Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. София, 08 март 2022 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурор ТОМА КОМОВ, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 951/2021 година и съобрази следното:
Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на адв.М. Д., упълномощен защитник на частния обвинител Д. Ж. М. срещу нова присъда №260093 от 31.05.2021г., постановена от Софийски градски съд, НО, 8 въззивен състав по ВНОХД № 1393/2021г..В допълненията към жалбата са въведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като са изложени подробни съображения в тяхна подкрепа.Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
В съдебно заседание пред ВКС адв.Д. поддържа жалбата и допълненията към същата, като доразвива изложените съображения.
Частният обвинител Д. М. не желае да участва в касационното производство.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивният съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК.Пледира обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда, постановена на 19.01.2021г., Софийски районен съд, НО, 122 състав по НОХД № 13647/2019г., освободил от наказателна отговорност, подсъдимия З. О. Т., налагайки му административно наказание глоба в размер на 1500лв., признавайки го за виновен в извършване на престъпление по чл.133 от НК, за това че на 24.10.2017г., в [населено място], причинил по непредпазливост на Д. Ж. М. средна телесна повреда /счупване на долния край на лявата лъчева кост /лявата предмишница –вътреставно/, като на основание чл.304 от НПК го признал за невиновен по първоначално възведеното му обвинение по чл.129, ал.2, пр.1 от НК, за това вмененото му деяние да е извършено умишлено.
Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Т..
По протест на прокурор от РП София и жалби на упълномощения защитник на подсъдимия Т. и на повереника на частния обвинител М. първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред. Въззивното производство приключило със сега оспорената присъда -№260093 от 31.05.2021г. по ВНОХД №1393/2021г., с която първоинстанционната присъда била отменена в наказателно-осъдителната част и в тази за разноските, като вместо това подс.З. Т. бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.133 от НК.Присъдата била потвърдена в оправдателната част.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна.
Преди всичко следва да се отбележи, че първоначално подадената жалба е бланкетна.Със същата, като основание за отмяна на въззивния съдебен акт е заявено, че „присъдата не съответства на обективната истина“ и чрез нея са накърнени интересите на частния обвинител и неговите ближни и колеги, а така също и “справедливото правосъдие“.Представените към жалбата допълнения също не внасят съществена яснота за твърдените като налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.В първото от тях/л.10-11 от касационното дело/, формулираните доводи са неточни според изискванията на процесуалния закон, защото с част от тях се пресъздават приетите от въззивната инстанция фактически изводи, а в друга част касаторът е предложил собствена оценка на доказателствата по делото, оспорвайки направената от контролирания съд такава, без да сочи в какво точно се изразява нейния процесуален недостатък.По повод на развитите в това допълнение съображения, ВКС ще отбележи, че те представляват оплакване за необоснованост, която не е самостоятелно касационно основание съгласно разпоредбата на чл.348, ал.1 от НПК.В тази връзка, касационният съд ще припомни, че не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по същество, нито пък може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Затова, обективираните в коментираното допълнение изявления на касатора, с които се оспорват приетите за установени от въззивния съд фактически положения, касаещи механизма на причиняване на съставомерния резултат, както и тези, свързани с поведението на подсъдимия като участник в пътното движение преди инкриминираното посегателство срещу пострадалия с настояване да се приемат различни от изведените такива, не съставляват процесуално годен обект на обсъждане , поради което няма да бъдат разгледани.
Във второто допълнение към касационната жалба, именувано като „молба“ към последната /л.23-25 от касационното дело/ развитите съображения, макар и трудно, позволяват да се приеме, че при съдебното разглеждане на делото във въззивната инстанция са нарушени процесуалните изисквания за събиране на всички доказателства, за тяхната проверка и надлежна оценка, което ангажира касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Именно това оплакване следва да получи приоритетно разглеждане, тъй като евентуалната му основателност прави безпредметно обсъждането на аргументите за неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят свързва позоваването на коментираното по-горе касационно основание основно с неполагането на достатъчно усилия от страна на въззивния съд да изясни в пълнота всички значими за предмета на разследване обстоятелства.По този начин се обосновава претенция за допуснати процесуални нарушения, осуетили разкриването на обективната истина и така ограничили правото на защита на частния обвинител.Оплакването е аргументирано с твърдения, че за пълноценното изясняване на обстоятелствата от съществено значение за предмета на разследване, каквито са механизма на инкриминираното деяние и поведението на пострадалия и подсъдимия, както преди, така и по време на същото, е било наложително въззивният съд да прояви активност и да събере допълнителни доказателства. Като не е сторил това, е поставил страните в положение на процесуална изненада, тъй като фактическите му изводи, касаещи посочените обстоятелства, са изградени не на надлежно събрани източници на доказателства, а въз основа на събрани„тайно от страните по обвинението“ такива, станали известни на последните едва от мотивите към съдебния акт.Според касатора, надлежното им изясняване е налагало необходимост от назначаване на САТЕ, която да даде заключение за габаритите и конструктивните характеристики на превозното средство, в което е бил пострадалият към момента, към който му е причинено съставомерното телесно увреждане, а след това и при съобразяване на експертните констатации от тази експертиза, да се назначи арбитражна СМЕ, която да изясни механизма на причиняване на инкриминираното увреждане на пострадалия, както и този на причиняване на гръдната травма на подсъдимия.Необходимо е било също, да се проведе следствен експеримент с цел проверка истинността на информацията, които подсъдимия е дал в депозираните от него обяснения, както и да се съберат доказателства за сигнализацията на пътния участък, в който се е развил инкриминираният инцидент.
Оплакването аргументира нарушение на принципните начала по чл.13 и чл.14 от НПК и е неоснователно.Несъмнено, на пострадалия като субект на правото на защита, съгласно нормата на чл.15, ал.3 от НПК са предоставени необходимите процесуални средства за защита на правата и законните му интереси.Реализацията на последните обаче, се осъществява не по реда и със средствата, които частният обвинител смята за целесъобразни, а винаги и само по реда и със средствата, които са предвидени в закона.Това в никакъв случай не означава ограничаване на правото му на защита.Законодателят предвижда реда и средствата за упражняване на процесуалните права, за да осигури от една страна, тяхната ефективност и, от друга, за да изключи злоупотребата с тях.Не само чрез установяването и гарантирането на процесуалните права, но и чрез уреждането на реда и средствата за упражняването им се постига онова съчетаване на защитата на държавните интереси със защитата на правата и законните интереси на гражданите, участващи в наказателното производство, което е основополагащо за наказателнопроцесуалната система.
В конкретния случай, прегледът на процесуалната дейност на въззивния съд не установява нарушаване нито пък ограничаване на правото на защита на касатора в аспекта на релевирания довод, според който обективната истина по делото е останала неразкрита. Контролираният съд без основание е упрекнат, че не е взел всички мерки, необходими за разкриване на обективната истина .Вярно е точно обратното.Въззивната инстанция не се е ограничила само до проверка и анализ на доказателствата, събрани от първия съд, а е проявила активност, провеждайки въззивно съдебно следствие, в хода на което е попълнила доказателствената съвкупност с възможните и необходими източници на доказателства.Това е сторила, след като е констатирано противоречие в доказателствените източници по съществени за предмета на разследване въпроси, каквито са механизмът на инкриминираното престъпно посегателство и конкретното участие на подсъдимия в последното.
Въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства и след собствен анализ на тези, събрани и проверени от първостепенния съд, въззивната инстанция е инкорпорирала част от приетите за установени от контролирания от нея съд фактически положения в мотивите към проверяваната присъда / иде реч за фактите, относими към поведението на подс.Т. и на св.Т. като участници в пътното движение преди инкриминираното посегателство на пострадалия/.По отношение на тези факти, които според твърденията в допълнението към жалбата са изисквали по-детайлно изясняване, въззивният съд напълно правилно е приел, че са ирелевантни за предметния обхват по чл.102 от НПК предвид фактическата рамка на обвинението, като същите имат значение само и единствено за изясняване на въпросите за начина и причините, поради които е възникнал конфликтът между двамата водачи /подсъдимия Т. и св.Т./, но нямат отношение към съществените за предмета на разследване въпроси, касаещи развилите се впоследствие отношения между подсъдимия и пострадалия М., по повод на които е причиненото на последния съставомерно телесно увреждане.Поради тази причина, въззивният съд неоснователно е упрекнат в липсата на процесуална активност, аргументирана с несъбирането на допълнителни доказателства, изясняващи „пътните знаци и сигнализацията за безопасност на пътната обстановка“, в която са се развили инкриминираните събития преди причиняване на увреждането на пострадалия, което определя като несъстоятелно отправеното в тази насока оплакване.
Следва да се посочи обаче, че утвърждаването на приетите от първия съд, посочени по-горе факти, не е сторено от контролирания съд на базата на „лични познания за пътната обстановка, за пътните знаци“ и „чрез логически съждения“, както се твърди в допълнението към касационната жалба, а на базата на съвкупна оценка на всички събрани по делото доказателства, което е видно от изложените на л.12 от мотивите съображения.По –нататък, при реализиране на правомощията си, произтичащи от текста на чл.316 от НПК, въззивният съд е установил нови фактически положения,като най-съществената отлика е тази, касаеща механизма на причиняване на инкриминираното увреждане на пострадалия /първият съд е споделил обвинителните твърдения, според които коментираното увреждане е причинено на частния обвинител М. от подсъдимия в резултат на директен удар, а въззивният съд е отрекъл това, приемайки, че ударът е бил индиректен/опосреден от вратата на автомобила, в който се е намирал пострадалия/ .
Точно към тези нови фактически положения е насочено недоволството на касатора, като касационният съд не може да не отбележи, че макар и да е заявено като съществено процесуално нарушение в контекста на неположени достатъчно усилия от въззивния съд за изясняване на обективната истина и в този смисъл, ограничаващи правото на защита на частния обвинител, по същество, в значимата си част, това оплакване е свързано с несъгласието на защитника с фактическите изводи на въззивния съд, поставени в основата на приетия от него механизъм на причиняване на вредоносния резултат, т.е. съставлява такова за необоснованост.В тази връзка, касационният съд ще посочи, че в тази част развитите съображения не са съобразени със спецификата на касационното производство и с правомощията на върховната съдебна инстанция, която по дефиниция /извън случаите по чл.354, ал.5 от НПК, какъвто настоящият не е/ е съд само по правото, а не по фактите.
Ето защо, в обхвата на касационната проверка по този пункт от допълнението към жалбата, ще бъдат включени само изявленията на касатора, в които е отправен упрек към качеството на доказателствения анализ на контролирания съд, обосноваващ фактическите му изводи относно механизма на деянието, съдържащи твърдения , че са игнорирани едни доказателства за сметка на други, както и че е налице превратност и изопаченост в оценъчната дейност.Конкретните оплаквания в тази връзка са по повод на това, че неправилно са ценени с доверие обясненията на подсъдимия, без да е отчетено „умението му да изкриви фактическата обстановка в своя полза“, както и че оценката на показанията на свидетелите Т. и М. е в „техен ущърб“.
По повод на тези оплаквания, касационният съд ще уточни на първо място това, че те са лишени от сериозна юридическа аргументация, тъй като касаят субективното отношение на касатора към оценъчната дейност на проверявания съд без да съдържат необходимата конкретика , позволяваща пълноценното извършване на касационната проверка.На следващо място, отново ще се припомни, че касационната инстанция не е оправомощена да променя приетите за установени от съдилищата по същество факти, а е задължена да провери единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното и убеждение и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.В конкретния случай, извършената в тези законоустановени рамки касационна проверка не констатира да е допуснато от контролираната инстанция игнориране, изопачено или превратно тълкуване на доказателствени източници, включително и на оспорените от защитата.
Несъстоятелен е въведеният довод за необективна оценка на показанията на свидетелите Т. и М. .Съдът по фактите е извършил надлежна оценка на показанията на коментираните свидетели , като е подложил на обстоен анализ тяхното вътрешно съдържание и е направил съпоставка с останалите събрани по делото доказателства. В извършената от контролираната инстанция оценка на коментираните доказателствени източници не се констатира допуснато нарушение на процесуалните правила.Идентично е становището на настоящия съдебен състав и по отношение оценката на сведенията, изводими от показанията на пострадалия М., при която дейност също не се констатира порок.Контролираният съд е подходил изключително прецизно и задълбочено при анализа и оценката на последно коментирания доказателствен източник, който е поставен в основата на фактическите изводи само в частите, в които е отчетена кореспонденцията му с останалите събрани по делото доказателства.
Неприемливо е и оплакването за некачествен анализ на информацията, изводима от обясненията на подсъдимия.Касационната проверка не установява този анализ да е извършен тенденциозно, „с подчертан уклон към псувнята и обидата“.Обясненията на подсъдимия, касаещи механизма на причиняване на съставомерното увреждане на пострадалия, правилно са ценени с доверие от проверявания съд, като е отчетена корелацията им с експертните констатации, обективирани в тройната СМЕ, приета в рамките на въззивното съдебно следствие. Не са налице данни, които да формират извод, че това заключение е вътрешно противоречиво или пък изготвено в разрез или пък при игнориране или несъобразяване на някой от правнозначимите обстоятелства, изводими от надлежно събраните доказателствени източници.Междуврочем, твърдения в последната насока не са изложени в жалбата.
С оглед изложеното , фактическите изводи на контролираната инстанция в частта от мотивите, касаеща механизма на причиняване на вредоносния резултат, са формирани процесуално правилно. Тези изводи не са произволни, а са изведени от проверявания съд след изпълнение на задълженията му като последна инстанция по фактите да изследва, провери и анализира доказателствената съвкупност, включително и събраните доказателства във въззивното съдебно следствие, проведено за изясняване на факти от предметния обхват по чл.102 от НПК, за които с основание е приел, че изискват непосредствена проверка.Събраният доказателствен материал, е бил оценен в съответствие с правилата на формалната логика, в резултат на което контролираният съд е достигнал до защитен с аргументация извод, че инкриминираната телесна повреда е причинена от удар с/върху широка удряща повърхност, представляваща твърд тъп предмет, каквато човешката ръка не е, както и с изключително силна кинетична енергия, каквато не може да бъде зададена нито при защитна реакция на пострадалия, нито от дееца с невъоръжена човешка ръка, независимо какви са неговите специфични физически възможности.При това положение, оценка за неоснователност следва да получи доводът, че механизмът на деянието е останал неизяснен.Предходната съдебна инстанция е събрала и обсъдила необходимия доказателствен материал, релевантен към обсъждания въпрос, а версията на пострадалия е била обстойно изследвана и с основание е била отхвърлена, поради опровергаването и от заключението на тройната СМЕ.Последната е работила с най-пълен обем доказателствени материали, които са били експертно анализирани. Експертните изводи за механизма на причиненото на пострадалия травматично увреждане, имащо характер на средна телесна повреда, са преценявани при съобразяване на правилата по чл. 154 от НПК и са приети от съда след като е установена тяхната съвместимост с останалите доказателствени източници.В тази връзка е необходимо да се уточни, че проверяваният съд е събрал възможния обем от доказателства и в този смисъл не е допуснал нарушение на задължението си да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Така изложеното е достатъчно, за да се приеме за неоснователно оплакването на касатора, аргументирано с дерогирано задължение от страна на проверявания съд за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.Не почива на истината и в този смисъл неприемливо е и твърдението, че страните по обвинението са узнали въз основа на какви доказателства съдът е основал фактическите си изводи относно механизма на деянието едва от мотивите към присъдата.
Обобщено, не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при допускане, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали.Това определя като неоснователен въведеният довод за нарушение на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 от НПК .Прецизно и задълбочено, с необходимата обективност са били анализирани всички доказателствени източници, както с оглед на процесуалната им годност, така и на достоверността на изведените от тях фактически данни, послужили за формиране на изводите относно механизма на деянието и поведението на участващите в конфликта лица, в т.ч. и конкретното поведение на подсъдимия.Няма основание да се заключи, че в случая те са били оценени превратно или в противоречие с правилата на формалната логика.
Доводът за нарушение на материалния закон също е неоснователен.
В допълнението към касационната жалба това оплакване е изведено единствено като последица от допуснатите нарушения на процесуалните правила, регламентиращи доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд, както и на задължението на последния да вземе всички мерки за изясняване на обективната истина.Това, освен че очертава смесване на две самостоятелни и различни по съдържание касационни основания, ограничава касационния коментар до констатацията, че установените при спазване на процедурния ред факти са получили правилна правна оценка от въззивния съд.Това е така, защото срещу правните изводи на последния в сезиращите документи няма развити съображения, които да се противопоставят на обективираната в обжалвания акт съдебна позиция и върху които касационният съд да разсъждава.При това положение, касационният съд ще отбележи само, че подходът на въззивния съд - да ограничи произнасянето си единствено по фактите, предявени на подсъдимия с обвинителния акт, е процесуално издържан .В рамките на тези факти материалният закон е приложен правилно чрез оправдаването на подсъдимия, поради което оплакването, ангажиращо касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда №260093 от 31.05.2021г. на Софийски градски съд, НО, 8 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1393/2021 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |