Р Е Ш Е Н И Е № 448 гр.София, 31 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Севдалин Мавров при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 2062/2011г. Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по ИСКАНЕ на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НЧД № 158/2011 г. на Софийския районен съд и отмяна изцяло на постановеното по него определение от 28.03.2011 г., с което съгласно чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, на осъдения В. Д. Й. е определено наказание пробация от наложените наказания по нохд № 5823/09 г. на СРС и нохд № И-1673/10 г. на СРС, и прекратяване на производството по НЧД № 158/2011 г. на Софийския районен съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, тъй като съдът е нарушил правилото по чл. 413, ал. 1 НПК ,вр.чл. 24, ал. 1,т. 1 НПК. Освен че се е произнесъл по недопустимо производство, съдът е приложил неправилно чл. 23 –чл.25 НК към конкретните фактически данни за осъжданията на лицето и не му е наложил изискуемото се от закона общо най-тежко наказание от определените по цитираните дела. ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. ОСЪДЕНИЯТ В. Д. Й. - редовно призован, не се явява на заседанието пред ВКС и не сочи уважителна причина за неявяването си, след като е получил лично препис от искането на Главния прокурор и призовка за съдебното заседание пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането е ОСНОВАТЕЛНО. Доводите за допуснати съществени нарушения на правилата по чл.413, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1,т. 6 НПК са основателни. С определение от 09.02.2011 г. по чнд № 16171/10 г. на Софийския районен съд на осъдения В. Д. Й. е наложено общо, най-тежкото наказание от наложените му с влезли в сила присъди по НОХД №5823/2009 год. на СРС и НОХД № И 1673/2010 год. на СРС , а именно - „пробация" при следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година с периодичност два пъти седмично и „задължителни пробационни срещи с пробационен служител" за срок от една година. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднат срока, през който осъденият Й. е изтърпявал част от наказанието „пробация" по групираните дела. На основание чл. 59, ал.1 от НК от срока на общо най-тежкото наказание е приспаднат и срока, през който осъденият Й. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража" по групираните дела. Определението по чнд № 16171/10 г. на Софийския районен съд като необжалвано, респ. непротестирано, е влязло в сила на 25.02.2011 г. С определение от 28.03.2011г. по нчд№158/2011год. на Софийски районен съд, образувано по искане за кумулация на наказанията по същите влезли в сила присъди, постановени по НОХД №5823/2009 год. на СРС и НОХД № И1673/2010 год. на СРС, съдът отново е групирал наложените по тях наказания на осъдения Й., определяйки общо най-тежкото, въпреки произнасянето на съда по същия материалноправен въпрос, по отношение на същото осъдено лице , при действието на забраната по чл. 24, ал.1,т. 6 НПК за последващото му пререшаване. Безспорно е, че с последваното определение по нчд№158/2011год. на Софийски районен съд е накърнена задължителната материална и формална сила на влезлия в сила съдебен акт – определение от 09.02.2011 г., по чнд № 16171/10 г. на Софийския районен съд . В случая, освен, че съдът по нчд№158/2011год. на СРС не е имал процесуалната възможност да се произнесе втори път по същия материалноправен въпрос - групирането на наказанията по същите присъди, спрямо същия деец, съдът неправилно е присъединил към наказанието пробация с най-дълъг срок, определено по НОХД №5823/2009 год. на СРС и една от пробационните мерки - „включване в курсове за професионална квалификация" за срок от 9 месеца, която е част от наказанието пробация с по-кратък срок, наложено по НОХД №И-1673/10 г. на СРС, с което е нарушил и материалния закон. Наказанието пробация е съвкупност от мерки ( спр. чл. 42а НК) и те не могат да се разделят при кумулиране на наложени с различни присъди наказания от този вид. Известно е от закона и от правната теория, че присъединяването към общо най-тежкото наказание по чл. 23, ал.1 НК е предвидено само в хипотезите по ал. 2 и ал. 3 на същата норма и касае наложено друго по вид наказание, а не кумулиране на части от наложени наказания. Допуснатите нарушения на закона са съществени. Определящото нарушение е същественото процесуално нарушение, защото производството и определението по атакуваното дело са недопустими. Определението не е проверявано по касационен ред. Поради гореизложеното и на основание чл. 420 ал.1, във вр. с чл. 422 ал.1 т.5, във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 425 ал.1 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 158/2011 г. на Софийския районен съд и ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 28.03.2011 г., с което съгласно чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 НК, на осъдения В. Д. Й. е определено общо най-тежкото наказание “пробация”, от наложените наказания по нохд № 5823/09 г. на СРС и нохд № И-1673/10 г. на СРС. ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по НЧД № 158/2011 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :