1 10 Р Е Ш Е Н И Е № 69 СОФИЯ, 11.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3297/2021 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Б. като пълномощник на В. Г. В., срещу въззивно решение № 260077 от 25.05.2021 г. по в.гр.д. № 48/21 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 260631 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 1038/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Г. В. против „Експрес гаранцион комерс” ЕООД иск за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ателие, самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............по КККР, одобрени през 2008 г., с площ 123.46 кв.м, основан на твърдение за придобиване на правото на собственост на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ...., т..., дело № ........../2015 г., както и в частта, с която В. В. е осъден да заплати на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД разноски по делото в размер на 2 100 лв. Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че В. Г. В. притежава право на собственост върху 29.0814% ид. части от сградата, както и от правото на строеж върху дворното място, в която е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор ............., придобити на основание посочения по-горе договор за покупко-продажба, както и в частта, с която „Експрес гаранцион комерс” ЕООД е осъдено да заплати на В. В. разноски в размер на 416.29 лв., и в тези части е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. В. против „Експрес гаранцион комерс” ЕООД иск за установяване, че ищецът е собственик на 29.0814 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. С определение № 101 от 14.03.2022 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. второ ГПК за проверка на неговата допустимост с оглед констатацията на въззивния съд, че след предявяване на иска за собственост процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...............по КККР, е погинал и не съществува. Жалбоподателят В. Г. В. поиддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа, че таванският етаж е бил самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв не е бил предмет на договора за ипотека, сключен през 2008 г. Към момента на извършване на публичната продан, по която цялата сграда е възложена на ответника, таванският етаж не е бил собственост на длъжника „С.” ООД, поради което и по отношение този обект публичната продан не е породила вещнопрехвърлително действие. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че таванският етаж е погинал в хода на производството по делото и не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, но ако се приеме, че това е така, това означава, че правото му на строеж се е възстановило в неговото първоначално състояние за придобиване на право на собственост върху този обект след повторното му изграждане. Ответникът по касация „Експрес гаранцион комерс” ЕООД изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че след като главната вещ е погинала, то и правото на строеж не може да съществува. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № .., т...., дело № ....../2015 г. на нотариус № 194 по регистъра на НК, ищецът В. Г. В. е закупил от В. К. Н. и Г. Б. Н. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................., находящ се в [населено място], [улица], представляващ ателие, разположено на целия трети /тавански/ етаж в жилищна сграда, с площ 123.46 кв.м, ведно с 29.0814% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е изградена. Праводателите му са се легитимирали като собственици на този обект с Договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, сключен на 11.06.2015 г. между В. К. Н., Г. Б. Н. и „С.” ЕООД, представлявано от управителя Г. Н., като съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................., представляващ жилище, разположено на целия първи етаж на сградата на [улица], ведно с принадлежащите му избени помещения в сутерена и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена; и на самостоятелен обект с идентификатор .................., представляващ ателие, разположено на целия трети /тавански/ етаж на сградата, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. По силата на този договор самостоятелният обект с идентификатор ..................-ателие на третия /тавански/ етаж е разпределен в дял на праводателите на ищеца В. и Г. Н., а самостоятелният обект с идентификатор ....................-на „С.”ЕООД. Не е било спорно, че по силата на нотариален акт № 17/2000 г. дружеството е било собственик и на самостоятелния обект с идентификатор ................., представляващ жилище на целия втори етаж, с площ 128.40 кв.м, ведно с принадлежащите му избени помещения в сутерена и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Установено е също, че през 2008 г. „С.” ЕООД, представлявано към този момент от В. Н., и В. Н. и Г. Н. като физически лица са учредили в полза на „Т. банк” АД договорна ипотека за обезпечаване вземане на банката към „С.” ЕООД, произтичащо от договор за кредит. Ипотеката е учредена върху недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], [улица], с площ 265 кв.м, съставляващо поземлен имот.... в кв. ..........по плана на трети микрорайон на [населено място], и построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ 135 кв.м и брутна застроена площ 393.46 кв.м, състояща се от сутеренен етаж, първи етаж и втори етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В нотариалния акт е посочено, че дружеството „С.” ЕООД е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, 1/2 ид. част от първия етаж и от сутерена, и на целия втори етаж, а ипотекарните длъжници В. Н. и Г. Н.-на 1/2 ид. част от дворното място, 1/2 ид. част от първия и от сутеренния етаж. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8404/2014 г. Варненския районен съд, с който дружеството „С.” ЕООД е осъдено да заплати на кредитора „Т. банк” АД посочени в изпълнителния лист суми, е образувано изпълнително дело. В извършения от ЧСИ опис са описани дворното място, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от сутерен етаж, първи етаж, втори етаж и тавански етаж, като е посочено, че „С.” ЕООД е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, 1/2 ид. част от сутеренния и от първия етаж, и на целия втори етаж, а В. и Г. Н. са собственици на 1/2 ид. част от дворното място, на 1/2 ид. част от сутерена, от първия и от таванския етаж. На 26.08.2014 г. е вписана възбрана върху дворното място, и построената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж, първи етаж и втори етаж, ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. На 23.10.2014 г. е вписана възбрана върху целия тавански етаж със застроена площ 135 кв.м, състоящ се коридор, две стаи, кухня, килер и тоалет, ведно с идеални части на сградата и от правото на строеж върху терена. След проведена публична продан, на 08.01.2016 г. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот, с което недвижимият имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно място ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от сутеренен, първи, втори и тавански етаж, е възложен на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД. С влязло в сила решение по гр.д. № 2375/2016 г. на Варненския окръжен съд са отхвърлени отделените за самостоятелно разглеждане насрещни искове, предявени от „Експрес гаранцион комерс” ЕООД против В. Г. В., В. К. Н., Г. Б. Н. и „С.” ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за доброволна делба от 11.06.2015 г. и на нотариален акт № ....от 22.06.2015 г. на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.1 ЗЗД-поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона. Прието е, че таванският етаж към момента на извършването на доброволната делба и към момента на сключване на прехвърлителната сделка с ищеца В. В. е представлявал самостоятелен обект на правото на собственост с предназначение на ателие. С оглед изявленията на ответното дружество, че в хода на делото таванският етаж е погинал, тъй като покривната конструкция е разрушена, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която е установила, че към м. септември 2020 г. сградата на [улица] без покрив и в лошо техническо състояние. Покривната конструкция е срутена, повредени са междуетажните конструкции, има подпухнала и паднала външна мазилка, повредено и счупено вътрешно стълбище. По делото е установено също, че през 2005 г. „С.” ЕООД и В. К. Н. са предявили против Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на таванския етаж. Претендираното право на собственост ищците са обосновали с твърдението, че таванският етаж не е самостоятелен обект на собственост, а представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и като такава е собственост на ищците, които са собственици на самостоятелните жилищни обекти в сградата. Този иск е уважен. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че учредената през 2008 г. договорна ипотека обхваща и таванския етаж, независимо, че същият не е описан в договора, тъй като съсобствениците на сградата са третирали същата като двуетажна, а таванският етаж-като подпокривно пространство, което не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, следователно-волята им е била да учредят ипотека върху цялата сграда. За да обоснове този извод съдът се е позовал на твърденията на праводателите на ищеца-„С.” ЕООД и В. Н., изложени в исковата молба по по гр.д. № 4746/2005 г. по описа на Районен съд-Варна, образувано по предявения срещу Р. ревандикационен иск. Оттук е направил извод, че с изнасянето на публична продан на цялата сграда и с влизане в сила на постановлението, с което тя е възложена на ответното дружество, ищецът В. В. е изгубил собствеността върху придобитото от него ателие, разположено на целия втори етаж. Според въззивният съд предявеният установителен иск за собственост на ателието, разположено на таванския етаж, е неоснователен и на друго самостоятелно основание - в хода на делото таванският етаж е погинал и не съществува. По основанието за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема следното: Правният интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, за които съдът следи служебно във всяко положение на делото. В своята практика ВКС последователно приема, че искът за собственост върху вещ, която е погинала или е разрушена, е недопустим. Това разрешение се основава на разбирането, че правото на собственост и другите вещни права винаги са конкретизирани върху определена вещ. Ако към момента на предявяване на иска вещта е погинала и физически не съществува, искът ще бъде недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ще липсва обект на правото на собственост, който да бъде предмет на търсената с иска защита. Същото ще бъде положението и в случаите, когато вещта към момента на предявяване на иска за собственост е съществувала, но в хода на производството е погинала, независимо по каква причина. Освен в предвидени в закон случаи, недопустим е иск за установяване на право на собственост към минал момент. Ако принадлежността на правото на собственост върху погиналата вещ е от значение за други вещни или облигационни права на ищеца, той разполага с възможността да предяви иск за защита на тези права, като в рамките на това производство съдът по необходимост ще следва да вземе становище в мотивите относно твърдяното от ищеца право на собственост. В случая настоящият състав намира, че недвижимият имот, предмет на установителния иск не е погинал, поради което предявеният установителен иск за собственост и съответно постановеното по него въззивно решение са дапустими. Съображениата за това са следните: От събраните по делото доказателства, в това число и приложеното гр.д. № 2375/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, е установено съществуването на тавански етаж на двуетажната жилищна сграда в [населено място], [улица], отделен от останалите етажи в сградата посредством метална врата. Достъпът до него се е осъществявал от вътрешна дървена стълба. Установено е също, че сградата като цяло е била в много лошо техническо състояние, неподдържана, с компрометирана покривна и подова конструкция. При извършения през 2020 г. оглед вещото лице М. А. е констатирало срутване на покривната конструкция, повредени междуетажни конструкции и вътрешно стълбище. Вещото лице е онагледило констатациите си със снимков материал, видно от който липсва покривът на сградата, но са запазени ограждащият надзид, изграден от тухли, и навес с керемиди на тераса на подпокривното пространство. По делото са събрани доказателства, че поради лошото техническо състояние на сградата-недвижима културна ценност, на ищеца и на ответното дружество неколкократно са давани указания от [община] за нейното аварийно-временно укрепване. При тези доказателства настоящият състав намира, че при запазени ограждащи стени на таванския етаж, липсата на покрив на сградата не може да обоснове извод, че този етаж е погинал и не съществува. Покривът е конструктивен елемент на цялата сграда, а не само на таванския етаж. Без покрив сградата не може да съществува, тъй като е изложена на неблагоприятни атмосферни условия, които влошават нейното състояние и пречат на нормалното и безопасно ползване по предназначение и на по-долните етажи. При данните по делото, че процесната сграда е построена през 20-те години на миналия век и покривната конструкция е била повредена, липсата на покрив в определен период-до изграждане на нов такъв, налага извод, че се касае за временно състояние, което само по себе си няма за последица погиване на сградата или на таванския етаж от нея като обекти на правото на собственост. По основателността на касационната жалба: Изводът на въззивния съд, че учредената през 2008 г. от „С.” ЕООД, В. Н. и Г. Н. договорна ипотека обхваща и таванския етаж, е формиран при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Въпросът дали една реално обособена вещ представлява самостоятелен обект на правото на собственост се разрешава съобразно нейните обективно установени характеристики, а не с оглед становищата на страните по делото. В този смисъл обстоятелството, че при предходното дело за ревандикация на таванския етаж праводателите на ищеца са твърдяли, че същият представлява подпокривно пространство-обща част по предназначение по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, не може само по себе си да обоснове извод, че таванският етаж няма характер на самостоятелен обект и следва главната вещ и не освобождава съда от задължението да обсъди събраните по делото доказателства и да направи свои собствени изводи дали таванският етаж е самостоятелен обект на правото на собственост или обща част по смискъла на чл. 38, ал.1 ЗС. Въпросът дали таванският етаж е предмет на учредената договорна ипотека е от значение за правото на кредитора да насочи изпълнението върху него и за частта, която е била собственост на физическите лица В. и Г. Н.. За разлика от длъжника, който отговаря за задълженията си към кредитора с цялото си имущество, ипотекарните длъжници, които са обезпечили изпълнението на чуждия дълг с ипотека върху собствения си имот, отговарят само с ипотекирания имот, ако кредиторът насочи изпълнението си върху него. Установено е по настоящото дело, че таванският етаж представлява помещение, до което има достъп от еднораменно дървено стълбище. В него са били обособени вестибюл и чрез тухлени зидове и дървени врати 3 бр. стаи, както и санитарен възел. В най-високата част таванският етаж е бил с височина 2.96 м, в линията на вратите-2.30 м., а височината на надзида е 1.16 м. С тези параметри таванският етаж съществува от момента на построяване на сградата /20-30 години на ХХ век/. Безспорно, към минал момент при действието на отменените ЗБНМ, ЗПИНМ и Строителните правила за изграждане на населените места, на ЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ той не е отговарял на строителните правила и норми за жилище и за ателие. При действието на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони също не отговаря на нормативните изисквания за жилище, но отговаря на изискванията за ателие. Не е установено към момента на учредяване на договорната ипотека през 2008 г. стаите в таванския етаж да са били със статут на складови помещения, придадени към жилищата на долните етажи, за да се приеме, че по правилото на чл. 98 ЗС във вр. с чл. 37 ЗС следват правото на собственост на главната вещ. Изложеното налага извод, че по действащата към 2008 г. нормативна уредба таванския етаж е отговарял на нормативните изисквания за самостоятелен обект на правото на собственост-ателие. Той не е описан в договора за ипотека, поради което и с оглед принципа за специалност на ипотеката, установен в чл. 166, ал.2 ЗЗД, следва, че тя не разпростира действието си по отношение на същия. Доколкото не е установено друго, длъжникът „С.” ЕООД като собственик на 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена сградата, е бил собственик на 1/2 ид. част от таванския етаж. Другата 1/2 ид. част е била собственост на ипотекарните длъжници В. и Г. Н.. Извършената през 2015 г. доброволна делба на таванския етаж между съсобствениците „С.” ЕООД и В. и Г. Н., по силата на която таванският етаж, представляващ самостоятелен обект-ателие, е възложен в дял на съсобствениците Н., е непротивопоставима на основание чл. 453 ГПК на кредитора предвид вписаната на 23.10.2014 г. в изпълнителното производство възбрана върху този етаж, поради което по отношение на него 1/2 ид. част от имота се счита собственост на длъжника „С.” ЕООД. Тази относителна недействителност засяга и разпоредителната сделка, с която В. и Г. Н. са прехвърлили на ищеца правото на собственост върху таванския етаж. Приема се, че в колкото и патримониума да премине последователно обремененият с възбрана имот, лицето, в чиято полза възбраната е наложена, ще може да осъществи своето право, без да атакува веригата от последователни сделки на разпореждане / решение № 292 от 05.11.2913 г. по гр.д. № 1291/2012 г. на ВКС, ІV г.о./. Следователно, за 1/2 ид. част от имота, която е била собственост на длъжника „С.” ЕООД по аргумент от чл. 496, ал.2 ГПК ищецът В. В. не може да противопостави на кредитора, а съответно и на купувача от публичната продан, правото си на собственост до размер на 1/2 ид. част, придобито на основание договора за продажба, сключен след вписване на възбраната. За тази част публичната продан е породила валидно вещнопрехвърлително действие. За останалата 1/2 ид. част, която не е била собственост на длъжника „С.” ЕООД възбраната няма действие и извършеното от В. и Г. Н. разпореждане легитимира ищеца като собственик на тази 1/2 ид. част към момента на извършване на публичната продан, което налага извод, че правото му на собственост върху тази идеална част не е изгубено поради придобиването му от ответника-продадена е идеална част, която не е била собственост на длъжника. Съгласно чл. 500 ГПК, когато изпълнението е насочено срещу съсобствен имот на някой от съсобствениците, се описва целият имот, но се продава само идеалната част на длъжника. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на В. Г. В. против „Експрес гаранцион комерс” ЕООД за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ателие, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................по КККР, одобрени през 2008 г., с площ 123.46 кв.м, ведно с принадлежащите към този обект 29.0814% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, е отхвърлен до размер на 1/2 ид. част. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, в отменената част следва да бъде постановено решение по същество от касационната инстанция, с което бъде признато за установено по отношение на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД, че на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ...., т...., дуело № ......./2015 г. на нотариус с рег. № 194 в регистъра на НК, В. Г. В. е собственик на 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.120.1.3, представляващ ателие на таванския етаж в сградата на [улица] [населено място]., с площ на обекта 123,46 кв.м, ведно с 1/2 ид. част от принадлежащите към този обект 29.0814% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. В останалата част за разликата над 1/2 ид. част от правото на собственост върху този недвижим имот въззивното решение е правилно по резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 260077 от 25.05.2021 г. по в.гр.д. № 48/21 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260631 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 1038/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Г. В. против „Експрес гаранцион комерс” ЕООД иск за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ателие, самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................по КККР, одобрени през 2008 г., с площ 123.46 кв.м, ведно с принадлежащите към този обект 29.0814% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ................, до размер на 1/2 ид. част, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД, че на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ...., т...., дело № ........../22.06.2015 г. В. Г. В. е собственик на 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ателие, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...........по КККР, одобрени през 2008 г. КККР, с площ 123.46 кв.м, ведно с 1/2 ид. част от принадлежащите към този обект 29.0814% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ................ ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260077 от 25.05.2021 г. по в.гр.д. № 48/21 г. на Варненския апелативен съд в останалата обжалвана част, с която установителният иск за собственост на недвижимия имот е отхвърлен за разликата над 1/2 ид. част . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: .