Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр. София, 23 април 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 496 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител В. З. В. срещу нова въззивна присъда на Хасковски окръжен съд № 2 от 14.01.14 г, по ВНЧХД № 478/13, с която е отменена присъда на Районен съд, Димитровград, № 50 от 24.06.13 г, по НЧХД № 226/13, и подсъдимата З. С. Н. е призната за невиновна в това: на 21.09.2012 г в [населено място], обл. Хасково, да е казала думи, унизителни за честта и достойнството на В. З. В., а именно: „Той е един измамник, той ни мами пет-шест месеца преди това”, в негово присъствие, и обидата да е нанесена публично, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимата З. С. Н. е призната за виновна в това, че на 21.09.2012 г в [населено място], обл. Хасково, е казала думи, унизителни за честта и достойнството на В. З. В., а именно: „Той е един измамник, той ни мами пет-шест месеца преди това”, в негово присъствие, и обидата е нанесена публично, престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба от 1 000 лв. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че събраните доказателства са тълкувани превратно, че оправдателната присъда почива на обясненията на подсъдимата, без да са взети предвид останалите доказателствени източници. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Хасковски окръжен съд. Пред настоящата инстанция жалбоподателят и неговият повереник изразяват становище в писмен вид, с което молят да бъде уважена жалбата. Защитата е депозирала писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви, касаещи субективната страна на деянието обида, които се възприемат от настоящата инстанция. Липсва релевираното нарушение при анализа на доказателствените източници, тъй като същите са оценени съобразно действителното им съдържание / в резултат на доказателствения анализ е преповторен изводът на първата инстанция, че деянието е извършено от обективна страна /. За да възникне наказателна отговорност за обида, не е достатъчно да са изречени думи, унизителни за честта и достойнството на пострадалия, в негово присъствие, но и това да е извършено умишлено / с пряк или евентуален умисъл /. Верен е изводът на окръжния съд, че в поведението на подсъдимата липсва пряк умисъл за засягане на честта и достойнството на тъжителя, тъй като изречените от нея думи в качеството й на свидетел пред състава на съда по гражданското дело са имали за цел да обрисуват облигационните отношения между съпруга й и тъжителя по повод даденото от тъжителя обещание за доставка на автомобил, което не е изпълнено. При тази хипотеза, целта на изказването пред съда е свидетелката да даде показания относно възникналите договорни отношения, по които е налице неизпълнение, от страна на тъжителя / в такъв смисъл е и постановеното решение по гражданското дело /, а не да бъде унизено достойнството на пострадалия. Разгледана е и хипотезата на евентуалния умисъл, която също не е налице. Правилно е прието, че подсъдимата е преследвала правомерна цел / да даде показания / и по пътя към целта не е допускала настъпването на страничен резултат - унизяване на честта и достойнството на тъжителя, тъй като свидетелката не е съзнавала, че е възможно да настъпи такъв резултат. При това положение, след като липсва субективната страна на деянието, не би могла да възникне наказателна отговорност за обида, и законосъобразно въззивният съд е отменил осъдителната присъда, като е постановил нова, оправдателна такава. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Хасковски окръжен съд № 2 от 14.01.14 г, по ВНЧХД № 478/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: