Ключови фрази


12

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 30.06.2022 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 371 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№262493/14.05.2021г., подадена от К. Я. Н., В. Я. Я., Х. Х. Я., С. И. Б., И. М. Я., М. Т. Я., М. К. Б., Я. С. И., П. П. Г., Н. С. Д., М. С. Д., Ч. П. Г. и П. М. Р., чрез процесуалния им представител адв.З. Г. Г. от САК, срещу решение № 260083, постановено на 08.04.2021г. от Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№273/2019г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по исковете, предявени от С. К. К., С. В. Х., Р. С. Х. и В. С. Х. срещу П. П. Г., В. Я. Я., К. Я. Н., Т. С. Я., Х. Х. Я., Я. С. И., П. Т. Л., Ч. П. Г., М. Ф. Я., М. К. Б., Ф. А. Ф., Т. Ф. Ф., Ц. Г. Я., М. Т. Я., И. М. Я., С. И. Б., П. М. Р., М. Т. З., Т. А. Т. и А. Т. Т., че към момента на колективизацията на земята в [населено място] наследодателят на ищците К. С. К. (К. С. К. Я.), починал на 09.05.1983 г., е бил собственик на следните земеделски имоти в землището на [населено място], а именно: 1/ нива от 18.200 дка част от цяла такава от 93.500 дка, находяща се в местността „И. геран“, съставляваща парцела Първа на квартал......... по комасационния план на [населено място], до съседи на цялата: братя Н. и С. Б., н-те на И. Ц. и от две страни път, а частта остава при съседи: н-те на И. Ц., братя Н. и С. Б., М. К. Я. и път; 2/ нива от 22.770 дка част от цяла такава от 75.900 дка, находяща се в местността „П.“, съставляваща част от парцела 3-та на квартал ........по комасационния план на [населено място], до съседи на цялата: общинска парцела, Д. М. А., М. М. Я. и път, а частта от 22.770 дка остава при съседи: общинска парцела, М. К. Я., Т. К. Я. и М. М. Я.; 3/ нива от 18.730 дка част от цяла такава от 74.945 дка, находяща се в местността „П.“, съставляваща парцела 8-ма на квартал ............ по комасационния план на [населено място], до съседи на цялата: общинска парцела, Н. М. А., Н. Ц. К. и В. Б., а на частта от 18.730 дка остава до съседи: общинска парцела, М. К. Я., Т. К. Я. и Н. Ц. К.; 4/ нива от 18.202 дка част от цяла такава от 90.582 дка, находяща се в местността „И. г.“, съставляваща част от парцела 5-та на квартал ..... по комасационния план на [населено място], до съседи на цялата: Т. Т. С., И. Е., Р. М., Е. Ст. К. и път, а частта от 18.100 дка остава до съседи: Т. Т. С., Т. К. Я., М. К. Я. и път; 5/ нива (ливада и блато) от 10 дка, находяща се в местността „Г.“, до съседи: М. Я., И. Г., водна воденица и път; 6/ 1/4 идеална част от гора от 5.760 дка, находяща се в местността „С.“, до съседи: В. Т. К., братя Г., Т. К. К. и път, съставляваща парцела ....на квартал ......... по комасационния план на [населено място]; 7/ 1/4 идеална част от гора от 12.719 дка в местността „С.“, до съседи: Т........... по комасационния план на [населено място]; 8/ 1/4 идеална част от лозе от 10 дка в местността „Д. б.“, до съседи: Д. В. Н., М. Я. и от две страни пътища; 9/ 1/4 идеална част от нива от 20 дка в местността „Л. валог“, до съседи: от две страни М. Я. и от другите две страни пътища; 10/ 1/4 идеална част от нива от 13 дка в местността „Л. валог“, до съседи: И. Б. Т., н-те на И. Д. Т. и от две страни пътища; 11/ 1/4 идеална част от нива (ливада) от 5 дка в местността „Л. валог“, до съседи: А. Ц., М. Я. и път; 12/ 1/4 идеална част от нива от 8 дка в местността „Л. валог“, до съседи: М. Я., П. Б. Т. и път.
Касаторите поддържат, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдят, че въззивният съд неправилно е приел правната квалификация на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а не възприетата от първоинстанционния съд по чл. 124, ал. 1 ГПК. За неправилен считат извода на въззивния съд, че е налице спор за материално право на собственост върху процесните имоти към момента на колективизацията с оглед възстановяване на собствеността върху тях, въпреки че в решението е посочено, че имотите са описани в първоначалната искова молба с индивидуализиращи признаци по комасационния план на землището на [населено място] от 1946г., но и такива по възстановяване на собствеността от ПК в полза на наследниците на братя Т., Т. и М. К.. За неправилен считат и извода на въззивния съд, с който той кредитира направената през 1948г. спогодба, която към момента на изготвяне на комасационния план от 1946г. не е била извършена и затова не е била отразена във ведомостите на този комасационен план. Поддържат също така, че завереното копие от протокола от 05.03.1948г. по ч.гр.д.№42/1948г. на Околийския съд в К. не установява правото на собственост на наследниците на четвъртия брат К. С. К., тъй като не представлява доказателство за извършена делба. Считат, че изразът в протокола, че „му се дава и той приема да вземе в свой дял“ говори за договор за дарение, а не за делба и освен това протоколът не е вписан в Служба по вписванията.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касационна жалба С. К. К., С. В. Х., Р. С. Х. и В. С. Х. чрез процесуалния си представител адв.Л. Д. Б., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
Доколкото касаторите в приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване не посочват конкретни материално-правни и процесуално-правни въпроси, които да твърдят, че са обусловили крайния извод на въззивния съд по основателността на предявения иск, а излагат само съображения, свързани с правилността на тези изводи, следва да се приеме, че единственото основание за допускане на касационното обжалване, което поддържат, е очевидната неправилност. Поради това само и единствено с оглед възприетите в практиката на ВКС критерии за това основание и в очертаната с изложението рамка настоящия състав следва да извърши преценка дали касационното обжалване следва да се допусне.
Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове, чието правно основание е разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Взето е предвид, че ищците се позовават на сключена през 1948 г. съдебна спогодба, по силата на която техният наследодател К. С. К. (К. С. К. Я.) и наследодателите на ответниците – Т. К. Я., М. К. Я. и Т. К. Я. са си поделили наследствени земеделски земи в землището на [населено място], като всеки съделител е получил в дял конкретни имоти, а част от имотите са останали в общ дял при равни правни; че през 1949 г. К. Я. декларирал притежаваните от него наследствени имоти и впоследствие внесъл същите в ТКЗС; че след влизане в сила на ЗСПЗЗ един от наследниците на К. Я. подал заявление за възстановяване на земеделските земи, внесени в ТКЗС от техния наследодател, но поземлената комисия отказала да се произнесе по заявлението, поради обстоятелството, че земите са по партидата на братята Т., М. и Т. К.; че поземлената комисия се произнесла с решения, с които били възстановени в стари реални граници и с план за земеразделяне земеделски земи на наследниците на тримата братя Т., М. и Т. К., като в т.ч. били и земите, притежавани внесени в ТКЗС от К. Я.; че към този период на ищците не била известна сключената през 1948 г. съдебна спогодба, но след узнаването за същата през 2014 г. поискали от Общинска служба по земеделие [населено място] на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ да измени реституционните решения, но получили обаче отговор, че същите са влезли в законна сила. Съобразено е също така, че с исковата молба е заявена претенция да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на описаните в молбата земеделски имоти към датата на обобществяването им по силата на сключената съдебна спогодба, предмет на ч.гр.д. № 42/1948 г. на съда в [населено място], както и че с уточняваща молба ищците са заявили изрично, че претендират съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че именно земеделските земи, които са били поставени в дял на К. Я. и в общ дял на съделителите по силата на извършената през 1948г. делба, са били внесени в ТКЗС от техния наследодател, но са възстановени с решението на ПК само на наследниците на Т., Т. и М. К., а не и на наследниците на К. Я..
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, според която искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ към включването им в ТКЗС. Този специален иск цели да се установи със сила на пресъдено нещо от съда, обвързваща административния орган, кой е бил собственик на земята и на кои лица следва да бъде възстановена (решение №256/17.06.2010г. по гр.д.№356/2009г. на І г.о. на ВКС). Именно с такъв иск е бил сезиран съдът и в настоящия случай, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд.
Действително въззивният съд е посочил, че в първоначално подадената искова молба процесните земеделски имоти са описани с индивидуализиращи ги белези по комасационния план на землището на [населено място] от 1946 г., но и с такива, кореспондиращи на възстановени с реституционните решения на поземлената комисия земеделски земи в полза на наследниците на братята Т., Т. и М. К.. Това обстоятелство обаче според практиката на ВКС е ирелевантно – достатъчно е имотът да е надлежно индивидуализиран според белезите му към релевантния момент, а именно включването в ТКЗС. В същия смисъл в обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е дал указания на ищците да индивидуализират процесните имоти в новите им граници, което е сторено с депозираната от тях молба-уточнение. Доколкото обаче ищците са посочили и границите на имотите към момента на тяхното обобществяване, именно тези граници в съответствие с практиката на ВКС въззвният съд е посочил в диспозитива на решението си.
От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че през 1946 г. е създаден и одобрен комасационния план на [населено място], по чиито имотни ведомости фигурират братята Т., Т. и М. К. Я., а по партида № 2251 същите притежават общо 43.090 дка некомасирана земя и 353.406 дка комасирана земя, като подробно описание на тези земеделски имоти се съдържа в приложеното удостоверение № 196/20.08.1991 г., издадено от Общински народен съвет [населено място].
Посочено е, че в приложения по делото протокол от 05.03.1948 г. по ч.гр.д. № 42/1948 г. на К. околийски съд е обективирана съдебна спогодба за делба на съсобствени недвижими имоти между съделителите К. С. К., Я., Т. К. Я., Т. К. Я. и М. К. Я., като е прието, че по силата на тази спогодба всеки от съделителите получава в дял земеделски имоти в землището на [населено място], индивидуализирани по комасационния план, като в общ дял на всички съделители, при равни права, се поставят седем земеделски имота и при това общият размер на наследствените земи, предмет на приключилата със съдебна спогодба съдебна делба, е 344.927 дка поставени в индивидуални дялове и 74.479 дка поставени в общ дял при равни права, но извършената по силата на постигнатата съдебна спогодба делба на наследствена земя не е била отразена във ведомостите на комасационния план от 1946 г.
Прието е за безспорно установено, че ищците са наследници на съделителя К. С. К. Я. (К. С. К.), а ответниците – на останалите трима съделители – братята Т., Т. и М. К. Я. (К.).
Съобразено е кои имоти според делбения протокол са поставени в дял на К. С. К. Я. с посочване на точното им местонахождение, граници и площ според комасационния план на [населено място], както и че по силата на сключената съдебна спогодба наследодателят на ищците К. Я. е получил в индивидуален дял земеделски земи със сумарна площ от 87.902 дка, както и 1/4 идеална част от поставените в общ дял при равни права земеделски имоти със сумарна площ от 74.479 дка, а наследодателите на ответниците – братята Т., Т. и М. Я. са получили в индивидуални дялове земеделски земи със сумарна площ от 257.025 дка и съответно по 1/4 идеална част от поставените в общ дял при равни права земеделски имоти.
Съобразени са също така и данните за внесените от братята Т., Т. и М. Я., както и от техния племенник К. Я. в ТКЗС земеделски земи, както и представените за това доказателства - удостоверения от 21.08.1991 г., в които е посочен партиден № 2251 за имотите, внесени от Т., Т. и М. Я. и удостоверение № 85/22.01.1992 г., издадено от Бригада II СЗФБ при А. „Х.“, за имотите, внесени в ТКЗС от К. С. Я. по партида №434. Взето е предвид и обстоятелството, че съгласно заключенията на вещото лице инж. С. С. (по първоначално поставените задачи и по допълнителните такива), партидата, по която К. С. Я. е внесъл земя в ТКЗС и партидата по комасационния план ( п.№ 2251) са различни, но процесните имоти са част от внесените в ТКЗС от М. Я. и Т. Я., съгласно представените удостоверения от 21.08.1991 г., като площите са различни, тъй като внесените в ТКЗС имоти са били предмет на делба и така са се образували процесните.
Посочено е, че по делото е приложена и декларация пред Държавна планова комисия от 30.06.1949 г. за притежаваните от К. С. Я. непокрити земеделски имоти, в която са описани общо 102.540 дка, като съгласно заключението на вещото лице инж. М. И., от тази декларация се установява връзката между партида № 434 и партида № 2251. Съобразено е също така, че според това заключение К. С. Я. е бил вписан като собственик в инвентарните книги през 1949 г. под № 434, но към този момент наследствените имоти в съвкупност вече са били отразени в партида № 2251 към комасационния план. По последната партида обаче не е бил отразен протокола за делба, респективно не е било вписано името и на К. Я..
Взето е предвид, че с протокол № 46 от 29.04.1992 г. Общинската поземлена комисия [населено място] е възстановила на основание чл. 14, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ правото на собственост на наследниците на братя Т., Т. и М. К. К. върху земеделски земи в размер на 402.496 дка, в т.ч. 353.406 дка комасирана земя и 43.090 дка некомасирана земя по партида № 2251 от комасационния план на [населено място] от 1946 г., след което с решение № 220К от 07.12.1995 г. на Поземлена комисия [населено място] е възстановено правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на описаните в решението седем земеделски имота, чиято площ сумарно е в размер на 105.400 дка. Съобразено е и обстоятелството, че с решение № 220 от 07.12.1999 г., издадено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и протокол № 46/29.04.1992 г., Поземлена комисия [населено място] е възстановила правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К. К. съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] върху девет земеделски имота, чиято сумарна площ е 279.825 дка.
Взето е предвид, че на 11.02.1991 г. ищецът С. К. е депозирал заявление до общинската поземлена комисия в [населено място] за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С. К. върху 102.540 дка земеделски земи по декларация от 1949 г., като по това заявление поземлената комисия се е произнесла с решение по протокол № 68 от 25.06.1992 г., с което е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на заявените имоти с обща площ от 102.540 дка по декларация от ТКЗС, като е изложила мотиви, че земята е на партидата на братя Т., Т. и М. К. К. – парт. № 2251 и с писмо изх. № 300/31.10.1994 г. общинската поземлена комисия е уведомила заявителя С. К., че не може да постанови решения по чл. 18ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи на К. С. К. поради това, че същият няма собствена партида в комасационния план и комасационните ведомости от 1946 г. Посочено е, че според това писмо земята, която наследодателят К. К. е внесъл в ТКЗС, е наследствена и е от партида № 2251 на името на братя Т., Т. и М. К. К., която е възстановена с протокол № 46/29.04.1992 г. на Общинска поземлена комисия [населено място], като според О. спорът за материално право върху полагащите се земеделски земи следва да се осъществи по съдебен ред (чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ).
Взето е предвид, че по делото са събрани и гласни доказателства , като от показанията на разпитания свидетел В. К., който е заявил, че е втори братовчед с децата на Т., Т. и М. Я., става ясно, че до комасацията на земята, приключила през 1946 г., тримата братя и техния племенник К. С. К. Я. (К. С. К.) са притежавали и обработвали наследствени земи; всички наследствени земи били комасирани само на името на Т., Т. и М. Я., а К. Я. нямал партида, но неговия дял от наследствената земя бил в партидата на чичовците му. Според този свидетел през 1948 г. по искане на К. Я. е било образувано дело за делба на наследствените земи, като впоследствие тримата братя и техният племенник К. Я. внесли получената при делбата земя в ТКЗС и станали член-кооператори. Това станало през 1951 г., а до 1956 г. всеки от тях получавал рента за кооперираната земя. Посочено е, че свидетелят е заявил още, че през 1991 г. е бил член на Общинската поземлена комисия [населено място] и знае, че комасираната земя по партида № 2251 е била възстановена само на Т., Т. и М. Я., на чието име е била партидата.
В съответствие с практиката на ВКС следователно въззивният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и при това е посочил въз основа на кои доказателства кои релевантни за спора факти и обстоятелства приема за установени. Обсъдени са при това както писмените, така и гласните доказателства и изслушаните по делото експертизи, а изразената при сключването на съдебната спогодба за делба воля е тълкувана в съответствие с установените в чл. 20 ЗЗД правила и според изискванията, съдържащи се в практиката на ВКС - при тълкуването целта е да се установи действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се ценят във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и практиката и добросъвестността (решение №215/12.10.2015г. по гр.д.№49/2015г. на III г.о. на ВКС; решения № 202 от 13.07.2012г. по гр.д.№ 680/11г. на І г.о. и № 129 от 12.07.2013г. по гр.д. № 558/12г. на ІІ г.о.; решение №420/16.02.2016г. по гр.д.№1633/2015г. на IV г.о. на ВКС и др.).
Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че е установено наличие на правен интерес от воденето на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, доколкото и двете спорещи страни са заявили процесните имоти за възстановяване по реда на този закон. В съответствие с разясненията, дадени в ТР №1 от 07.10.1997г. по гр.д.№1/1997г. на ОСГК на ВКС и установената след постановяването му практика на ВКС е прието, че допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 се определя от наличието на спор за материалното право на собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на собствеността върху него, като обстоятелството, че е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността пред поземлената комисия не е пречка за предявяване на този иск, тъй като въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие като административен орган е обвързана от решението на съда и е длъжна на основание чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ да измени решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността. Прието е, че конститутивното действие на решението на поземлената комисия се отнася за обособяване обекта на реституция, но то може да се изменя относно субекта на правото на собственост, в какъвто смисъл решение №133/17.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№106/2009 г., I г.о., ГК. С оглед на това и в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ще е налице и тогава, когато спрямо ищеца е бил постановен отказ с влязло в сила решение на поземлената комисия да му бъде възстановена собствеността върху заявената по реда на чл. 11 ЗСПЗЗ земеделска земя, ако собствеността върху същия имот е била възстановена в лицето на други заявители, какъвто е и настоящият случай и това е така, тъй като понятието „окончателен отказ“ съгласно раздел втори от съобразителна част на Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС има по-широко съдържание - такъв окончателен отказ би бил налице, само ако по отношение на всички лица, подали заявление за възстановяване, е било постановено влязло в сила решение, с което в производството по чл. 14, ал. 1 – 3 ЗСПЗЗ им е отказано възстановяване правото на собственост върху същата земеделска земя.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че в състава на комасираните по партида № 2251 земеделски земи, посочени в удостоверение № 196/20.08.1991 г. на ОбНС [населено място] и възстановени с решение на ПК по протокол № 46/29.04.1992 г. на наследниците на братя Т., Т. и М. К. К., се включват и земеделските земи, получени в дял от К. С. К. (Я.) въз основа на сключената съдебна спогодба от 05.03.1948 г. и декларирани от него пред Държавната планова комисия през 1949 г. Обстоятелството, че съгласно протокола от съдебното заседание по ч.гр.д. № 42/1948 г. на К. околийски съд съдът е отложил делото с оглед произнасяне на районната служба по поддържане на кадастъра по въпроса правилно ли са поделени комасираните имоти, след което да се произнесе по утвърждаване на делбата е прието, че не предпоставя извод за липсата на пряко доказателство за правото на собственост върху имотите, поставени в дял на К. К. поради незавършена процедура по съдебна делба. Взето е предвид, че в чл. 33 (40) от действащия към онзи момент Закон за гражданското съдопроизводство е предвидено, че ако страните се спогодят, съставя се за това протокол, в който се отбелязват условията и предметът на спогодбата, като протоколът се подписва от съдията и се приподписва от страните. Посочено е, че този протокол не подлежи на обжалване пред повторен съд и има сила на влязло в законна сила решение, което се изпълнява по общия ред. Прието е, че в случая изискванията на цитираната законова разпоредба са изпълнени: в протокола от проведеното съдебно заседание по ч.гр.д. 42/1948 г. на Кнежанския околийски съд е обективирана постигнатата между четиримата съделители съдебна спогодба, респективно условията по същата и нейният предмет, подписана е от страните, приета е от съда и протоколът е подписан от околийския съдия. А що се касае до последващото утвърждаване на делбата, въззивният съд е съобразил, че същото се предпоставя от становището на административен орган по отношение съобразяването на обособените от комасирани имоти делбени имоти с приложимите техническите правила и норми и не би се отразило върху придобитите от страните права въз основа на постигнатата между тях и приета от съда съдебна спогодба, с която е приключило делбеното производство.
Изложени са също така съображения, касаещи начина на доказване в производството по възстановяване на собствеността, като е съобразено, че разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ изрично предвижда, че в производството по възстановяване на собствеността по реда на този закон правото на собственост може да се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в т.ч. и по ЗТПС от 1946 г. и други писмени доказателства. Посочено е, че тези доказателства се считат от законодателя за достатъчни и годни за установяване принадлежността на правото на собственост върху един земеделски имот към патримониума на определено лице към момента на внасянето на имота в ТКЗС, макар част от тях да не съдържат данни за осъществяване на предвидено в закона основание за придобиване правото на собственост. Тъй като в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се разрешава спор за принадлежността на правото на собственост върху имота именно към момента на внасянето му в ТКЗС и то с оглед провеждане на процедура по възстановяване на собствеността, въззивният съд е приел, че и в това производство принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства.
Този извод на въззивния съд изцяло съответства на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, които съдът следва да зачете, след като не е направено оспорване (решение №35/22.02.2012г. по гр.д.№419/2011г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №40/26.02.2016г. по гр.д.№4109/2015г. на I г.о. на ВКС и др.).
По така изложените съображения въззивният съд е приел, че по делото е установено придобиването на процесните земеделски имоти от наследодателя на ищците по силата на делбения протокол от 1948 г. и не са събрани доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя да е било изгубено от него чрез някой от предвидените в закона способи до внасянето им в ТКЗС. Съобразено е, че същите имоти са били заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от наследниците на бившия собственик К. Я. (К. С. К.), но и от наследниците на неговите чичовци (братята Т., Т. и М. К. Я. (К.), на чието име се е водела партидата към комасационния план на [населено място] от 1946 г., както и че органът на земеделска реституция е отказал възстановяване на заявените земеделски земи в полза на наследниците на К. Я. поради наличието на спор за материално право между тях и правоимащите лица, заявили за възстановяване земеделските земи по партида № 2251 към същия комасационен план, и се е произнесъл с решения (влезли в законна сила), с които правото на собственост върху всички земеделски имоти по тази партида, в т.ч. и притежаваните от К. Я., е възстановено само на наследниците на братята Т., Т. и М. К. Я..
При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване (очевидна неправилност) не е налице. Както вече беше посочено, при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е взел предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и изслушаните експертизи, анализирал е тези доказателства според установените в чл. 235 ГПК правила както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съобразил е установените от доказателствата релевантни за спора факти и обстоятелства и е подвел същите към приложимите правни норми, в какъвто смисъл е и трайно установената и непротиворечива практика на ВКС.
Не се установява при постановяване на решението си въззивният съд да е тълкувал доказателствата превратно, респ. да е формирал своите изводи и констатации в явно противоречие с формалната житейска логика. Напротив, както фактическите констатации, така и правните изводи на въззивния съд са последователни и логични. Изводите на съда съответстват и на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС по всички, релевантни за спора материално-правни въпроси.
Не се установява също така при постановяване на решението си въззивният съд да е приложил отменен закон, нито да е приложил закона в смисъл, различен от действителния и възприетия от съдебната практика. Не се установява също така въззивният съд да е отказал да приложи императивна правна норма, което в настоящия случай да е бил длъжен да направи.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260083 от 08.04.2021г., постановено от Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№273/2019г.
ОСЪЖДА К. Я. Н., В. Я. Я., Х. Х. Я., С. И. Б., И. М. Я., М. Т. Я., М. К. Б., Я. С. И., П. П. Г., Н. С. Д., М. С. Д., Ч. П. Г. и П. М. Р. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на С. К. К., С. В. Х., Р. С. Х. и В. С. Х. сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: