5 Р Е Ш Е Н И Е № 418 София, 04 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1483/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1,т.5 от НПК по искане на защитника на осъдения Д. Й. М. за възобновяване на нохд № 93/214 г. по описа на Великотърновския районен съд . В искането се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване, а решението на въззивния съд е без мотиви. Изтъква се, че не са оценени подобаващо характеровите и личностни особености на подсъдимия, както и готовността му да се поправи чрез възпитателни мерки. В заключение се настоява за отмяна на решението и ново разглеждане на делото от въззивния съд. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият и защитата му поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът намира наложеното наказание за несправедливо предвид здравословното състояние на осъдения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на наказателното производство, установи следното : Районният съд в гр.Велико Търново с присъда № 32 от 05.03.2014 г. по нохд № 93/2014 г. признал подсъдимия Д. Й. М. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като извършител с непълнолетния П. Ш. Д., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи постъпките си, в периода от 10.12.2013 г. до 11.12.2013 г. отнел от владението на Й. А. Н. от [населено място], с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – сумата 270 лева, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 вр. с чл.26, вр. с чл.63, ал.1, т. 3 и чл. 58а, ал. 1 от НК, чл. 373, ал. 2 от НПК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в поправителен дом. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът приспаднал от срока на наложеното наказание времето, през което Д. М. бил задържан в рамките на разглежданото наказателно производство. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр.Велико Търново с решение № 96 от 30.06.2014 г. по внохд №165 /2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за нейната ревизия по реда на възобновяването е направена от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: На първо място неприемливо е твърдението за липса на мотиви във въззивното решение относно индивидуализацията на наказанието. Непредубеденият прочит на стр.6 и стр.7 от проверявания съдебен акт може да открие достатъчно изчерпателно изложение на основанията, поради които втората инстанция не приема доводите на защитата в подкрепа на жалбата за намаляване тежестта на наложената санкция. Съдът е аргументирал защо споделя първоинстанционната оценка за висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и изрично се е спрял на изтъкваните и пред настоящата инстанция характерови особености на подсъдимия в контекста на релевантното въздействие на наказателната репресия. Упрекът за декларативност на разсъжденията на съда е некоректен, тъй като въззивният съдебен състав е избегнал безсъдържателни трафарети и ясно е обяснил защо намира за законосъобразно и справедливо подсъдимият да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода в конкретизирания размер. Но второ място настоящият съд не намира очевидно несъответствие между наложеното наказание, от една страна, и обществената опасност на извършеното деяние и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Защитата на осъдения акцентира върху особености на неговия характер, темперамент и незрялост, даващи възможност за превъзпитание и поправяне с по-леко наказание извън затворническо общежитие. По този начин се навеждат основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т. 5 във вр. с 348, ал.5 , т. 1 и т.2 от НПК , които настоящата инстанция намира за незащитими . Посочените от въззивния съд аргументи в противната насока не са пренебрегнали нуждите на личната превенция и непълнолетието на подсъдимия, но ,за разлика от позицията в искането, са отразили и очакванията на обществото за защита и за възпитателно и предупредително въздействие върху неговите членове. Здравословното състояние на искателя е изследвано детайлно в рамките на настоящето производство. По делото са приложени две експертизи – съдебно - психиатрична и психологическа. Те не дават основание за съмнения във вменяемостта на подсъдимия. Д. М. не страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Експертите заключават, че към момента на извършване на деянието, изхождайки от неговото интелектуално и личностово развитие и непълнолетие в конкретната ситуация той е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В експертното заключение е отбелязано, че емоционално-волевото състояние на М. се е характиризирало с частично понижен самоконтрол, предизвикан от възрастта му и описаните психични отклонения, на те не са му попречили да контролира постъпките си. На фона на установеното несоциализирано разстройство на поведението, специалистите са категорични , че ”то по никакъв начин не определя невменяемост”. Психологическта експертиза обяснява поведението на Д. като характеризиращо се с антисоциални постъпки, конфликтност, гневливост, обвиняване на околните за собствените несполуки, агресивност, липса на чувство за вина, невъзможност за извличане на поука от наложени санкции, невъзможност за изживяване на емпатия и за поддържане на трайни взаимоотношения, твърде нисък толеранс към фрустрация, враждебност и следване на предварително замислени постъпки. Темпераментът на подсъдимия е определен като холеричен с трудно овладяване на импулса и преминаване от крайност в крайност в решенията и емоцията, с усещане за недостижимост и за превъзходство. Предходните инстанции са оценили тези особености на характера и темперамента на подсъдимия , както и констатираното от психиатрите страдание - несоциализирано разстройство на поведението, но правилно са отказали да ги поставят в категорията на смекчаващите отговорността обстоятелства. Д. М. е имал интелектуален капацитет да осъзнае антисоциалното си поведение, волеви възможности да го преодолее, а присъщата му импулсивност и гневливост биха могли да бъдат насочени и към защита на общественополезна кауза, тъй като той е имал избор между добро и зло. Действията, предмет на настоящия процес, не са детерминирани от външни фактори, а са функция на този свободен избор, за чиито последици М. следва да понесе и предвидената в закона отговорност. В обсъжданите съдебни актове са посочени многобройните възпитателни мерки и процедури , прилагани по отношение на М., както и незадоволителните им резултати. Напълно произволно е твърдението на защитата , че настаняването през 2012 г. в интернат е постигнало сериозен възпитателен и възпиращ ефект, тъй като след излизането от там Д. е имал редица нови противообществени прояви. Заявеното разкаяние в производството по глава двадесет и седма от НПК е отчетено по най-благоприятен за осъдения начин при определяне времетраенето на наложеното наказание лишаване от свобода.То е ориентирано около средния размер за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, / допустим за непълнолетен подсъдим/ и е адекватно не само на изтъкваните от защитата и съобразени от съда фактори, но и на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Не е допусната явна несправедливост на отмерената санкция и с отказа да бъде приложено условно осъждане. Принципно, съгласно чл. 60 от НК , наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. По отношение на Д. М. тази цел не би могла бъде постигната чрез отлагане изпълнението на наказанието поради вече формираната от него резистентност към по-леки мерки на ограничение, превъзпитание и въздействие. Нещо повече, след изчерпването им, той създал среда от други непълнолетни и малолетни, с които продължил антисоциалните си прояви. В определените от съда вид, размер и начин на изтърпяване санкцията, наложена на Д. М. е законосъобразно индивидуализирана и не подлежи на изменение поради явна несправедливост. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т.5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитгника на осъдения Д. Й. М. за възобновяване на нохд № 93/1014 г. по описа на Великотърновския районен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.