Р Е Ш Е Н И Е № 209 Гр. София, 07 юни 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА с участието на прокурора МОМЧИЛ БЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 332/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 4 НПК и е образувано по касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Е. П. В., подадена чрез неговия повереник, срещу решение № 833/22.12.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 4125/2021 година по описа на Софийски градски съд. С него е била отменена наказателно-осъдителната част на присъда от 16.06.2021 година, постановена по н.о.х.д. № 22115/2014 година по описа на Софийски районен съд и наказателното производство, водено срещу А. И. Н. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Със същото решение отхвърлянето на предявения граждански иск било потвърдено. В жалбата се релевират две касационни основания – по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които се свързват с това, че в продължение на 15 години касаторът не е получил правосъдие поради некоректното процесуално поведение на подс. Н., с което той прескочил закона, защото органите, които са длъжни да го приложат правилно, са бездействали. Затова решението било неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита. Искането е ВКС да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да отмени решението и да реши делото по същество като уважи и гражданския иск. В съдебното заседание пред ВКС касационният жалбоподател не се явява. Повереникът му поддържа изложените в касационната жалба оплаквания и моли да бъде даден някакъв отговор на жалбата, включително като върховната инстанция приложи чл. 289, ал. 2 НПК. Прокурорът от ВКП счита, че касационната жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Подс. Н., редовно призован, не се явява. Защитникът му пледира за оставяне в сила на решението на СГС, включително и в частта, с която гражданският иск е отхвърлен като неоснователен поради изтичане давността за предявяването му. Излага съображенията, че въпросите, които частният обвинител е поставил в касационната жалба, нямат отношение към давността за наказателно преследване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, но е допустима само срещу частта от въззивното решение, с което след отмяна на първоинстанционната присъда наказателното производство по отношение на А. И. Н. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. В тази част е налице съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346, т. 4 НПК. Потвърждаването на първоинстанционната присъда в частта, с която е отхвърлен гражданският иск на Е. В. срещу А. Н., не може да бъде предмет на касационен контрол, тъй като е извън обхвата на който и да е от съдебните актове по чл. 346 НПК и не подлежи на разглеждане от ВКС. По същество касационната жалба в допустимата й част е неоснователна. Престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което подс. Н. е наказан с първоинстанционната присъда на Софийския районен съд по н.о.х.д.№ 22115/2014 година от 16.06.2021 година, е извършено на 27.05.2007 година. За него законодателят е предвидил наказание до пет години лишаване от свобода, а не както в нарушение на чл. 2, ал. 1 НК е приел въззивният съд, посочвайки предвиденото понастоящем по-тежко наказание от шест години лишаване от свобода. Тази грешка не се отразява на иначе правилно приложения от Софийския градски съд материален и процесуален закон. Абсолютната преследвателна давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК за престъпленията по чл. 129 НК, е 15 години и тя е изтекла на 27.05.2022 година в производството пред въззивния съд. Налице е изричното волеизявление на подсъдимия Н. в съдебното заседание на 05.07.2022 година по в.н.о.х.д. № 4125/2021 година, направено след изтичане на давностния срок за наказателно преследване, че иска наказателното производство да се прекрати, което законосъобразно е обусловило отмяната на наказателно-осъдителната част на проверяваната от СГС първоинстанционна присъда и прекратяване на наказателното производство срещу него на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Изложените в касационната жалба доводи относно некоректното процесуално поведение на подсъдимия и липсата на процесуална активност от страна на органите, осъществяващи функциите по ръководство и решаване в съответната фаза на наказателния процес, не са данни в подкрепа на твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, защото законът (процесуален и материален) не се интересува от причините, поради които абсолютната преследвателна давност е изтекла. Отправеното от повереника на касатора искане върховната инстанция да се произнесе „при условията на чл. 289 НПК“ е неизпълнимо. ВКС изначално не разполага с подобно правомощие, когато не е в хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, какъвто е настоящият случай, а в принципен план разпоредбата на чл. 289 НПК е приложима само тогава, когато деецът, въпреки изтеклата в негова полза преследвателна давност, не иска да се възползва от нея и желае инстанциите по фактите и правото да се произнесат по въпросите за вината и отговорността му със своя съдебен акт. По този въпрос практиката на ВКС е еднопосочна и непротиворечива и в този смисъл са напр. Решение № 413/11.03.2016 г. по н. д. № 1343/2015 г., II н. о., Решение № 208/27.02.2018 г. по н. д. № 742/2017 г., II н. о., Решение № 82/12.07.2022 г. по н.д. № 235/2022 г., І н.о. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 833/22.12.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 4125/21 година по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отменена наказателно-осъдителната част на присъда от 16.06.2021 година по н.о.х.д. № 22115/2014 година по описа на Софийски районен съд и наказателното производство, водено срещу А. И. Н. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по касационната жалба срещу потвърдителната част на същото решение относно гражданския иск Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.