Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 31 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева Невена Грозева при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №95 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия Р. Р. Г. и защитниците му срещу решение №449 от 10.11.2016 г., постановено по ВНОХД №907/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. С въззивното решение е изцяло потвърдена присъда №79, постановена на 16.03.2016 г. по НОХД №3294/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с която подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на 29.01.2015 г. в [населено място],, в[жк], на [улица]направил опит да умишлено да умъртви Д. В. П., като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и исканите от извършителя последици, поради оказаната на пострадалия медицинска помощ и деянието е извършено по расистки и хулигански подбуди, като на основание чл.116, ал.1, т.11, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, което на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати на пострадалия П. сумата от 80 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.01.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението, като предявения граждански иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 120 000 лева. С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 5 240 лева, както и на основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което той е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“. В касационните жалби са посочени всички касационни основания. Поддържа се, че в хода на воденото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на събраните доказателства. Твърди се, че неправилно не са били ценени обясненията на подсъдимия Г., независимо, че са били подкрепени от показанията и на свидетеля Г., от които се установява, че не само той е съпричастен към извършването на престъплението. Оспорва се кредитирането на показанията на свидетелите П. и А., като се твърди, че се са взаимнопротиворечиви, не кореспондират с останалите, събрани в хода на производството доказателства и са житейски неправдоподобни. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и липсата на отговор на въззивния съд на направените от защитата възражения и схематичния анализ на доказателствата. Поддържа се, че неправилно отговорността на подсъдимия Г. е ангажирана за престъпление по чл.116, ал.1, т.11, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК, като не е отчетено, че нанесените удари са били с умерено голяма сила и не съответстват на възприетата от предходните съдебни състави форма на вината- пряк умисъл, която предполага съществуването на намерение на подсъдимия да причини смъртта на пострадалия. Оспорва се и размера на наложеното на подсъдимия наказание, като се поддържа, че при определянето му е следвало да намери приложение чл.55 НК, тъй като Г. е бил току що навършил пълнолетие, бил е с чисто съдебно минало, прекратил е своевременно нападението и е бил подбуден от други по- възрастни лица да го извърши. На тези основания се предлага касационната жалба да бъде уважена, постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а при условията на алтернативност или подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или наложеното наказание на Г. да бъде намалено. В касационното съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат касационните жалби, като възпроизвеждат отново отразените в тях оплаквания. Твърдят, че неправилно са кредитирани в цялост показанията на свидетелите П. и А., като не е отчетено, че е очевиден опита на двамата да прикрият отговорността си за случилото се и да уличат подсъдимия като единствен извършител на престъплението. Оспорва се доказателствения анализ на въззивния съд и се твърди, че същият е погрешен, едностранчив и не е въз основа на него не са установени вярно фактите по делото. Твърди се, че неправилно е отмерено наказанието на подсъдимия, като не са отчетени множеството смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства. На тези основания се предлага алтернативно да бъде постановена оправдателна присъда, да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или наказанието на подсъдимия да бъде намалено. Представителят на държавното обвинение моли жалбата на подсъдимия да бъде преценена като неоснователна, а въззивното решение да бъде оставено в сила. Гражданският ищец и частен обвинител Д. П. не се явява пред настоящата инстанция и не взима становище по касационните жалби. Подсъдимият Г. моли или да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на събраните доказателствените материали. Правилно са установили релевантните за изхода на производството факти и законосъобразно са възприели част от гласните доказателства, а други не са кредитирали. При внимателен преглед на доказателствените материали може да бъде направен извод, че не съществуват множество противоречия между гласните доказателствени средства. Показанията на свидетелите Й. П., Д. А. и обясненията на подсъдимия се съдържа информация, че тримата са осъществили нападение над пострадалия П., като извън нанесените му удари с ръце и крака, подсъдимият Г. му е нанесъл и удари с нож. Информацията, съдържаща се в тези гласни доказателствени средства се потвърждава и от показанията на свидетелите Д. П. и Г., който са узнали за случилото се от разкази на непосредствени участници в нападението (Й. П. и подсъдимия Г.) и от показанията на пострадалия П., който описва броя на нападателите и начина на извършване на нападението. Естеството на нанесените увреждания, в това число ударите с нож, се установява и от заключенията на съдебно- медицинската експертиза и приложената по делото медицинска документация. Основните оплаквания в касационните жалби са за неправилно (според защитниците) кредитиране на показанията на свидетелите П. и А. и са свързани с изводите на предходните съдилища, че уврежданията, причинени посредством ударите, нанесени с нож са извършени единствено от подсъдимия Г.. Касационният съд прие, че подобна теза (за съпричастност на свидетелите към извършване на престъплението), дори да бъде възприета, не може да доведе до извод, че неправилно е ангажирана отговорността на подсъдимия Г. за извършеното престъпление. По делото съществуват множество и непротиворечиви доказателства, че той е нанесъл удари с нож на П., което е достатъчно основание за ангажиране на отговорността му. Това е обстоятелство, което не се оспорва и от него, като той в обясненията си поддържа, че е намушкал поне два пъти пострадалия. Касационният съд не възприе и оплакванията за непълнота и едностранчивост на доказателствения анализ, направен от предходните съдебни състави. Напротив съдилищата са анализирали всички налични доказателства и доказателствени средства, като са ги съпоставили и с приетите по делото експертизи, извършените разпознавания на лица и дадените на досъдебното производство показания, които са приобщени чрез прочитането им в хода на съдебното следствие. При съпоставянето им се установяват основните факти- предмет на доказване в процеса, а именно начина на извършеното нападение, личността на нападателите, авторството на подсъдимия и конкретните нанесени от него удари с нож по тялото на пострадалия П.. Не може да бъде споделено и оплакването, че решаващите съдилища не са уважили доказателствени искания на защитниците на Г., като видно от приложените по делото протоколи и пред първата и пред втората инстанция не са направени искания, които съдилищата да са оставили без уважение. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с анализа и оценката на доказателствените материали и не се налага отмяна на постановения въззивен съдебен акт във връзка с нарушения при установяване на фактите по делото. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Единственото оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е за неправилно квалифициране на престъплението по чл.116, ал.1, т.11, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК и липса на умисъл у подсъдимия да извърши убийство. Касационният съд изцяло споделя изводите на предходните съдебни състави, че броя, насочеността на ударите, засегнатите жизненоважни органи на пострадалия сочат на недвусмислено намерение да бъде причинена смъртта му. Вярно е преценено, че използването на оръжие- нож с дължина на острието, което е проникнало и прерязало кожа, подкожие, мускули, преодоляло е гръдната стена и е пробило плеврата е достатъчно, за да обоснове извод, че Г. е целял умъртвяването на П.. Това, че ударите са били нанесени с умерена сила (достатъчна, за да предизвикат процесните увреждания) не може да обоснове друг извод относно формата на вината на подсъдимия. В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че ако пострадалият не е получил своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ в специализирано медицинско заведение смъртта му би настъпила неминуемо. Ето защо, касационният съд прецени, че правилно предходните съдебни състави са приели, че престъплението е осъществено от подсъдимия Г. от субективна страна при форма на вината „пряк умисъл“ и наказателната му отговорност е ангажирана за опит за квалифицирано умишлено убийство, а не за друго престъпление. Предвид изложеното съдът, прие, че при вярно установените факти материалния закон е приложен правилно и въззивния съдебен акт не следва да бъде изменен или отменен във връзка с обсъждането касационно основание. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: При определяне на наказанието на подсъдимия правилно са ценени като смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало и това, че престъплението е останало недовършено. Правилно са отчетени като отегчаващи отговорността му обстоятелства начина на извършване на престъплението, лошите му характеристични данни, това, че инкриминираното деяние е осъществено в много кратък период от време, след приключването на друго водено срещу него наказателно производство. Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно е ценено и предходното поведение на подсъдимия (направен опит да бъде увредено друго лице по ксенофобски подбуди), както и като такова е следвало да бъде отчетено наличието на два квалифициращи признака по чл.116, ал.1, т.11 НК. Настоящият съдебен състав приема, че правилно наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и определянето му на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.116, ал.1 НК размер, е съобразено с обществената опасност на извършеното престъпление и тази на извършителя му. Това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК и същото не следва да бъде намалено. По делото липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които позволяват приложението на чл.55 НК, а разпоредбата на чл.58 НК също не следва да се прилага, тъй като определянето на по- леко наказание не би било съответно на извършеното престъпление, а и би поставило в опасност постигането на целите на чл.36 НК. С оглед настъпили изменения в ЗИНЗС (ДВ бр.13 от 2017 г.) съдебният акт трябва да бъде коригиран в частта относно определянето на вида пенитенциарното заведение, в което подсъдимият следва да бъде настанен първоначално, тъй като към този момент съдът определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието (чл.57 ЗИНЗС). Разпределението на осъдения в местата за лишаване от свобода се извършва по реда, определен от ГД „ИН“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение №449 от 10.11.2016 г., постановено по ВНОХД №907/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. София, само в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно определянето на вида на пенитенциарното заведение, където подсъдимият Р. Р. Г. следва да изтърпи наложеното му наказание, „лишаване от свобода“, като го отменя. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.