Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. София, 09.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 949 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №371 от 10.10.2018г. по гр.д. № 368/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 23 от 01.03.2018г. по гр.д.№ 199/2017г. на Никополски районен съд за отхвърляне иска на „Агро-Бел 2001” ЕООД, ЕИК 114547023, против В. И. Б. за установяване правото на собственост върху 10/30 ид.ч. от следните недвижими имоти в землището на [населено място], [община]: 1/ нива с площ 29,996 дка в местн. „К. б.”, имот № * по плана за земеразделяне; 2/ нива с площ 14,114 дка в местн. „С.” , имот № * по плана за земеразделяне; 3/ лозе с площ 0,737 дка в местн. „В. д.”, имот № * по плана за земеразделяне; 4/ нива с площ 18,997 дка в местн. „Л.”, имот № * по плана за земеразделяне.
Касационната жалба е подадена от ищеца Агро-Бел 2001” ЕООД чрез пълномощника адв.П.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на материалния и на процесуалния закон. Правата на касатора произтичат от правна сделка, която е вписана преди постановлението за възлагане и същите следва да бъдат признати при възникналата конкуренция. С предявения иск ищецът не оспорва действителността на постановлението за възлагане и на публичната продан, в която не е участвал, а твърди, че те са лишени от транслативно-вещен ефект.
Ответницата В. И. Б. не взема становище в касационното производство.
С определение № 308 от 18.06.2019г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: при конкуренция между право на собственост, придобито чрез правна сделка и такова, придобито чрез последваща публична продан има ли значение за разрешаването й дали е проведено исково производство по чл. 496, ал.3 ГПК за оспорване на публичната продан.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост на идеални части от четири земеделски недвижими имота. Ищцовото дружество се легитимира като собственик с договор за дарение /с предмет 1/30 ид.ч. от имотите/ и договор за продажба /с предмет 9/30 ид.ч./, сключени на 14.12.2015г., с праводател по първия договор ответницата В. Б., а по втория договор - В. Б. и синовете й В. В. Б. и И. В. Б.. Правото на собственост на праводателите е удостоверено с договор за делба от 15.11.2000г., решение на чл. 27 ППЗСПЗЗ от 1999г. и удостоверения за наследници.
С постановление за възлагане от 07.02.2017г. на ЧСИ рег. № * по изп.д. № 20138160400167 на ответницата В. И. Б. са възложени 10/30 ид.ч. от същите имоти, като е отразено, че са бивша собственост на В. Т. Б., получени по наследство от неговия баща Т. П. Б.. Извън данните в постановлението за възлагане, не са събрани доказателства от кой взискател, против кой длъжник и въз основа на какво изпълнително основание е образувано изпълнителното дело. Установено е, частният съдебен изпълнител е лишен от правоспособност за срок от пет години и при разпечатване на служебния му архив изпълнителното дело не е намерено. От представените справки от Службата по вписванията няма данни за вписани възбрани върху имотите.
Според приложеното удостоверение за наследници Т. П. Б. има за наследници трима сина, един от които е В. Б., починал през 2014г. и наследен от съпругата си В. Б. /ответницата по иска/ и синовете си И. и В..
Поддържаното от ищеца твърдение е, че е собственик на претендираните идеални части по силата на двете сделки, при сключването на които не е имало вписани възбрани върху имотите; съответно, че ответницата не може да се легитимира като собственик по силата на постановлението за възлагане, защото преди това се е разпоредила с притежаваните от съпруга й по наследство идеални части от процесните имоти, така че към момента на публичната продан длъжникът не е бил собственик на продадените идеални части.
Решаващият съд на първо място е изложил съображения, че публичната продан е деривативно придобивно основание, поради което ако е продадена чужда вещ купувачът не става собственик. Затова собственикът може да предяви иск за ревандикация на продадената негова вещ, без значение дали е знаел за изпълнителното производство или не. По този начин е обосновал правния интерес на ищеца.
На следващо място Плевенски окръжен съд е намерил за безспорно, че в полза на ищеца са сключени двете прехвърлителни сделки дарение и продажба относно процесните имоти. Отчел е обаче, че с последващо постановление за възлагане на ответницата са възложени недвижими имоти, идентични по описание с прехвърлените по сделките за дарение и покупко-продажба. От представените справки от Службата по вписванията е видно, че като длъжник по изпълнителното дело е записан В. Т. Б., който е наследодател на ответницата. Той е починал на 16.03.2014г. в хода на изпълнителното производство, образувано през 2013г. Според данните в постановлението за възлагане на публична продан са изнесени имоти на В. Б., получени по наследство от неговия баща Т. Б.. Независимо от тези данни, съдът е счел, че липсата на изпълнителното дело препятства установяването на какво изпълнително основание е образувано това изпълнително дело; няма доказателства постановлението за възлагане да е атакувано, нито да е предявен иск по чл.496 ал.3 ГПК. Поради предвидения в посочената разпоредба исков ред за оспорване действителността на продажбата при необжалвано възлагане, както и с оглед на посочените по-горе спорни въпроси, за отговорите на които липсват категорични доказателства, въззивният съд е посочил, че не може служебно да се произнася относно действителността на постановлението за възлагане и е отхвърлил предявения иск.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Публичната продан е специфичен придобивен способ, деривативен по своя характер, в резултат на който от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота - в този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 5/2015г. на ОСГК. В практиката по Решение № 37 от 16.07.2015г. по гр.д. № 6418/2014г. на ІІ г.о. се приема, че при конкуренция на придобити права върху недвижим имот по силата на актове, подлежащи на вписване, следва да бъдат зачетени правата, придобити на основанието, вписано първо по време; купувачът по постановление за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление; ако длъжникът не е бил собственик на имота, то постановлението за възлагане, макар и годно правно основание съгласно чл. 77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект. В същия смисъл е и Решение № 365 от 22.10.2012г. по гр.д. № 17/2012г. на І г.о. Затова, когато действителният собственик на имота предяви срещу купувача иск за защита на правото си на собственост, засегнато от извършената публична продан, не е необходимо да оспорва действителността на публичната продан по чл. 496, ал.3 ГПК. В тази хипотеза защитата на правото на собственост се гради не на пороци на проведената публична продан, а на липсата на транслативно-вещен ефект на извършената действителна продан, поради това, че продавачът не е бил собственик на имота. Тази практика следва да бъде възприета като правилна и да послужи при разрешаване на настоящия спор.
По касационната жалба.
Изводите на въззивния съд, че при необжалвано постановление за възлагане, липса на предявен иск по чл. 496, ал.3 ГПК и ненаведени по делото твърдения за недействителност на постановлението за възлагане, спорът за собственост не може да бъде разрешен в полза на ищеца, не кореспондират с горните разрешения в практиката, включително и с приетото в т.3 на Тълкувателно решение № 4/2017г. на ОСГТК.
Обжалваният акт се явява неправилен поради нарушение на закона. Принудителното изпълнение, в резултат на което е извършена публичната продан, е водено срещу длъжника В. Б.. Изпълнението е насочено срещу имоти, които той е притежавал по наследство от своя баща Т. Б., но възбрана върху тези имоти не е била вписана. В хода на изпълнителното производство длъжникът е починал и преди извършването на публичната продан, наследниците му са се разпоредили с имотите в полза на ищеца. Тези фактически обстоятелства се установяват от събраните писмени доказателства /въпреки неприлагането на изпълнителното дело по установени причини/ и по тях не се спори. С оглед на изложеното ищцовото дружество се легитимира като собственик по силата на договора за дарение върху 1/30 ид.ч., а по силата на договора за продажба върху 9/30 ид.ч., или общо върху 10/30 ид.ч. от имотите; и двата договора сключени на 14.12.2015г., с праводатели наследниците на В. Б.. Към момента на сключване и вписване на двете сделки изпълнителното производство е било образувано, но възбрани върху имотите не са били наложени. Затова вписаното по-късно - на 02.03.2017г. постановление за възлагане, с които същите идеални части са възложени на В. Б., не е в състояние да прехвърли правото на собственост, защото към момента на публичната продан длъжникът вече не е бил собственик на тези идеални части.
Без значение за изхода на спора е дали постановлението за възлагане е обжалвано и дали публичната продан е атакувана по исков ред съгласно чл. 496, ал.3 ГПК.
При горните изводи предявеният от „Агро-Бел 2001” ЕООД установителен иск за собственост върху притежаваните от дружеството 10/30 ид.ч. от процесните имоти, е основателен. Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, следва да бъде отменено и да се постанови ново за уважаване на иска.
При този изход дружеството - ищец има право на направените разноски за производството в трите инстанции. Те възлизат на 3321 лв. за първата и въззивната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 43 от въззивното дело/ и 80 лв. за настоящата инстанция или общо 3401лв.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №371 от 10.10.2018г. по гр.д. № 368/2018г. на Плевенски окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес], представлявана по делото от особен представител адв. И. Т., че „Агро-Бел 2001” ЕООД, ЕИК 114547023 е собственик на 10/30 /десет тридесети/ ид.ч. от следните недвижими имоти в землището на [населено място], [община]: 1/ нива с площ 29,996 дка в местн. „К. б.”, имот № * по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № * - нива, ПИ № * - нива, ПИ № * и № * - път ; 2/ нива с площ 14,114 дка в местн. „С.”, имот № * по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № * - нива, ПИ № * - нива, ПИ * - нива, ПИ № * - нива ПИ № * - път; 3/ лозе с площ 0,737 дка в местн. „В. д.”, имот № * по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № * - път, ПИ № * - пасище, ПИ № * - лозе, ПИ № * - път , ПИ № * - нива; 4/ нива с площ 18,997 дка в местн. „Л.”, имот № * по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № * - нива, ПИ № * - канал, ПИ № * и № * - път.
ОСЪЖДА В. И. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Агро-Бел 2001” ЕООД, ЕИК 114547023 сумата 3 401 /три хиляди четиристотин и един/ лева разноски по делото за три инстанции.
В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: