1 Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 28.08.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 98 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. П. срещу решение № 496 от 02.11.2011г. по в. гр. дело № 893/2011г. на Апелативен съд П., 2 състав, с което е потвърдено решение № 61 от 27.05.2011г. по т. дело № 557/2008г. на Старозагорски окръжен съд, търговско отделение и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 000 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата общо в размер 124 860,71 лв., от която 78 184,65 лв. – главница, 46 135,06 лв. – лихви за забава, считано от 28.10.2003г. до 24.04.2008г., 500 лв. – присъдени разноски, 41 лв. – разноски по изпълнителното дело, всички суми представляващи вземането по изпълнителен лист, предмет на изп. дело № 20085530402054 на СИС при РС Стара Загора, като получени на отпаднало основание поради изтекла давност, и ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за първоинстанционното производство в размер 4 000 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че за вземане, установено със съдебен акт, новата давност винаги е петгодишна, поради което е направил незаконосъобразен извод, че вземането на [фирма] по изпълнителния лист от 14.11.2003г. не е погасено по давност. Касаторът релевира доводи за неправилност на извода за прилагане на разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./. В тази насока поддържа, че нормата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ не намира приложение относно лечебни заведения от типа на [фирма], което е търговско дружество, образувано и вписано в търговския регистър по реда на ТЗ във връзка със Закона за лечебните заведения, както и прави евентуални доводи, че за изпълнението не е спазен предвиденият в посочената разпоредба ред, тъй като ответникът не е предявил оригиналния изпълнителен лист пред финансовия орган на ищцовото дружество. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, вместо това предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Релевира доводи, че при действието на отменения ГПК ответникът не е разполагал с друга правна възможност за събиране на вземането си, освен специалния ред по чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, по който е процедирал с връчената нотариална покана № 79, т. І, рег. № 3441/21.11.2003г. на нотариус А. К., рег. № 309. Ответникът излага и съображения, че до 01.03.2008г. е налице спиране на давността по смисъла на чл. 115, ал. 1 ЗЗД, както и че ищецът след предявяването на изпълнителния лист не е направил възражение по чл. 250 ГПК /отм./, нито е предявил отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./, което бездействие представлява съгласие, че сумата по изпълнителния лист се дължи. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи за правилността на въззивното решение, приема следното: Въззивният съд е установил, че на 14.11.2003г. по гр. дело № 2569/2003г. на Районен съд Стара Загора е издаден изпълнителен лист въз основа на три записа на заповед от 30.08.2002г., които са издадени като обезпечение на изпълнение на задължението на ищеца за плащане на цената на закупени и доставени лекарствени средства по договор от 20.06.2000г. съгласно чл. 3 от анекс от 30.08.2002г. към споразумителен протокол от 30.08.2002г. Сумите, предмет на иска, са изплатени изцяло и изп. дело № 2054/2008г. на ДСИ при РС Стара Загора е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите за недължимост на сумите поради поправка на датата на издаване на записите на заповед /месеца/ и подписването им от лице без представителна власт, са приети за неоснователни, поради съвпадане на поправения месец с месеца, когато са подписани споразумителният протокол и анексът към него, обезпечаване на задълженията по каузалната сделка /всяка от погасителните вноски с различен падеж/ и притежаване на необходимата представителна власт от М. В. Ц. към момента на подписване на записите на заповед, предвид заличаването му като изпълнителен директор на дружеството на 03.10.2002г. Решаващият съдебен състав е обосновал неоснователността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с извършеното частично плащане на 13.09.2002г., 20.12.2002г., 29.08.2003г. и 28.10.2003г., предвид изричното отбелязване от взискателя при образуване на изпълнителното дело. Възражението, че след получаване на изпълнителен лист кредиторът не бил предявил същия пред съдебния изпълнител и поради изтичането на нова тригодишна давност правата на кредитора се погасяват, е прието за неоснователно. За да направи този извод, съдебният състав на Пловдивски апелативен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ и приложената нотариална покана от 21.11.2003г. чрез нотариус А. К., връчена на 26.11.2003г. с разписка № 316/2003г. с приложение изп. лист от 14.11.2003г. По отношение на възражението за изтекла тригодишна погасителна давност въззивната инстанция е изложила съображения за неговата неоснователност поради това, че срокът на новата давност след установяване на вземането със съдебен акт съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД винаги е пет години. С определение № 35 от 22.01.2013г. по настоящото т. дело № 98/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси: 1/ с каква давност се погасява вземането срещу издателя на запис на заповед /тригодишна или петгодишна/, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, и в този случай приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 2/ прилагала ли се е разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ при изпълнение на вземания по отношение на търговско дружество – многопрофилна болница за активно лечение; следвало ли е оригиналният изпълнителен лист да бъде представен на финансовия орган – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По релевантния материалноправен въпрос: Материалноправният въпрос относно давността и приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД досежно вземането по запис на заповед, за което е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 94/27.07.2010г. по т. дело № 943/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно която вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на тригодишна давност, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. С нормата на чл. 531, ал. 1 във връзка с чл. 537 ТЗ е регламентирана тригодишна давност от падежа за погасяване на исковете по записа на заповед срещу издателя. Разпоредбата на чл. 116 ЗЗД урежда основанията за прекъсване на давността, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, като в случаите, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност винаги е петгодишен. Изпълнителният лист по чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ се издава без провеждане на исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора, поради което определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, и неговите правни последици не се приравняват на тези на съдебното решение. Поради това с молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед не прекъсва давността по чл. 116, б. „б” ГПК. В практиката на ВКС се приема, че молбата по чл. 242 ГПК /отм./ се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение, поради което същата прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД и ППВС № 3/1980г. от уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист започва да тече нова давност. Определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ и издаденият на заявеното изпълнително основание, напр. запис на заповед, изпълнителен лист нямат характер и последици на съдебно решение за осъждане на ответника да заплати определената сума на ищеца, с което се установява съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД със сила на пресъдено нещо. По тези съображения се приема, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение, а срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство. Следователно в хипотезата на издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание запис на заповед по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ новата давност, която започва да тече от издаване на изпълнителния лист, е тригодишна. По релевантните процесуалноправни въпроси: Разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ предвижда специален ред за събиране на паричните вземания срещу срещу държавни учреждения, общини и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети. Тези вземания се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета на учреждението, общината или съответното лечебно заведение. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет. Устройството, структурата, видовете и финансирането на лечебните заведения са уредени в Закона за лечебните заведения. Многопрофилната болница за активно лечение представлява лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 19 и сл. ЗЛЗ. Източниците за финансиране на лечебните заведения съгласно чл. 96 ЗЛЗ могат да бъдат Националната здравноосигурителна каса, републиканският и общинските бюджети, доброволни здравноосигурителни фондове, местни и чуждестранни юридически и физически лица. Ако многопрофилната болница за активно лечение е субсидирана от републиканския и/или общинския бюджет, разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ намира приложение по отношение на вземания срещу нея. Изпълнителният лист е съдебният акт, който удостоверява право за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителният лист и чието съдържание възпроизвежда. В хипотезата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, предвид недопустимостта на принудително осъществяване на гражданските притезания срещу държавни учреждения, общини и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, изпълнителният лист удостоверява правото на изпълнение, разрешава то да бъде упражнено по специалния в посочената разпоредба ред и задължава финансовия орган на съответното учреждение да изплати сумата от предвидения за това кредит по бюджета, а ако няма кредит, висшестоящото учреждение е длъжно да направи потребното, за да се предвиди такъв в следващия бюджет, от който да се извърши плащане на сумата. Предявяването на изпълнителния лист на финансовия орган по реда на чл. 399, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./ се извършва чрез връчването на оригинала на изпълнителния лист на финансовия орган на длъжника, но не на препис от него, тъй като изпълнителният лист не е писмено доказателство по смисъла на чл. 142 и следващите ГПК /отм./, а съдебен акт, издаден с цел изпълнение на решението, който задължава и овластява финансовия орган на съответното държавно учреждение, община или лечебно заведение, субсидирано от републиканския и/или общинските бюджети да изпълни съдебното решение като заплати присъдената сума по предвидения в посочената разпоредба ред. Въз основа на изложените съображения отговорът на релевантните процесуалноправни въпроси е следният: Разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ намира приложение по отношение на вземания срещу търговско дружество – многопрофилна болница за активно лечение, ако е субсидирано от републиканския и/или общинския бюджет. За да се извърши плащане на парично вземане срещу държавни учреждения, общини и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети по реда на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, изпълнителният лист следва да бъде представен на финансовия орган в оригинал. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно. В обжалваното решение въззивният съд е разрешил въпроса за течението на погасителната давност на вземането на кредитора срещу издателя на записите на заповед в противоречие с тълкуването на нормата на чл. 117 ЗЗД. Вземанията по записите на заповед са с падежи 25.11.2002г., 23.12.2002г. и 19.01.2003г. Молбата по чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./ е депозирана на 06.11.2003г., а определението на съда за издаване на изпълнителен лист е постановено на 14.11.2003г. и изпълнителният лист е издаден на същата дата. С нотариална покана, изпратена от [фирма], [населено място] чрез нотариус А. К., рег. № 309 с район на действие РС Стара З. акт № 79, том І, рег. № 3941/2003г. и връчена на ищеца на 24.11.2003г., ответникът е уведомил ищеца, че претендира заплащане на сумата общо в размер 104 327,42 лв., от които 79 977,72 лв. – останала неплатена главница по запис на заповед с падеж 23.11.2002г. и запис на заповед с падеж 19.01.2003г., 20 377,70 лв. – лихви за забава и 3 972 лв. – разноски по издаване на изпълнителния лист от 14.11.2003г. по гр. дело № 2569/2003г. на Старозагорски районен съд. В нотариалната покана е посочено, че е приложен изпълнителният лист, без да е уточнено дали същият е в ксерокопие или оригинал. По делото е установено, че на 24.04.2008г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело в съдебно - изпълнителна служба при Старозагорски районен съд въз основа на посочения изпълнителен лист от 14.11.2003г. по гр. дело № 2569/2003г. на Старозагорски районен съд, като е претендирал само главница общо в размер 78 186,65 лв., предвид извършените плащания по записа на заповед с падеж 25.11.2002г. и част от главницата по запис на заповед с падеж 23.11.2002г. , и законната лихва върху нея от 28.10.2003г. до окончателното плащане. На 25.04.2008г. е образувано изпълнително дело № 2054/2008г. на ДСИ при РС Стара Загора, по което след извършени запори на банкови сметки по сметка на съдебния изпълнител е извършено плащане на 19.05.2008г. в размер 125 635,95 лв., от която сума 102 152,95 лв. са преведени на взискателя, 18 000 лв. – за адв. Ст. Т., а 5 483 лв. – държавна такса, и на 28.05.2008г. – сумата 6 048 лв., от която на взискателя са преведени 5 577 лв., а сумата 471 лв. – за държавна такса. С постановление от 27.01.2009г. на ДСИ при Старозагорски районен съд производството по изп. дело № 2054/2008г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК поради плащане на цялата сума. При установената фактическа обстановка въззивният съд неправилно в противоречие с материалния закон е приел, че вземането не е погасено по давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. При издаден по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание - запис на заповед, новата давност, която започва да тече от издаване на изпълнителния лист, е тригодишна. В настоящия случай от постановяване на определението по чл. 242 ГПК /отм./ на 14.11.2003г. е започнала да тече нова тригодишна давност, която е изтекла на 14.11.2006г. Паричното вземане по изпълнителния лист е следвало да се изпълни по специалния ред по чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, както е приел и въззивният съд, предвид обстоятелството, че касаторът – ищец [фирма], [населено място] е лечебно заведение, което е било субсидирано от държавния бюджет и различни общини, с оглед преобразуването му от публично здравно заведение Обединена районна болница [населено място] в лечебно заведение за болнична помощ [фирма], [населено място] с акционери държавата, [община] пазар, [община], [община], [община] и други. За да се извърши плащане на паричното вземане срещу ищеца по реда на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, изпълнителният лист е следвало да бъде представен на длъжника, респективно на финансовия му орган в оригинал. От представените доказателства не се установява, че това е направено, тъй като от една страна, в нотариалната покана не е отразено дали изпълнителният лист е в оригинал или в ксерокопие, а от друга страна, нотариусът е удостоверил само връчване на нотариалната покана. Релевираното от ответника възражение, че твърдението и доводите на ищеца относно непредставяне на оригинала на изпълнителния лист не следва да бъдат разглеждани, тъй като не са въведени с исковата молба, а едва в писмените бележки след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, е неоснователен. Въпросът дали е предявен оригинален изпълнителен лист с нотариалната покана е поставен още в допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК по повод на отговора на ответника и релевираните в него възражения. Изясняването на това обстоятелство е от значение за разрешаване на въпроса дали ответникът е предприел предвидените в ГПК действия за събиране на вземането си, с оглед спиране или прекратяване на погасителната давност. Предвид липсата на доказателства, установяващи по безспорен начин, че ответникът е предявил оригиналния изпълнителен лист на финансовия орган на ищеца, се налага извод, че погасителната давност не е прекъсната по смисъла на чл. 116 ЗЗД, нито е спряла да тече по смисъла на чл. 115 ЗЗД. Възражението на ответника, че непредявяването от длъжника на възражение по чл. 250 ГПК /отм./ или отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ представлява съгласие, че сумата по изпълнителния лист се дължи, е неоснователно. Непредяваването на възражение по чл. 250 ГПК /отм./ и иск по чл. 254 ГПК /отм./ след получаване на нотариалната покана не може да се квалифицира като признаване на вземането от длъжника като основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, тъй като признаването на вземането трябва да е изрично и ясно заявено от длъжника. Получаването на нотариалната покана от длъжника не прекъсва тригодишната давност, както поради обстоятелството, че ответникът не е доказал, че е предявил на финансовия орган на ищеца оригиналния изпълнителен лист по реда на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, така и поради обстоятелството, че характерът на задължението не се променя – сумата остава дължима по записите на заповед. Възражението на ответника, че давност изобщо не е текла при действието на отменения ГПК на основание чл. 115, ал. 1 ЗЗД, поради това, че кредиторът не е разполагал с друга правна възможност за събиране на вземането си, освен по специалния ред по чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./, е неоснователно, защото не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 115, ал. 1 ЗЗД. Извършеното по изпълнителното дело плащане също не представлява признаване на вземането по чл. 116, б. „а” ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД се отнася до случаите, когато длъжникът извърши плащане в изпълнение на свой нравствен дълг, какъвто не е настоящият случай, тъй като плащането е във връзка с предприето принудително изпълнение. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 112/11.02.2010г. по гр. дело № 179/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че плащането на сумата по изпълнително дело № 2054/2008г. на ДСИ при РС Стара Загора е извършено на отпаднало основание – погасяване на вземането в претендирания с исковата молба размер по записите на заповед, въз основа на които е издаден на 14.11.203г. изпълнителен лист поради изтекла давност. Следователно предявеният иск по чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер общо 124 860,71 лв., от която сума 78 184,65 лв. представлява главница /41 052,39 лв. – по запис на заповед с падеж 23.12.2002г. и 37 132,26 лв. – по запис на заповед с падеж/, сумата 46 135,06 лв. – лихва, 500 лв. – разноски и 41 лв. – разноски по изпълнителното дело. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на касатора – ищец сумата в размер общо 14 418,85 лв. – направени разноски за всички съдебни производства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 496 от 02.11.2011г. по в. гр. дело № 893/2011г. на Апелативен съд П., 2 състав и решение № 61 от 27.05.2011г. по т. дело № 557/2008г. на Старозагорски окръжен съд, търговско отделение и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата общо в размер 124 860,71 лв. /сто двадесет и четири хиляди осемстотин и шестдесет лева и седемдесет и една стотинки/, от която 78 184,65 лв. – главница, 46 135,06 лв. – лихви за забава, считано от 28.10.2003г. до 24.04.2008г., 500 лв. – присъдени разноски и 41 лв. – разноски по изпълнителното дело, платени по изп. дело № 20085530402054 на СИС при РС Стара Загора въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2003г. по по гр. дело № 2569/2003г. на Старозагорски районен съд, като получени на отпаднало основание поради изтекла давност, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 14 418,85 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ – направени разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.