Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * допустимост на иск * правен интерес * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 396

София, 19.10.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 279 /2012 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 448 от 07.06.2012г.. по касационна жалба на С. П. М., В. К. Х., Х. К. С., Ю. К. Б., Х. К. Х. и Л. И. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 437 от 23.12.2011г. по гр.д.№ 673/2011г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 2902 от 08.04.2011г., постановено по гр.д.№ 1099/2008г. на РС-Благоевград. С последното е уважен предявеният от касаторите иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на К. П. Б., Р. П. К. и Н. П. У., че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Х. В. М. е бил собственик на част от нива с площ 1,893 дка. в м. “М. б.” в землището на Б. която е част от имот **** по отменения кадастрален план на Б., а по кадастралната карта, заснета като част от имот с идентификатор *****.***.***, целия с площ 2,424 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ при преценка до кой момент и кога е допустим този иск и за необоснованост, защото съдът не е съобразил решението по приложеното гр.д.№ 38/2003г. на Благоевградски.РС.
Ответниците по касация считат, че ищците нямат правен интерес да предявяват иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото спора е възникнал от неправилно заснемане на имотите и пътя на защита е чрез иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима.
По предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е установено следното: На ищците е възстановено правото на собственост като наследници на Х. В. М. с решение № 1421/28.05.199*г. на земеделски имот с площ 12,840 дка, заснети като имот **** и е отказано възстановяване за разликата от 13,160 дка. на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ, за които са обезщетени. На ответниците, като наследници на П. Н. В. е възстановен имот с площ 2,418 дка, заснет като имот **** с решение № 1670/26.09.200*г. и е отказано възстановяване за 3,583 дка, за които са обезщетени. Установено е, че двата възстановени имота се препокриват с площта, предмет на спора поради изместване на имотите на изток при принасяне на данните от помощния план в кадастралната карта. С влязло в сила решение по гр.д.№ 38/2003 е уважен иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от С. С. Г. срещу наследници на Х. В. М. /ищци по настоящото дело/, като е признато за установено, че С. С. Г. е бил собственик към момента на колективизацията на 2,250 дка. Така е прието, че тази площ е част от имот ****
РС е уважил иска, като е приел, че искът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, тъй като той установява пространствените предели на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, което е основание за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, ако не са налице пречките за това, предвидени в чл. 10, ал.7, или чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Въззивната инстанция с обжалваното решение е приела, че предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като административната процедура по възстановяване на правото на собственост е приключила и ищците нямат правен интерес. Позовал се е на ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВС.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК по въпроса допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ при приключила процедура по възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ с позитивно решение, с което е възстановена собствеността и на двете страни и е налице припокриване на двата имота.
В мотивите на ТР № 1/1997г. е прието, че и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото постановеното решение съгласно чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ може да се измени по отношение на лицата, в полза на които е признато право на възстановяване. Правен интерес за предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не е налице когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността и за двете страни или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ. При наличие на позитивно решение, с което е възстановен един и същ имот, или част от такъв по две преписки възниква спор за това кому принадлежи правото на възстановяване в тези пространствени предели, поради което е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С решение № 526 от 11.06.2010г. по гр.д.№ 1032/2009г.І гр.о., Р № 20/21.01.2011г. по гр.д.№ 280/2010г. на І гр.о. и Р № 853/10 от 06.01.2011г. по гр.д.№ 1287/2009г. на І гр.о. се приема, че искът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим не само когато се цели установяване, че възстановения имот е принадлежал на по-общ наследодател, но и в случаите когато спора е за местонахождението и границите на възстановени имоти на лица, които нямат родствена връзка, тъй като възстановяването в реални граници зависи от местонахождението на имота към момента на образуване на ТКЗС. Това е предмет на спора по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и той е допустим дори да не е обжалван плана, тъй като поправката в плана може да се извърши само след разрешаване на спора за материално право, което не може да стане в административното производство.
Като е приел, че предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим поради това, че е приключила процедурата по възстановяване на собствеността през ОСЗГ и за двете страни по подадените от тях заявления, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. Между страните е налице спор за това кому принадлежи правото на възстановяване върху спорната площ, който следва да се разреши в исковото производство по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Неправилно се поддържа от ответниците, че спора следва да се разреши в производство по чл.53, ал.2 от ЗКИР. Когато спорът за пространствените предели на правото на собственост се развива в рамките на процедурата по одобряване на картата на възстановената собственост, той се разрешава по административен ред, уреден в чл. 18д от ППЗСПЗЗ. След приемане на картата на възстановената собственост допуснатите явни фактически грешки се отстраняват по административен ред, уреден в чл. 26, ал. 3-13 от ППЗСПЗЗ, но когато е налице спор за материалното право на собственост, съгласно ал. 14 от същия текст, заинтересованите лица защитават правата си по съдебен ред. По същество това означава разрешаване са спора за материално право към релевантния момент за възстановяване на собствеността – образуване на ТКЗС, тъй като картата на възстановената собственост в частта й за възстановените имоти в съществуващи реални граници следва да отразява границите към посочения минал момент. Така на практика спорът за материалното право на собственост върху земеделски земи с оглед правилното им заснемане в КВС означава установяване на това право към момента на колективизацията, какъвто е предмета на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Този спор не може да се разреши в административното производство, защото в него не участват спорещите страни и не се разрешават спорове за собственост.
В. решение е постановено в противоречие с материалния закон и цитираната задължителна съдебна практика, което налага отмяната му. Делото следва да се върне на въззивната инстанция за постановяване на решение по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 437 от 23.12.2011г. по гр.д.№ 673/2011г. на Окръжен съд-Благоевград
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: