Р Е Ш Е Н И Е № 184 град София, 31 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 50/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на частната обвинителка С. Христова В. от[населено място], чрез нейния повереник - адвокат Х. Х., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 512/2010 г. Твърди се, че с приложението на чл. 66 НК, наложеното на подсъдимия Ю. И. наказание се явява явно несправедливо, като се иска да бъде отменено приложението им. Подсъдимият И. и неговият защитник – адвокат В. М., считат жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 367/09.11.2010 г., постановено по внохд № 512/3010 г., Софийският апелативен съд, 2-ри наказателен състав, е потвърдил присъда № 208/08.06.2010 г., постановена по нохд № 779/2010 г., на С. градски съд, наказателна колегия, 3-ти състав, с която подс. Ю. И. И., е бил признат за виновен в извършено на 22.12.2001 г., в С., окръг Кууки, на 1.6 мили северно от[населено място], престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 б. “а” и „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” и „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, условно на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от пет години, както и на лишаване от правото да управлява МПС за срок от две години, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Със същата присъда се е произнесъл и по направените разноски. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Единственото оплакване на частната обвинителка и нейния повереник, е че неправомерно според тях са приложени разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. Посоченото възражение при приетите от съдилищата данни за извършеното деяние и личността на дееца, е лишено от основание и е неоснователно. Същите правилно са посочили, че в случая са налице всички материално – правни предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, като е и било взето в пред вид, че за постигане целите на наказанието, задачите на индивидуалната и генерална превенции по чл. 36 НК, не се налага подсъдимият да бъде изолиран от обществото. Определен е бил максималният изпитателен срок от пет години, който притежава особен превантивен и мотивационен ефект, както е посочила въззивната инстанция и запазва възможността за един дълъг период да бъде изпълнено определеното наказание, ако в този срок извърши ново престъпление. Точно са отчетени фактите на обвинението, проведения наказателен процес, осъждането и наложеното наказание и от там извода, че сами по себе си те са от естество да окажат върху подсъдимия и останалите членове на обществото достатъчно възпитателно – поправително и репресивно въздействие, без да е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието. На вниманието, на въззивният съд е било искането за отмяна приложението на разпоредбите, на чл. 66 НК. Същият подробно го е обсъдил в мотивите си и е направил законосъобразен извод, че е неоснователно. Изложените съображения са подробни, подкрепени от данните по делото поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Съставът на съда, постановил обжалваното въззивно решение, се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно индивидуализацията на наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. И според настоящият състав на касационния съд, санкцията от две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, е напълно справедлива. Поради това няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на условното осъждане. С оглед на този извод – за справедливостта на приложението на чл. 66, ал. 1 НК, жалбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 - ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 367/09.11.2010 г., постановено по внохд № 512/2010 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: