4 решение по гр.д.№ 3314 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 265 София, 17.112014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3314 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С., С. С. С. и Б. С. С. срещу решение № II-154 от 26.02.2014 г. по гр.д.№ 1054 от 2013 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 523 от 28.03.2013 г. по гр.д.№ 9516 от 2012 г. на Бургаския районен съд за уважаване на предявения от С. В. Д. против касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ½ ид.ч. от таванско помещение № 9 с площ от 18 кв.м., съставляващо принадлежност към собствения й самостоятелен обект с идентификатор 07079.608.23.1.5. по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], ул.”Ц. С. I-ви” № 111, вх.1, ет.3. В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 21.05.2011 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответницата по жалбата С. В. Д. оспорва същата. Претендира за разноски. За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за ½ ид.ч. от таванско помещение № 9, въззивният съд е приел, че съгласно разпределението на таваните по архитектурен проект на сградата от 1972 г. процесният таван № 9 е принадлежност към собствения на ищцата С. Д. ап.1, находящ се в гр. [населено място], ул.”Ц. С. I-ви” № 111, вх.1, ет.3. В този проект не съществувал таван № 8 във вход 2 като принадлежност към ап.№ 3, както този таван е бил описан в нотариалния акт за собственост на ответниците С.. Действително, в проекта били нанесени корекции с червен цвят, според които таван № 9 е преграден със зид на две помещения /таван № 9 и таван № 8/, но липсвали доказателства тези корекции да са съгласувани с проектанта на сградата и да са одобрени по надлежния ред. Съгласно окончателното ценообразуване на обектите в сградата на Ж. от 22.02.1977 г., към апартамента на ответниците бил предвиден таван № 8, представляващ част от предвидения по архитектурния проект таван № 9. Съгласно забележка на инвеститорския контрол от 02.02.1977 г. върху лист 4 от архитектурния проект, обаче, таванско помещение № 9 е изпълнено съгласно проекта- без преградни стени, разделящи тавана на две помещения. От показанията на свидетелите също се установявало, че по проект не били предвидени тавански помещения за всички апартаменти в сградата. Съдът е приел още, че ответниците поставили преграден зид и понастоящем ползвали 1/2 ид.ч. от процесното таванско помещение № 9 /като самостоятелен таван № 8/, но не били представени доказателства за правното основание на тези техни действия. С определение № 428 от 27.06.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на горепосоченото решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния въпрос: дали за валидното разделяне на едно таванско помещение на две отделни помещения в сграда на Ж. и съответно за придобиването на правото на собственост върху тези новообособени помещения през 1977 г. са били необходими одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж при положение, че това разделяне е предвидено в решението на Общото събрание на Ж. за разпределението и ценообразуването на обектите в изградената от Ж. сграда. По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Преминаването на правото на собственост върху отделните обекти в сграда на Ж. от жилищно-строителната кооперация към кооператорите не се осъществява чрез вземане на решение за разпределението им от Общото събрание на Ж., а настъпва с издаването на нотариалните актове на отделните членове на Ж., които актове имат прехвърлително действие. Едва след издаването на нотариалните актове на един или няколко членове на Ж. възниква етажна собственост в сградата /в този смисъл са чл.17 от действащият към 1977 г. Правилник за Ж., публ. в.”Известия”, бр.51 от 1954 г. /отм. през 1978 г. с приемане на ЗЖСК/, чл.42 от Типовия устав на Ж., публ. в.„Известия”, бр.62 от 1954 г., както и Тълкувателно решение № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК на ВС/. Съгласно чл.62, ал.4 от З. /отм./ в редакцията му към 1977 г., когато е била завършена сградата на Ж., в която се намира процесното помещение, нотариалните актове за жилища и други обекти в жилищностроителните кооперации се издават само ако разпределението на обектите отговаря на одобрения архитектурен проект, което следва да бъде удостоверено от техническите органи на народния съвет. Съгласно чл.225, ал.1 и ал.2 и чл.237, ал.1 от ППЗТСУ /отм./, за вътрешна преустройство, при което се изменя вътрешното разпределение на сградата /както в процесния случай от едно таванско помещение се образуват две/ се изисква разрешение за строеж, което се издава въз основа на одобрен архитектурен проект. Следователно за преустройство, предвиждащо изграждане на две тавански помещения в сграда на Ж., вместо предвиденото по първоначалния проект едно помещение, се изисква архитектурен проект и разрешение за строеж. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.62, ал.4 от З. /отм./, при издаване на нотариалния акт за собственост на член- кооператора в него като принадлежност на жилището на този член-кооператор не може да бъде вписано таванско помещение, за изграждането на което няма одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж. Съответно този член-кооператор не става собственик на такова помещение, независимо че то е записано в нотариалния му акт и че с решение на Общото събрание на Ж. му е било разпределено. Предвид отговора на поставения правен въпрос правилно в обжалваното решение е прието, че тъй като за разделянето на процесното помещение не е имало одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, това помещение не е било разделено на две и съответно ответниците не са станали собственици на част от него, въпреки взетото решение на Общото събрание на Ж. за разпределението и ценообразуването на обектите в сградата. По същество обаче обжалваното решение е неправилно поради следното: Неправилно въззивният съд е приел, че възражението на ответниците за давност е преклудирано с решението по гр.д.№ 5109 от 2010 г. на Бургаския районен съд. По гр.д.№ 5109 от 2010 г. ответниците по настоящото дело са били ищци и са предявили иск за собственост върху част от процесното помещение на основание, че то представлява принадлежност към собствения им апартамент, но не и на основание давностно владение. Като ищци по гр.д.№ 5109 от 2010 г. ответниците по настоящото дело не са били длъжни да изчерпят всички свои основания за предявяване на иска за собственост /за разлика от ответника по делото, чиито незаявени възражения срещу иска се преклудират/. Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението по гр.д.№ 5109 от 2010 г. се ползва със сила на пресъдено нещо само относно основанието, на което е бил предявен иска, тоест само по въпроса дали ищците гр.д.№ 5109 от 2010 г. /ответници по настоящото дело/ са били собственици на процесното помещение, поради това че то е принадлежност към собствения им апартамент, но не и по въпроса дали са били собственици на това помещение на основание давностно владение. Поради това направеното от тях по настоящото дело възражение за придобиване на част от процесното помещение на основание давностно владение не е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по предходното дело. Неправилното становище на въззивния съд по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 5109 от 2010 г. на Бургаския районен съд е довело до допускане на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъде допусната поисканата от ответниците съдебно-техническа експертиза от вещо лице от Института на МВР за установяване на годината на изграждане на стената, преграждаща процесното помещение на две- обстоятелство, което е от значение за произнасянето на съда по своевременно направеното от ответниците възражение за придобиване на част от това помещение по давност. Това процесуално нарушение е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяна на обжалваното решение, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново процесуално действие, а именно допускане на експертиза с горепосочената задача. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № II-154 от 26.02.2014 г. по гр.д.№ 1054 от 2013 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.