1 РЕШЕНИЕ № 494/12 г. 01.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 1106 по описа за 2011 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 7.6.2011 г, по гр.дело № 67/2011 г на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение.С това решение е потвърдено решение по гр.дело № 139 от 28.10.2010 г на Районен съд-Балчик, с което е уважен предявеният от И. Т. К., Д. Д. К., Г. И. Х., З. И. С., Й. С. К., Н. А. К. от [населено място] срещу [фирма] иск по чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот, представляващ игрална зала със застроена площ от 78 кв.м и Р. 156 кв.м, разположена на първия етаж и сутерена, ведно с дворно място от 78 кв.м под застроената част на имота, който е част от имот с идентификатор ..... по кадастралния план на [населено място], целия със застроена площ от 599 кв.м в [населено място], базар „Х.”, бл.Г, [улица].С въззивното решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.59 от ЗЗД и ответника е осъден да заплати на ищците обезщетение както следва : на И. Т. К.- сумата 8 349, 99 лв, на Д. Д. К. –сумата 2 783, 33 лв, на Г. И. Х. сумата 5566, 66 лв, на З. И. С. сумата 5566,66 лв на Й. С. К. сумата 8349, 99 лв и на Н. А. К. сумата 2 783, 33 лв обезщетение за ползване на имота. С определение № 731 от 5.9.2012 г Върховният касационен съд, Първо Гражданско отделение е допуснал касационно обжалване по въпроса относно редовността на исковата молба, при която индивидуализацията на имота е направена към момента преди отчуждаването му, а не към настоящия момент и относно допустимостта на постановеното решение. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Ответниците по касационната жалба И. Т. К., Д. Д. К.,Г. И. Х.,З. И. С., Й. С. К., Н. А. К. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника им адв.Д.. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното : Предявени са искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Предмет на иска за ревандикация е недвижим имот, представляващ ИГРАЛНА ЗАЛА със застроена площ от 78 кв.м, и Р. от 156 кв.м, разположен на първия етаж и сутерена, ведно с дворно място от 78 кв.м под застроената част от имота, представляващ част от имот с идентификатор от ПИ....., целият със застроена площ от 599 кв.м, находящ се в [населено място], базар „Х.”, бл.Г, [улица]. Установено е по делото, че с нотариален акт № ...., т...., дело № ..../.... г Д. К., А. К. и В. Х. /чиито наследници са ищците по делото/ са признати за собственици по наследство и давност на нежилищна масивна сграда-дюкян с пристройка, построени върху дворно място от 76, 4 кв.м с пл.№.... в кв.... по кадастралния план на [населено място] при съседи : площад, държавно място, наследници на Хр.Е. и А. Д.. С договор от 26.2.1977 г Д. К., В. Х. и А. К. са продали имота по реда на ПМС № 69/75 г/обн.ДВ бр.39/75 г/ на Общинския народен съвет [населено място] за сумата 4 763, 63 лв, а с платежно нареждане от 30.3.92 г, получената от продажбата сума е внесена по сметка на Общината. С влязло в сила решение № 335/2008 г по гр.дело № 401/2006 г на Добрични окръжен съд е установено, че [фирма] [населено място] не е съсобственик в сградата, в която се намира процесния недвижим имот, като спорът между праводателя на касатора и възстановените собственици е бил за наличие на предпоставките по чл.3 от ЗВСНМРСА.В хода на процеса по това дело ответникът [фирма] е прехвърлил имота на [фирма], който от своя страна го е прехвърлил на [фирма].Последният на 1.7.2004 г се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на писмени доказателства № ..., т...., рег.№...., дело № ..../..... г върху земя и сгради в [населено място], бл.”Г”, базар „Х.”, част от които е и описаната по –горе игрална зала от 78 кв.м. По основанието за допускане на касационно обжалване. С исковата молба процесният недвижим имот игрална зала /бивш дюкян е индивидуализиран, съобразно актуалния му статут към настоящия момент, а не към датата на обоществяването му.Идентификацията на имота по местоположение и граници е извършена с помощта на заключение на вещо лице по приета като неоспорена съдебно-техническа експертиза и съответства на описанието на имота в нотариалния акт /№ ...., т....,н.д.... от .....г/, въз основа на който самият касатор се домогва да установи правото си на собственост.Следователно твърдението на касатора, че имотът не е индивидуализиран съобразно актуалния му статут, а по начина по който е съществувал преди отчуждаването, не се подкрепя от данните по делото.Липсата на кадастрален идентификатор, с който да бъде означена процесната игрална зала/бивш дюкян/ не означава, че вещта не съществува като обект на правото на собственост или е неправилно индивидуализирана.Исковата молба по чл.108 ЗС е редовна, а постановеното въз основа на нея решение е процесуално допустимо. По основателността на касационната жалба, предвид приетото по- горе, съдът намира следното : По силата на чл.1 от ЗВСВНМРСА след връщане на продажната цена на ищците е възстановена собствеността върху процесния имот.С влязло в сила решение по гр.дело № 401/2006 г между праводателя на касатора и възстановените собственици е разрешен спора между тях относно наличие на предпоставките по чл.3 от ЗВСВНМРСА, като е прието, че съсобственост не е възникнала, тъй като имотът съществува в реалните размери и по начина, по който е бил одържавен към 1977 г.Идентичността на имота е установена от заключението на неоспорената по делото съдебно-техническа експертиза, която след оглед на място и въз основа на писмените доказателства по делото е приела съвпадените по местоположение и граници.Следователно възражението на касатора за липса на идентичност на имота е неоснователно. Неоснователно е и възражението му за придобиване на имота по давност, предвид липсата на законовите предпоставки по чл.79 ал.2 от ЗС.От датата на установеното от страна на касатора владение по силата на договора за покупко-продажба от 21.1.2004 г до предявяване на иска не е изтекъл 5 годишния давностен срок.Законосъобразни са изводите на въззивния съд, че ответникът не би могъл да придобие имота и на основание чл.79 ал.1 от ЗС вр.чл.82 от ЗС в случаите на недобросъвестно владение /негово и на праводателя му/, тъй като владението на неговия праводател [фирма] е установено от датата на придобиването на имота-9.2.2001 г и до датата на предявяване на иска по гр.дело № 10/2009 г по описа на Балчишки районен съд-20.1.2009 г десетгодишният давностен срок не е изтекъл.К. не би могъл да се приеме за добросъвестен владелец, тъй като е придобил права по време на висящ исков процес, в който неговия праводател не е твърдял факти, изключващи правата на възстановените собственици, а напротив твърдял е, че е съсобственик с тях.Законосъобразно е възприетото от въззивния съд положение, че знанието на касатора за наличие на собственически права права на други лица върху имота, обосновава изводът че това владение не би могло да бъде добросъвестно. При горните изводи се налага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящия съд касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за настоящата инстанция в размер на 1980 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 7.6.2011 г, по гр.дело № 67/2011 г на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Т. К., Д. Д. К., Г. И. Х., З. И. С., Й. С. К., Н. А. К. от [населено място] направените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 1980 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.