Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * реституция * застрояване * благоустройствени мероприятия * държавна собственост * предоставяне за стопанисване и управление * косвен съдебен контрол


2
решение по гр.д.№ 1591 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е


№ 457

София,09.12.2011 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1591 по описа за 2010 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. А. Матов и И. А. Матов срещу решение № 160 от 01.07.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 344 от 2005 г., с което е изменено решение № 59 от 05.04.2005 г. по гр.д.№ 541 от 2004 г. на Смолянския районен съд, като по същество е отхвърлен предявеният от Н. А. Матов и И. А. Матов /конституирани като правоприемници на починалата в хода на процеса първоначална ищца З. И. Матова/ срещу Г. производствена кооперация „К.-СС”-с.С. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижими имот: производствена база-дърводелски цех, представляващ метална конструкция на бетонни фундаменти на един етаж, със застроена площ от 741 кв.м. и прилежащия й терен, съставляващ УПИ II от кв.67 по плана на [населено място] лъка, [община], одобрен със заповед № 1498 от 1987 г. и заповед № 201 от 1996 г. с площ от 2 860 кв.м. при граници на УПИ: наследници на И. К., улица, река и Д. К..
В касационните жалби се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Пълномощниците на ответника ГПК „К.-СС”-с.С. оспорват жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: К. жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с определение на ВКС № 644 от 24.06.2011 г. по настоящото дело.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали строеж по чл.10б от ЗСПЗЗ е пречка за реституция на целия УПИ, в който е строежа, или само на тази част от него, която представлява прилежаща част към сградата/, настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ не подлежат на връщане земеделски земи, върху които са осъществени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. В пар.1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ са посочени строителните дейности и съоръженията, които са пречка за възстановяването на собствеността по чл.10б от ЗСПЗЗ /наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др., канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и други/. Когато земите, върху които са осъществени горепосочените мероприятия, се намират в границите на урбанизираните територии, съгласно чл.11 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на собствеността върху онази част от тях, която не е заета от горепосочените строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях съгласно действащите строителни правила и норми и хигиенните и противопожарни норми /чл.11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ/. За тази цел още преди постановяване на решението на ОСЗ, техническите органи в общината определеят застроената и свободната част от имота, която подлежи на възстановяване. Следователно и в случаите на осъществени в границите на урбанизираните територии мероприятия по чл.10б от ЗСПЗЗ, частта от земеделския имот, върху която не са изградени строежи и съоръжения по смисъла на пар.1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и която не представлява прилежащ терен към тези строежи и съоръжения, подлежи на реституция.
С оглед на този отговор на поставения по делото въпрос неправилно е прието от въззивия съд, че целият процесен имот не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, без да е бил изследван и изяснен въпроса, дали целият УПИ II или само част от него представлява прилежаща част към изградената производствена база- дърводелски цех съгласно действащите строителни правила и хигиенните и противопожарни норми.
Правилен е обаче крайният извод на съда, че целият процесен имот с площ от 2860 кв.м. в УПИ II - за производствена база в кв.67 по плана на [населено място] лъка, обл.С., утвърден със заповед № 1498 от 1987 г. и заповед № 201 от 1996 г., не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ поради следното: От акт за държавна собственост № 185А от 20.12.1999 г. и от заключението на вещото лице С. Т. /намиращо се на л.59 и 60 от делото на първоинстанционния съд/ се установява, че производствената база- дърводелски цех и целия процесен терен от 2860 кв.м. са били предоставени за оперативно управление на [фирма], били са включени в счетоводния баланс на това дружество през м.12.1999 г. и в капитала на дружеството с решение № 209 от 24.02.1999 г. на Смолянския окръжен съд /в този смисъл отбелязаното в т.3, 9 и 11 и в забележката към А. от 20.12.1999 г./. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК /например решение № 643 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1196 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 97 от 29.03.2011 г. по гр.д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др./, която се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС, липсата на включване на имота в баланса на държавната фирма не е основание да се приеме, че на тази фирма не е било предоставено право на оперативно управление върху имота. За доказване предоставянето на такова право на оперативно управление не е необходимо представянето на нарочен акт. При липсата на други доказателства, отбелязването в акта за държавна собственост, че имотът е предоставен за оперативно управление на определена държавна фирма или търговско дружество, е достатъчно за доказване на това обстоятелство. Поради това и в конкретния случай, въз основа на А. от 20.12.1999 г. следва да се приеме за безспорно установено, че не само дърводелския цех, но и целия процесен терен, са били предоставени за оперативно управление на Горско стопанство-с.Широка лъка, а към м.12.1999 г. са били включени в капитала на [фирма], което е правоприемник на ГС-с.Широка лъка.
Видно от намиращата се в приложеното нотариално дело заповед № РД-42-260 от 09.05.2000 г. на МЗГ, през 2000 г. е открита процедура за приватизация на 70 на сто от капитала на [фирма]-С.. Приватизацията е приключила на 27.06.2000 г., когато въз основа на заповед № РС-42-333 от 20.06.2000 г. е бил сключен приватизационен договор с купувача [фирма]. Към този момент ищците все още не са си били възстановили правото на собственост върху процесната земя /решението на Смолянския окръжен съд по гр.д.№ 212 от 2003 г., постановено по жалбата с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е влязло в сила на 25.11.2003 г., а последващото го решение на ОСЗГ-гр.С. е издадено на 19.02.2004 г./. Поради това и с оглед разпоредбата на пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ към момента на постановяване на решенията за възстановяване на собствеността върху земеделската земя ищците са имали право само на обезщетение по реда на З., но не и на реално връщане на собствеността върху тази бивша земеделска земя.
С оглед на това, решението за възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на наследниците на И. и Шинка К. е незаконосъобразен административен акт, който не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот. Ето защо, предявеният от тях иск с правно основание чл.108 от ЗС правилно е бил отхвърлен от въззивния съд като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 3000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 01.07.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 344 от 2005 г.
ОСЪЖДА И. А. Матов от [населено място], [улица] Н. А. Матов от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на ГПК „К.-СС”-с.С., [населено място] лъка, обл.С. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.