС не е била вписана. Неговата релевантност е отречена с обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че по относимите факти страните не спорят, а тяхното осъществяване събраните доказателства не отричат. Съобразил е, че правният спор се концентрира върху начина, по който следва да тълкува чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.) (влязлото в сила решение е постановено по реда на ГПК (отм.)) и да реши производния от него въпрос за действието на решението откъм оригинерния придобивен способ, заявен от касаторите. Въззивният съд е приел, че към предявяването на иска по чл. 108 ЗС (10.12.2002 г.) ответникът по него е бил във владение на магазина. Приел, е че съгласно чл. 84 ЗС, вр. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД в периода на висящност на приключилото дело давност не тече не само за ответника по иска по чл. 108 ЗС, но и за касаторите. Те са придобили владението на магазина от ответника по ревандикационния иск в течение на производството по този иск и съгласно чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.) са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. За този извод въззивният съд е приел да няма значение вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, а след това – и на влязлото в сила решение. Намерил е датата на влизане на решението в сила (31.03.2014 г.) за най-ранната възможна за началото на давностния срок. Отхвърлил е исковете по съображения, че периодът от 31.03.2014 г. до приключване на съдебното дирене е достатъчно къс, за да осъществи предпоставките на въведения оригинерен придобивен способ. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите на въззивния съд съответстват изцяло на дадените отговори на процесуално-правните въпроси, по които е допуснат касационният контрол. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите следва да заплатят възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт и пред настоящата инстанция в минималния размер. Касаторите следва да го понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/ 25.05.2015 г. по гр. д. № 41/ 2015 г. на Великотърновски апелативен съд. ОСЪЖДА М. К. М. ЕГН [ЕГН] и М. К. М. ЕГН [ЕГН] да заплатят на [фирма] солидарно сумата 2 775 лв. - на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.