Ключови фрази
Ревандикационен иск * Отмяна на отчуждаване * косвен съдебен контрол


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
С., 27.06. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1000/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 165 от 02.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 752 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 732/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 307 от 01.02.2011 г. по гр. д. № 6937/2010 г. на Варненския районен съд /поправено с решение № 1119 от 22.03.2011 г. по чл. 247 ГПК/ за уважаване на предявени от Д. И. В., действаща като едноличен търговец с фирма «Р.-Д. В.», и от П. И. Н. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и [фирма] [населено място], искове за ревандикация на недвижим имот с площ 715 кв. м., съставляващ реална част от ПИ с ид. № 10135.2551.415 по кадастралната карта на [населено място], в м. «Ф. д. и К.».
К. - ответници по исковете, считат обжалваното решение за неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационната жалба, подадена от държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, се поддържа от областния управител на област с административен център В..
Ищците по делото считат, че касационните жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на исковете за ревандикация е недвижим имот, отчуждаването на който със заповед № 2466 от 22.08.1988 г. по чл. 95 З. /отм./ за мероприятие на държавата - учебен център на С.-В.-ІІ етап, е отменено с решение № 491 от 02.09.1992 г. на кмета на Общината [населено място]. Впоследствие, чрез разпоредителни сделки от 1995 г. и доброволна делба от 18.12.1995 г., имотът е придобит от ищците.
Въззивният съд приел, че решението за отмяна на отчуждаването е влязло в сила с възстановяване на полученото парично обезщетение, а решението от 03.07.1995 г. на областния управител, с което то е отменено, не е влязло в сила. По пътя на косвения съдебен контрол за законосъобразност съдът заключил, че актът за реституция е произвел правно действие. Върху имота не е започнало фактическо строителство, а тъй като е отчужден незастроен имот, то не е необходимо дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Съдът приел за неоснователни възраженията за учредено на ответното дружество право на строеж и за изтекла в полза на държавата придобивна давност, и тъй като няма данни за извършено строителство при приключила по законоустановения ред процедура, заключил, че то е незаконно и не е пречка за реституция. Ето защо исковете по чл. 108 ЗС са уважени.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за начина, по който в исковото производство по спор за право на собственост следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността.
Възстановяването на собствеността на отчуждени по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС недвижими имоти не настъпва директно, по силата на закона, а след съответен административен акт за реституция, респективно заместващо го съдебно решение, без които бившият собстветник или неговите наследници не могат да се легитимират по предявен иск за собственост. Трайната съдебна практика, обобщена в т. 4 на ТР № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, приема, че след като ответникът по този иск не участва в административното производство по отмяната на отчуждаването, той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на реституционното решение и може да направи възражение, че не са налице благоустройствените изисквания за реституция - хипотезите на чл. 1, ал. 1-3, чл. 2 и чл. 3 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Когато преценява наличието на предпоставките за отмяна на отчуждаването, съдът в исковото гражданско производство е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства досежно фактическия състав от реституционния закон, а ако въззивният съд, който действа като инстанция по съществото на спора, констатира непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка по делото, следва да допусне събиране на нови доказателства.
По касационните жалби:
К. са изложили оплакване по тази от предпоставките за реституция, отнасяща се до вида на отчуждения имот към момента на отчуждаването. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че страните са изправени пред хипотезата на чл. 2 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, според която отмяна на отчуждаването могат да искат и лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при условията на чл. 1, ал. 1, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този закон в сила. Основателността на това оплакване не може да бъде проверена, тъй като въззивният съд не е изложил съображения защо счита отчуждения от З. Ал. К. имот за незастроен. Данните по съдебната делба-спогодба по гр. д. № 2148/1985 г. за получения от нея дял, който включва и вилна сграда от 10 кв. м. и стопанска постройка от 12 кв. м., и тези в оценителния протокол от 21.07.1988 г., според който постройките не са оценени, не са обсъдени във връзка с приложимия при отчуждаването закон. След изясняване на този въпрос съдът следва да определи и приложимата разпоредба от реституционния закон, съответно дали сред предпоставките за отмяна на отчуждаването се включва изискването дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи.
На следващо място касаторите считат за неправилни изводите на въззивния съд за наличие на предпоставки за реституция, предвид начина, по който е упражнен косвеният съдебен контрол върху акта за отмяна на отчуждаването. Доводите са основателни.
При неправилно приложение на материалния закон и неизяснена фактическа обстановка въззивният съд е приел, че към момента на влизане в сила на З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /25.02.1992 г./ върху имота, предмет на исковете за ревандикация, не е започнало фактическо строителство по реализация на мероприятието, за което е извършено отчуждаването.
Трайната съдебна практика приема, че при отчуждаване на група имоти за едно общо мероприятие не е необходимо извършеното строителство да засегне всички имоти, за да се смята мероприятието за осъществено /решение № 324 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 2199/2008 г., решение № 303 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 1270/2010 г., двете на ВКС, ІІ-ро г. о./. Като постановява, че отмяна на отчуждаването е възможна, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизането му в сила, законът има предвид строителство в отчуждения имот при положение, че такова е предвидено в него, и строителство в други имоти, с които е създаден общ парцел за изпълнение на комплексното мероприятие. Това е така, защото е възможно сградите от съответното благоустройствено меропрятие, за което са отчуждени група недвижими имоти, да бъдат построени в някои от имотите, а други да служат като необходима прилежаща към сградите площ, или като дворно място към същите. И в този случай, както и при непосредствено строителство върху спорния по конкретното дело отчужден имот, следва да се приеме наличие на започнало фактическо строителство - ако такова е било реализирано към момента на влизане в сила на приложимия реституционен закон /25.02.1992 г./, защото е реализирана целта на отчуждението в общия парцел.
Изхождайки от тази съдебна практика, въззивният съд е следвало да установи реалното състояние на спорния имот към момента на влизане в сила на З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС; попада ли, съответно засегнат ли е, от строителните работи, които според ответниците представляват започнала реализация на мероприятието «учебен център на С.-В.-ІІ етап» съобразно представената по делото строителна документация, която отказал да прецени предвид оспорването й от ищцовата страна по съображения, че не се отнася за извършени работи в спорния имот. Въпреки данните в заключението с приложени към него скици и обясненията на вещото лице инж. Д. П., че имотът е част от разширението на площадката, отредена за учебен център на С., и че в близост до него се намира сграда на ответника [фирма], означена с № 1 и представляваща Г-образна фигура, е прието, че имотът не е засегнат от мероприятието, без да е изследвано дали в случая той не служи като необходима прилежаща площ или като дворно място към същата. Съдът е бил длъжен да изследва посочените относими към спора обстоятелства с помощта на вещо лице и въз основа на установеното, при съвкупна преценка с данните в свидетелските показания, да осъществи косвен съдебен контрол по отношение на решението за отмяна на отчуждаването.
Като не е възложил допълнителна задача на техническата експертиза и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства по фактическия състав на реституцията по З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, въззивният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалния закон, довело до постановяване на неправилно решение. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да се отмени, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Произнасянето по заявеното от ответника [фирма] правопрекратяващо възражение за придобиване на имота на основание придобивна давност е в зависимост от отговора на въпроса дали решението за отмяна на отчуждаването е породило правно действие и легитимират ли се въз основа на него ищците за собственици на спорния имот.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 752 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 732/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: