Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр. София, 09.05.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2824 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 167 от 16.06.2014г. по в.т.д. № 192/2014г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 133 от 05.06.2013г. по т.д. № 36/2013г. на Окръжен съд – Добрич, е отхвърлен предявения от касатора срещу Б. А. Д. – П. иск с правно основание чл.627 ТЗ за заплащане на сумата 26 722,68 лева – обезщетение по чл.627 ТЗ за вреди, причинени поради неизпълнение на задължението по чл.626, ал.1 ТЗ да заяви неплатежоспособността на [фирма], формирано като сбор от несъбирани вземания за цена на доставки по фактури, издадени от праводателя на касатора, [фирма]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбата, Б. А. Д. – П., не представя отговор по нея. С определение по чл.288 ГПК. по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпроса: „Постановяване на решение по чл.632, ал.4 ТЗ след изтичането на едногодишния срок по чл.632, ал.2 от вписване на решение по чл.632, ал.1 ТЗ води ли до липса на активна материална легитимация на кредиторите по иска по чл.627 ТЗ и изключва ли наличието на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението по чл.626 ТЗ и вредите кредитора, съизмерими с вземането му към заличения по чл.632, ал.4 ТЗ търговец, и може ли това вземане да се установява в производството по чл.627 ТЗ?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че липсва по отношение на ищеца активна материалноправна легитимация по иска с правно основани чл.627 ТЗ, както и пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението на управителя да заяви изпадането на [фирма] в неплатежоспособност и неудовлетворяването на ищеца в производството по несъстоятелност. Обосновано е, че увредени, респ. активно легитимирани по иска, могат да бъдат само кредиторите в производството по несъстоятелност. Когато вземането /част от него/ е останало неудовлетворено в производството по несъстоятелност и последното е прекратено, ведно със заличаване на длъжника от търговския регистър, вземането се погасява по чл.739 ТЗ, като по този начин се формира имуществена вреда в патрумониума на касатора. Изложено е, че нормата на чл.627 ТЗ предполага вземането на кредитора да било предявено и прието в производството по несъстоятелност. В случая по молба по чл.625 ТЗ на ищеца - касатор на 11.05.2010г по отношение на [фирма] е постановено решение по чл.632, ал.1 ТЗ, с определена в него начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2004г., като след изтичане на едногодишният срок по чл.632, ал.2 ТЗ, с решение от 19.10.2011г. на основание чл. 632, ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на длъжника от търговския регистър. С оглед на това, не е достигната фазата на осребряване на имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на кредиторите, но и тази по назначаване на синдик като основен орган на неплатежоспособността, който издирва имуществото на длъжника и попълва масата на несъстоятелност, както и фазата на предявяване на вземанията на кредиторите, от приемането на които, последните придобиват качеството на кредитори на несъстоятелността. Според решаващия състав на апелативния съд, основната причина за това развитие и приключване на производството е именно поведението на ищеца, който е отказал да предплати разноски по чл.629б ТЗ и не се е възползвал от възможността за възобновяването му чрез последващо предплащане на необходимите разноски по движението на процеса. С това свое поведение ищецът едновременно се е лишил от правото да стане кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и е допринесъл за невъзможността да бъде удовлетворен в същото това производство. Недопустимо е кредиторът да установява вземане спрямо несъстоятелния длъжник в друго исково производство, извън предвидения в производството по несъстоятелност ред, и то след заличаването на длъжника като правен субект, като преюдициален факт във връзка с основанието и размера на претендираните от управителя вреди по реда на чл.627 ТЗ. Ако производството по несъстоятелност беше преминало през предвидените в закона фази, то би могло да се стигне и до пълно или частично удовлетворяване на ищеца т.е. до избягване на вредите, чието обезщетяване се иска. Въз основа на тази възможност е направен извод, че липсва пряка и непосредствена връзка между твърдяните вреди и бездействието на управителя по чл.626 ТЗ, каквато изисква разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, предвид деликтния характер на отговорността по чл.627 ТЗ. По релевирания правен въпрос: Съгласно чл.627 ТЗ, при неизпълнение на задължението за заявяване на състоянието на неплатежоспособност / свърхзадълженост по чл.626, ал.1 ТЗ, лицата по чл.626, ал.2 ТЗ /длъжникът, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник/ отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата. Решението по чл.632, ал.1 ТЗ, с което едновременно с откриване на производство по несъстоятелност се обявява длъжника в несъстоятелност и се спира производството, се постановява в хипотеза, когато длъжникът не само е в състояние на неплатежоспособност / свръхзадълженост, но наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски, предвид самоиздържащия се характер на производството, разноските за което са за сметка на масата на несъстоятелността – секвестируемото имущество на длъжника. В тази хипотеза производството може реално да се развие, ако се предплати по реда на чл.629б ТЗ от кредитора-молител по чл.625 ТЗ или от друг кредитор, определена от съда сума, достатъчна за покриване на началните разноски за производството, или се докаже наличие на укрито имущество, с осребряване на което по чл.639б ТЗ може да се поемат разноските. Интерес от привнасяне на разноските за кредитора е налице, ако има неправомерно разпореждане от длъжника с имущество, което може да бъде върнато в масата на несъстоятелността по реда на отменителните и обусловените от тях искове. Преценката дали да бъде поет този риск е само на кредитора, а именно, дали с привнасяне на разноските няма единствено да увеличи негативния ефект в патримониума си от неизпълнение на задължението към него, тъй като привнесените от него разноски ще му бъдат възмездени единствено, ако бъде осребрено имущество - новооткрито или върнато в масата на несъстоятелността – последната хипотеза, след успешно проведен отменителен и обусловен от него иск. П. от непривнасяне на разноските е ясно очертана от закона - спиране на производството, съответно липсата на основание за възобновяването му и произтичащо от това прекратяване на производството по несъстоятелност след изтичане на срока за възобновяване, като разпоредбите на чл.629б ТЗ и чл.632 ТЗ не могат да се тълкуват разширително и към тези последици да се прибави и липса на право на обезщетение по чл.627 ТЗ за претърпените от кредитора вреди от неизпълнение на задължението на лицата по чл.626, ал.2 ТЗ за заявяване на състоянието на неплатежоспособност / свърхзадълженост. Кредиторите имат право, не и задължение да привнесат разноските за развитие на производството по несъстоятелност, което е видно от разпоредбата на чл.629б, ал.1 ТЗ, въвеждаща забрана за принудително изпълнение на определението на съда, с което определя размера на разноските и срока за внасянето им. Това може да бъде изведено и от факта, че кредиторът, за разлика от длъжника и лицата по чл.626, ал.2 ТЗ, няма и задължение за заявяване чрез молба по чл.625 ТЗ на състоянието на неплатежоспособност / свръхзадълженост на длъжника, като процесуално действие, предхождащо и обуславящо процедурата по чл.629б ТЗ. По аргумент от по-силното основание, след като кредиторът няма задължение да заяви влошеното икономическо състояние на длъжника, слагащо началото на делото по несъстоятелност, то той няма задължение да предприеме и обусловеното от това процесуално действие по заплащане на разноските за развитие на производството. Да се приеме, че кредиторът има не само право, но и задължение да предприеме действие по привнасяне на разноските в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ, означава и да се вмени на кредитора и задължение да иницира производството по несъстоятелност, което тълкуване би влязло в пряко противоречие с разпоредбите на чл.626, ал.1 и ал.2 ТЗ. Освен това, кредиторът няма и задължение да издирва укрито от длъжника или негов орган имущество или да установява неправомерно действие на същия по см. на чл.646 и чл.647 ТЗ във връзка с права от масата на несъстоятелност. Нещо повече, укриването, съответно неправомерното разпореждане с право от масата на несъстоятелността са действия на длъжника, увреждащи кредиторите, извършени чрез лице, което формира или участва в орган на управление или представителство, поради което последните не могат да се позоват на собственото си противоправно поведение и да черпят права от това, като последиците се вменят във вина на кредитора, непредплатил разноските за развитие на производството по несъстоятелност. Фактическият състав на чл.627 ТЗ свързва правото на обезщетение с наличие на причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на лицата по чл.626, ал.2 ТЗ, а не с бездействие на кредитора, изразяващо се в непредплащане на разноските за производството по несъстоятелност. В хипотеза на чл.632, ал.1 ТЗ, когато откритото производство по несъстоятелност след изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 се прекрати по чл.632, ал.4 ТЗ не може да се приеме, че кредиторите на длъжника не могат да търпят вреди, съответно да обосноват активна легитимация по иска по чл.627 ТЗ, тъй като не се развива по делото по несъстоятелност последващата фаза на предявяване и приемане на вземанията на кредиторите. Това означава кредиторите да бъдат поставени в по-лошо положение от случаите на развило се при условията на чл.630, ал.1 или ал.2 ТЗ производството по несъстоятелност, само заради това, че икономическото състояние на несъстоятелния / свръхзадължения длъжник е толкова лошо, че дори липсва имущество за покриване на разноските за провеждане на производството и то без кредиторите да имат вина за това състояние на длъжника. Обстоятелството, че за да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ съдът е констатирал, че за разлика от чл.630, ал.1 или ал.2 ТЗ, длъжникът е във възможно най-тежкото от икономическа гледна точка състояние не означава, че кредиторите са допринесли за него или че те трябва да бъдат поставени в по-неизгодно положение и да бъдат лишени от възможността да бъдат обезщетени по реда на чл.627 ТЗ, ако докажат действително претърпени от тях вреди от неизпълнение на задължението за заявяване от лицата по чл.626, ал.2 ТЗ, поради това, че не са се възползвали от правото си да привнесат разноските за развитие на производството по несъстоятелност. В хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност реално не се развива, но вината за това, с оглед икономическото състояние на длъжника, е на него и органите му, и не произтича от поведението на кредитора в производството по несъстоятелност, вкл. когато първите са укрили или са се разпоредили неправомерно с имущество от масата на несъстоятелността, като кредиторите имат право на обезщетение за претърпени от тях вреди по чл.627 ТЗ. В тази хипотеза спецификата се изразява в това, че кредиторите ще трябва да докажат това си качество не в рамките на производството по несъстоятелност, а при разглеждане на иска по чл.627 ТЗ, тъй като при решение по чл.632, ал.1 ТЗ с последващо прекратяване на делото по несъстоятелност по чл.632, ал.4 ТЗ не се развива фазата на предявяване и приемане на вземанията на кредиторите. С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: Постановяване на решение по чл.632, ал.4 ТЗ след изтичането на едногодишния срок по чл.632, ал.2 от вписване на решение по чл.632, ал.1 ТЗ не води до липса на активна материална легитимация на кредиторите по иска по чл.627 ТЗ и само по себе си това не изключва наличие на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението по чл.626 ТЗ и вредите кредитора, съизмерими с вземането му към заличения по чл.632, ал.4 ТЗ търговец, като вземането на кредитора във връзка с активната му легитимация се установява в производството по чл.627 ТЗ. По съществото на касационната жалба: В исковата молба се твърди, че ответницата, Б. Д. - П., в качеството си на бивш управител на [фирма], не е изпълнила задължението си да заяви неплатежоспособността на управляваното от нея дружество в срока по чл.626, ал.1 ТЗ, по отношение на което дружество по молба по чл.625 ТЗ на ищеца - кредитор е постановено на 10.05.2010г. решение по чл.632, ал.1 ТЗ на основание неплатежоспособност с начална дата на състоянието – 31.12.2004г., като с последващо решение от 19.10.2011г. по чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и дружеството заличено от търговския регистър. Поддържа се, че ако задължението по чл.626, ал.1 ТЗ беше своевременно изпълнено, търговската дейност на дружеството щеше да е своевременно преустановена и праводателят на ищеца по чл.15 ТЗ нямаше да сключи договорите за доставка на стоки по 11 броя фактури в периода от 01.02.2006г. до 16.05.2006г., въз основа на което се извежда наличие на причинно-следствена връзка между виновното бездействие на ответницата по чл.626 ТЗ и претърпяната от ищеца вреда в размер на несъбраните вземания по фактурите на обща стойност от 26 722,68 лева. Настоящият състав намира, че фактът, че договорите за доставка следват по време началната дата на неплатежоспособността на длъжника сам по себе си не доказва, че ако беше заявено в законоустановения срок състоянието на неплатежоспособност от управителя на търговското дружество – длъжник, дейността на дружеството щеше да бъде преустановена и договорите за доставка нямаше да бъдат сключени. Недоказано е твърдението на ищеца, че ако състоянието на неплатежоспособност беше заявено в срока по чл.626, ал.1 ТЗ /редакция ДВ бр.84/2000г./, това би водело не само до откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ООД-то, но и до обявяването му в несъстоятелност, при което именно се прекратява дейността на търговеца, доколкото по делото не е установено какво е било състоянието на дружеството към този момент. Ето защо, настоящият състав намира, че в случая не се доказва наличие на сочената от ищеца конкретна причинно - следствената връзка между неизпълнението на задължението по чл.626 ТЗ и твърдяната вреда, чиято тежест на доказването се носи от ищеца, поради което не е осъществен специалния деликтен състав на чл.627 ТЗ и отговорността на управителя на ООД-то не може да бъде ангажирана. Предвид липсата на един от елементите на сложния фактически състав на специалния деликт по чл.627 ТЗ, безпредметно е обсъждането на останалите му елементи. .Предвид изложеното, решението на Апелативен съд - Варна следва да бъде оставено в сила, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 16.06.2014г. по в.т.д. № 192/2014г. на Апелативен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.