7 Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 20 май 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар:Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 354/2019 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор от Апелативна специализирана прокуратура против нова въззивна присъда № 7/03.10.2018 г., постановена по ВНОХД № 281/2018 г. от Апелативния специализиран наказателен съд. В протеста и допълнението към него се сочи, че при постановяването на съдебния акт въззивният съд, пренебрегвайки изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, е допуснал нарушение на закона, като не е приложил закон, който е следвало да бъде приложен. Според протеста не е направен обективен, всестранен и пълен анализ на събраните доказателства. Отправя се упрек към въззивния съд, че е провел допълнително съдебно следствие – по собствена инициатива допуснал преразпит на частния обвинител Н. и служебно приобщил по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показанията му , дадени на 30.09.2015 г. пред разследващ орган. Оспорва се начинът, по който въззивният съд е оценил показанията му. В заключение възраженията се обобщават до едно основно, а именно – „макар че установените факти по делото да са подробно анализирани от съдебния състав, тяхната оценка е неправилна и от там е направен незаконосъобразен извод, че подсъдимият не е осъществил съставите на престъпленията, за които е обвинен”, поради което е нарушен закона. Отправя се искане за отмяна на въззивната присъда и ново разглеждане на делото от друг въззивен съдебен състав. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Излага становище, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати процесуални нарушения, поради което и протестът следва да се остави без уважение. Подсъдимият Р. Д. Д. лично и чрез защитата си пледират за оставяне в сила на въззивната присъда. Частният обвинител Н. А. Н. и неговият повереник не се явяват, редовно призовани. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Специализираният наказателен съд с присъда от 29.03.2018 г., постановена по НОХД № 1124/2017 г., признал подсъдимия Р. Д. за виновен в това : - че на неустановена дата през 2008 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Н. А. Н. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му - да предаде сумата от 25 000 евро и с това е направил опит за причиняване на имотна вреда в размер на 25 000 евро, като деянието е придружено със заплаха за убийство, но не довършил деянието си по независещи от него причини (Н. отказал да предаде исканата сума), поради което и на основание чл. 214, ал.2, т. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал.1 и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева; - че на неустановена дата през месец април 2009 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Н. А. Н. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му - да предаде сумата от 150 000 лева и с това е направил опит за причиняване на имотна вреда в размер на 150 000 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство, но не довършил деянието си по независещи от него причини (Н. отказал да предаде исканата сума), поради което и на основание чл. 214, ал.2, т. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал.1 и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева; - на основание чл. 23, ал.1 и ал. 3 от НК на подсъдимия Д. е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК и е присъединено наложеното му наказание глоба в размер на 2000 лева. Апелативният специализиран наказателен съд с атакуваната сега присъда № 7/03.10.2018 г. отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и оправдал подсъдимия по повдигнатите обвинения по чл. 214 от НК. Протестът, макар и да не е поддържан от прокурора, участващ в касационното производство, подлежи на разглеждане, но е неоснователен. Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствения материал, които да са оказали влияние върху вътрешното му убеждение в отклонение от принципите на чл. 14 и чл. 13 от НПК. Данните по делото не подкрепят доводите за пороци в доказателствената дейност на съда, което по принцип предполага игнориране или превратна оценка на съдържанието на доказателствените източници. Неоснователни са възраженията срещу начина, по който въззивната инстанция е оценила показанията на свидетелите, в частност тези на свидетеля Н.. Оспорването е подкрепено с аргументи за доказателствената стойност на показанията му, депозирани от него пред съдия в хода на досъдебното производство. С оглед съдържанието на оплакването следва да се припомни, че оценката за достоверност или не на показанията на един свидетел не може да се прави избирателно само върху част от тях, към което насочват доводите, с които се оспорват изводите на съда. Съобщената доказателствена информация трябва да се преценява в цялост, като се обсъдят различните показания на свидетеля, давани във времето. Противното би означавало да се извърши оценка само на част от доказателствата, изхождащи от един и същи източник, вместо на всички от тях, както се изисква от чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивният съд не търпи упрек, че е провел допълнително съдебно следствие, в рамките на което е допуснал повторен разпит на частния обвинител Н.. Обстоятелството, че страните не са правили такова доказателствено искане, а съдът по своя инициатива е разпитал свидетеля, не е процесуално нарушение. Проявената от съда активност е съответна на принципните задължения за постигане на обективната истина по чл. 13 и чл. 107 от НПК. Освен това, съдът има правомощия да приобщава доказателствени материали от предходната процесуална фаза. Всички доказателства (средствата за тяхното установяване), независимо в коя фаза на процеса са събрани, подлежат на проверка и оценка от решаващия орган и това произтича от посочените вече принципни норми. Съдът не само може, но и е длъжен да приложи предвидените в закона процесуални техники за приобщаване на показанията на свидетел, дадени в хода на досъдебното производство, при наличието на регламентираните в чл. 281 от НПК основания. По конкретното дело правилно въззивният съд не се е дистанцирал от тези свои задължения. След проведения допълнителен разпит на свидетеля Н. е приел наличие на предпоставките по чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Липсата на съгласие от страна на защитата на подсъдимия е предпоставила приложението на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. При законосъобразното приобщаване на показанията на свидетеля те са елемент от доказателствената съвкупност и подлежат на обсъждане по съответния процесуален ред. На следващо място, показанията на свидетеля Н. са били поставени в центъра на доказателствената съвкупност, тъй като съобразно обвинението той е адресат на заплахите и активна страна в разговорите с подсъдимия Д., поради което и въззивният съд се е отнесъл с изключително внимание към тяхната проверка. Мотивите на атакувания съдебен акт разкриват, че второинстанционният съдебен състав е анализирал подробно, обективно и по действителното им съдържание всички депозирани от свидетеля показания в хода на процеса (виж, мотиви, л. 7 и сл.). Извършена е проверка за тяхната достоверност и надеждност, като ясно е аргументирана волята на решаващия съдебен състав да не им се довери поради тяхната непоследователност, противоречивост и неубедителност по отношение на съществени елементи от предмета на доказване – естеството на употребените заплахи, размера на исканата от свидетеля парична сума, както и времеизвършване на инкриминираните деяния. Контролът за достоверност на свидетелските показания на Н.Н., К., Хр. Н. и К. е осъществен на основата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност. Съдът е съпоставил информацията, съдържащата се в показанията на частния обвинител Н., с писмените данни (банкови извлечения, отчет по сметки) за финансовите му взаимоотношения с подсъдимия Д.. Въз основа на направения комплексен анализ е приел, че през 2008 г. и поне до октомври 2009 г. конфликти между тях не е имало, защото все още паричният дълг е бил изплащан, респективно подсъдимият не е имал повод да осъществява инкриминираното неблагоприятно въздействие по отношение на свидетеля Н.. Последният неизменно при всичките си разпити е твърдял, че както упражнената спрямо него принуда, така и исканията да извърши акт на имуществено разпореждане, са предприети след като е върнал изцяло заетата сума на подсъдимия Д.. В протеста обяснимо не се коментират изложените съображения в тази насока, които също стоят в основата на крайното заключение за неубедителност на версията на свидетеля. Обсъждайки съвкупността от доказателствени материали, съдът логично е стигнал до извода, че събраните чрез показанията на свидетеля Н. данни не постигат нивото на категоричност и несъмненост, което да ги постави в основата на осъдителна присъда, каквито претенции се заявяват в протеста. Неоснователно се твърди, че въззивният съд в ущърб на обвинението е изискал и приел „делата на Районен съд – Бургас, Окръжен съд – Бургас и Апелативен съд Бургас”. Става дума за производство, по което е постановена влязлата в сила присъда № 84/03.05.2016 г. по НОХД № 957/2015 г. на Районен съд – Бургас. С тази присъда сега частният обвинител Н. е признат за виновен и осъден за извършена от него измама спрямо подсъдимия Д., квалифицирана по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 от НК и е ангажирана гражданската му отговорност. Писмените материали (банкови извлечения, отчет по сметки), съдържащи се в приключилото наказателно производство, които имат значение за предмета на делото, са надлежно приобщени от въззивния съд. Предявени са на свидетеля Н. при разпита му в допълнителното съдебно следствие, проведено от въззивния съд, и той е утвърдил отразените в тях финансови операции, извършени от него и от брат му - свидетеля Х. Н.. Впрочем, част от писмените данни за коментираните обстоятелства се съдържат и в досието на досъдебното производство по настоящето дело. Ясно и категорично въззивният съд е отрекъл възможността да сравнява показанията на свидетелите, дадени по приключилото наказателно производство, с тези депозирани от тях в този наказателен процес, каквито претенции е предявявала защитата на подсъдимия. В заключение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствени източници, като е изложила подробни и убедителни съображения поради какви причини намира обвиненията за доказателствено неподкрепени, няма основание да се приеме, че вътрешното й убеждение е било опорочено. По претенцията за нарушение на закона. В иницииращия касационното производство процесуален документ присъстват принципни разсъждения за същността на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Както е известно, материалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт е самостоятелно касационно основание. Когато касаторът се позовава на това основание, проверката се свежда до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти. Всички доводи, с които се оспорва въззивната присъда, са насочени към обосноваване на съществени процесуални нарушения, опорочаващи фактическите изводи на втората инстанция, поради което и оплакването за нарушение на закона също следва да се остави без уважение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 7/03.10.2018 г., постановена по ВНОХД № 281/2018 г. от Апелативния специализиран наказателен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.