Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  251                                               София  24.03.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети март  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 366 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби, едната-подадена от Г. М. М. и Н. А. М.-двамата от гр. Я.,чрез процесуалния им представител-адвокат С. , а другата-от С. М. М., чрез процесуалния си представител-адвокат Д. против въззивно решение № 274 от 19.12.2008г.по в.гр.д. № 471 по описа за 2008г.на Ямболски окръжен съд, с което частично е отменено решение № 701 от 2.10.2008г.по гр.д. № 546/2008г. на Районен съд Ямбол досежно иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД и вместо това е постановено друго,с което е прогласена нищожността на споразумение от 10.12.2002г.между С. М. М. и А. Н. М. и на решение № 2188/3.01.2003г. по гр.д. № 1498/02г.на ЯРС в частта,в която е одобрено споразумението относно ползването на семейното жилище,находящо се в гр. Я. ул.”Раковски”№ 34 вх.”А” ап.43 поради противоречие с чл.107 ал.4 от СК/отм./ и в частта за разноските над 500лв.до 1 000лв,.а в останалата част –досежно иска по чл.59 от ЗЗД е оставено в сила. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт/за всеки касатор-в обжалваната от него част/ и решаване на спора по същество,съответно- като бъде уважен или отхвърлен предявения иск-съобразно интереса. Претендират направените по делото разноски. С определение № 491 от 11.05.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като е счел,че е налице противоречие с практиката на ВКС /Постановление № 1/79г.на Пленума на ВС/ -единствено в потвърдителната ЧАСТ относно предявения иск по чл.59 от ЗЗД- по въпроса за възмездния характер на правото на ползване на чужд имот на нищожно правно основание. В останалата част –досежно претенцията по чл.26 ал.1 от ЗЗД решението е влязло в сила. В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не вземат становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си –в допусната до касационно обжалване част- въззивният съд е приел,че обезщетението за ползване е дължимо от датата на поканата,за каквато при липса на други доказателства-следва да се приеме исковата молба. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Тезата на касатора е,че правото да се ползва семейното жилище след развода е право на обитаване и то винаги е възмездно. Същото-поради доброволния характер на облигационните отношения и липсата на изрично законова уредба-не може да се разглежда като наемно. В тази хипотеза възможността за защита на имуществените интереси на собственика на имота е по реда на неоснователното обогатяване. Настоящата инстанция споделя доводите на касаторите. В случая ищците /сега касатори/ –в качеството си на собственици на процесния апартамент претендират обезщетение за лишаване от право на ползване от ответницата,в качеството й за държател на имота,за периода 1.02.2003г. /датата на прекратяване на брака,сключен между ответницата и сина им/ до 1.09.2007г.,когато ответницата е освободила имота им. Член 59 от ЗЗД дава право на собственика да претендира обезщетение за ползуването на определена вещ, от което е бил лишен по причина, че е налице неоснователно обогатяване на ползуващото вещта лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под наем. Дължимото обезщетението е в размер на следващия се пазарен наем за вещта, който в случая е определен от вещото лице,изготвило приетата по делото експертиза на 9 370лв.,но пред вид предявената претенция от 8400лв.,следва да се уважи до този размер. В случая е безспорно,че за процесния период ответницата е ползвала имота,собственост на ищците. След прекратяване на брака й със сина на ищците,което е станало въз основа на одобрено от съда споразумение, сключено по реда на чл.99 ал.3 от СК/отм./,-тя е ползвала имота без основание /при начална липса на основание по смисъла на Постановление № 1/79г.на Пленума на ВС/, тъй като споразумението в частта,в която на нея й е предоставено ползването на семейното жилище е обявено за нищожно, а нищожните актове не пораждат последици. Следователно-от следващия ден,след прекратяване на брака – тя е държала имота без основание и дължи обезщетение,на основание чл.59 от ЗЗД на собствениците. В тази хипотеза е неправилен извода на въззивния съд,че обезщетението е дължимо от датата на поканата,тъй като приложимата норма е тази на чл.84 ал.1,а не на ал.2 от ЗЗД. Денят за изпълнение на задължението за предаване на имота на неговите собственици е определен / денят,след прекратяване на брака/ и ответницата е изпаднала в забава след изтичането му. Гореизложеното,мотивира настоящия съдебен състав да отмени постановения въззивен акт в частта,в която е потвърден първоинстнационния акт,с който е отхвърлен иска по чл.59 от ЗЗД и вместо него да постанови друго,с който да го уважи. С оглед изхода на делото,направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски,които са в размер на 601лв./201лв-държавни такси и 400лв.-за адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 274 от 19.12.2008г.по в.гр.д. № 471 по описа за 2008г.на Ямболски окръжен съд в ЧАСТТА, в която е оставено в сила решение № 274 от 19.12.2008г.по в.гр.д. № 471 по описа за 2008г.на Ямболски окръжен съд досежно предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА С. М. М. от гр. Я. ул.”С”№ 45 да заплати на Г. М. М. и Н. А. М.-двамата от гр. Я.,със съдебен адрес:гр. Ямбол ул.”Ж”№14 кантора 507, сумата от 8 400лв./осем хиляди и четиристотин/лева, представляваща обезщетение за лишаването им от право на ползване на собствения им имот -апартамент, находящ се в гр. Я. ул.”Раковски”№ 34 вх.”А” ет.1 ап.43 за периода от 1.02.2003г. до 1.09.2007г., ведно със законната лихва, считано от 7.04.2008г.до окончателното й изплащане,както и сумата 601лв./шестстотин и един/, представляваща направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.