Р Е Ш Е Н И Е № 60202 гр. София, 04 май 2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №728/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Благоевград срещу присъда № 11 от 09.06.2021г. по внохд № 143/2021г. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград. С Присъда № 3984/25.04.2019г., постановена по НОХД № 576/2019г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, подсъдимият Ж. Д. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК и осъден на осем месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1 112,50лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия и с Решение № 847/20.02.2020г. по внохд № 243/2019г. присъдата е изменена, като е отменено наложеното на подс. Д. наказание по чл. 37, т. 7 от НК – лишаване от право на упражнява професия или дейност, свързани с държане, разпространение и търговия с акцизни стоки. Пред Софийски апелативен съд е било образувано производство по възобновяване на наказателното дело, инициирано по искане на осъдения Д., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. С решение от 04.02.2021г. по н. д. № 1156/2020г. производството по внохд № 243/2019г. на ОС – Благоевград е възобновено, решението по делото № 847/20.02.2020г. е отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото е постановена атакуваната сега присъда № 11/09.06.2021г. по внохд № 143/2021г., с която подсъдимият Ж. Д. Д. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК. В подадения срещу новата въззивна присъда касационен протест се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В допълнението към протеста доводите, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения, са за това, че съдебният акт на окръжния съд не е основан на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК. Съображенията в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон са основани на теза за доказаност на субективната страна на деянието. В подкрепа на тази теза се сочат обстоятелства, които според протестиралия прокурор, не са били съобразени при постановяване на присъдата – разговорите между подс. Д. и свид. С., документирани в изготвените ВДС, показанията на полицейските служители за получена от тях оперативна информация, фактът, че бандеролът на бутилките е бил неистински, ниската цена на бутилка алкохол. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа подадения протест. Подчертава, че знанието на подсъдимия, че закупува алкохол без бандерол, се обосновава от обстоятелствата, че като полицейски служител той е бил наясно за това, че алкохолът е без документи и е на четворно по-ниска цена. Защитникът на подс. Д. – адв. Л. Н., развива доводи за допуснати процесуални нарушения – че разследването е водено от некомпетентен орган, че СРС са използвани извън даденото разрешение и извън срока. Посочва, че в доказателствения материал не съдържа каквото и да било доказателство, че подсъдимият е искал да закупи алкохол без бандерол. Оборва доводите в протеста, като сочи, че желанието на подсъдими да закупи „евтин алкохол“ не е равнозначно на алкохол без бандерол, че цената не е впечатляващо ниска, че подсъдимият не е могъл да знае, че бандеролът, поставен върху бутилките е фалшив. Подчертава, че подсъдимият не е установил трайна фактическа власт върху предмета на деянието, поради което не е осъществено изпълнителното деяние „държане“. Моли присъдата на ОС – Благоевград да бъде оставена в сила. Подсъдимият Ж. Д. не участва в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди съображенията в протеста, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на релевираните в касационния протест основания сочи на извод за неговата НЕОСНОВАТЕЛНОСТ. Производството пред първата инстанция се е развило в хипотезата на чл. 371, т. 2 ат НПК, като подс. Д. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Нарушения при провеждане на съкратеното съдебно следствие не се твърдят и не се констатират. В тази връзка, обстоятелствата, въз основа на които обвинението е претендирало ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, са били възприети като доказателствено обезпечени и не е защитимо твърдението в протеста за неизпълнение на задължението на съда по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване. Пак на плоскостта на посоченото възражение на протестиралия прокурор касационната инстанция извърши проверка дали всички фактически обстоятелства, посочени в обвинителния акт и признати от подсъдимия, са били анализирани от контролирания съд при постановяване на присъда. Фактите са за това, че подс. Д. се е уговорил да закупи от свид. С. „евтин алкохол“, че цената на бутилка „марка“ е била 10 лв., че С. нямал документи за бутилките с алкохол, че транспортирането на пратката е станало от свид. П. до уговорено място за предаване, като свидетелят бил уведомен от С., че носи „сервиз“. Всички тези факти не само не са останали извън вниманието на решаващия съд, но и са били задълбочено обсъдени. На практика със заявеното в протеста недоволство се претендира друга оценка на посочените обстоятелства, различна от дадената от съда. Изложеното сочи, че не се установява твърдяното в протеста процесуално нарушение и не е налице основание за отмяна на атакувания съдебен акт на това основание. Възраженията на защитника на подсъдимия, направени пред настоящата инстанция, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, са намерили верен и обоснован отговор в мотивите на въззивната присъда. Освен че такива нарушения не са били допуснати, с оправдаването на подс. Д. неговите права са били защитени в пълен обем. Оспорването в протеста, поддържан и в съдебно заседание пред касационната инстанция, на правилното приложение на материалния закон, е без основание. Въз основа на приетата фактическа обстановка въззивният съд е направил верен и убедително защитен извод за субективна несъставомерност на извършеното от подс. Д. и е постановил неговото оправдаване. Верни са изводите за това, че от обективна страна подсъдимият е осъществил държане на акцизни стоки – 25 броя бутилки уиски без бандерол, като поставеният бандерол е бил неистински. Не може да бъде прието оспорването от защитника Н. на преценката на съда, че подс. Д. не е държал описаните стоки. Това е така, понеже подсъдимият е установил своя фактическа власт върху тях и това е достатъчно за реализиране на състава на престъплението от обективна страна. В тази насока доводите, развити в мотивите на присъдата са правилни. Съображенията на въззивния съд, свързани със субективната страна на деянието, също се споделят изцяло от настоящата инстанция като задълбочено и внимателно аргументирани. Както правилно е посочил решаващият съд, престъплението по чл. 234, ал. 2 от НК може да бъде извършено само при пряк умисъл, като се изисква установяването по несъмнен начин, че деецът е знаел, че акцизните стоки са без бандерол. Обстоятелството, че уговорката на подсъдимия със свид. С. е била да закупи от него „евтин алкохол“ за предстояща сватба, не може да обоснове знание у подсъдимия, че този алкохол е без бандерол. Същото се отнася и до обстоятелствата за това, че продавачът не е предоставил документ за стоките и за това, че цената на бутилка е била 10лв. Нито едно от тези обстоятелства, поотделно и в съвкупност, не може еднозначно да обоснове извод за знание у подсъдимия, че бутилките са без бандерол, даже и във връзка с професионалната му позиция на полицай към онзи момент. Соченото в протеста, че подсъдимият е следвало да се „усъмни“, че се касае до алкохол без бандерол поради цената, не може да защити обвинителната теза, защото за съставомерност на деянието се изисква знание за липсата на бандерол на съответните акцизни стоки. Същото се отнася и до обстоятелството, че на подсъдимия е било известно, че продавачът не разполага с документ за стоките, защото отново се касае до възможност подсъдимият да предположи липса на бандерол, но също така би могъл да предположи и други обстоятелства, свързани с тази стоки – напр. нежелание на продавача да оформи счетоводно сделката и много други хипотези. Начинът на доставяне на пратката с бутилките не е от характер да доведе даже и косвено до извод, че те не са били с поставен бандерол. По отношение на показанията на свидетелите – полицейски служители от „Вътрешна сигурност“ – МВР за разработката им въз основа на оперативна информация за сделка с акцизни стоки, този доказателствен източник не може да допринесе за изводи в претендираната от обвинението насока, защото възпроизвежда информация с неизвестен и недостъпен източник. Показанията на свид. М. П. за това, че не е знаел какво всъщност доставя и че е извършил „услуга“ също не съставляват обективна основа да се направи извод за знание у подс. Д. за това, че бутилките са без бандерол. Съвкупността от обсъдените по-горе и подчертани в протеста факти единствено би могла да обоснове извод за това, че подсъдимият е могъл да предполага, че закупуваните от него акцизни стоки са без бандерол, както и е могъл да предполага и множество други хипотези, но това съвсем не обосновава прекия умисъл за извършване на деянието. Предвид на изложените съображения касационният съдебен състав намира, че с оправдаването на подсъдимия Ж. Д. по повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал 1, пр. 2 от НК материалният закон е приложен правилно. Не са налице развитите в протеста касационни основания, поради което не може да бъде уважена претенцията за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11 от 09.06.2021г., постановена по внохд № 143/2021г. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.